Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1845 от 06.10.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 411/2026
Вид
Решение № 1845
Подписан
06.10.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Кремена Борисова, Маргарита Стергиовска, Христинка Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2, б. "м" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1 пр. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1845

Шумен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА канд № 20267270600411 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Х. М. В., [населено място], депозирана чрез адвокат С. С. от АК – Разград, против Решение № 44/25.03.2026г. на Районен съд – Разград, постановено по АНД № 817/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-1873-001022/21.11.2025г. на началник РУ в ОД на МВР - Разград, РУ - Разград, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от същия закон на жалбоподателя Х. М. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева/1533, 88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че не е осъществил дрифт, което обстоятелство се потвърждава и от назначените в хода на АД № 369/2025г. и № 370/2025г. по описа на Административен съд – Разград автотехнически експертизи. Поради това застъпва становището, че поведението на автомобила се отдава на неволна загуба на сцепление, а не на преднамерена маневра от вида дрифт, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и на процесното НП. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С., който поддържа предявената жалба. В условията на евентуалност моли за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на друг състав на районния съд предвид допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед назначаване на автотехническа експертиза.

Ответната страна, началник РУ – Разград при ОД на МВР – Разград, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище за неоснователност на оспорването посредством главен юрисконсулт С. М.. Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С обжалваното Наказателно постановление № 25-1873-001022/21.11.2025г. на Началник РУ в ОД на МВР Разград, РУ Разград на Х. М. В. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер] /1533, 88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA4668054/06.11.2025г., съставен от мл. полицейски инспектор при РУ Разград. В акта и в НП се сочи, че на 06.11.2025г. около 13:30 часа на път 3-204 между [населено място] и [населено място] в посока на движение към [населено място], на около 100 метра след табелата за изход от [населено място], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Ф. М. с рег. № [рег. номер], като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – принуждава задната част на автомобила да се отклонява от праволинейното си движение /извършва дрифт/.

Сочи се, че с поведението си жалбоподателят създава непосредствена опасност за другите участници в движението и реална опасност за възникване на ПТП. Прието е, че водачът нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че при издаване на оспорения правораздавателен акт не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, а предвид събраните гласни доказателства съдебният състав приел за безспорно установено, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, използвайки пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като движейки се по пътя е извършвал дрифтове чрез внезапно рязко ускоряване на движението с подаване на газ, преднамерено извеждал извън контрол автомобила, при което автомобилът се завърта. Поради това съдът потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което се явява неправилно, като съображенията в тази насока са следните:

Правните си изводи съдебният състав е формирал въз основа на събраните гласни доказателства, кредитирайки в пълнота изложеното от свидетелите К. К., Т. А. и Р. П.. Последните двама са и очевидци на твърдяното нарушение, като описват възприетото от тях поведение на автомобила върху мократа настилка. От друга страна, с цел изясняване на обективната истина, от страна на жалбоподателя в хода на проведеното на 13.03.2026г. съдебно заседание е отправено искане за назначаване на автотехническа експертиза, която да установи дали описаното в акта и в НП поднасяне на автомобила е резултат от преднамерено поведение на водача или се отдава на комплекс от други неблагоприятни фактори, изключващи умисъл за осъществяване на конкретно твърдяното нарушение. Районният съд е отклонил тази претенция като неоснователна, считайки, че тя не би могла да установи релевантни обстоятелства.

Този извод на районния съд не се споделя от настоящата инстанция, която намира, че изясняването на причините за поведението на управлявания от касатора автомобил изисква специални знания, доколкото събраните гласни доказателства в случая не са достатъчни сами по себе си да обосноват извод за виновно осъществено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По делото са налични индиции, че атмосферните условия са били неблагоприятни, валяло е дъжд, че пътният участък е бил прав и е следвал плавен десен завой, че автомобилът е бил особено мощен и навярно оборудван с гуми, неподходящи за сезона, както и че водачът е бил не особено опитен, които дават основание да се приеме, че поведението на превозното средство би могло да е резултат от неволна загуба на сцепление на задната ос, при неблагоприятни пътни условия и рязко подаване на газ, а не за умишлено поддържано странично приплъзване. Това е налагало необходимостта от назначаване на съответната автотехническа експертиза.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав съобрази и обстоятелството, че в хода на АД № 369/2025г. и АД № 370/2025г. по описа на Административен съд – Разград, образувани от касационния жалбоподател по повод оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1873-000166 от 06.11.2025 г. по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, издадена от Началника на РУ Разград към ОД на МВР – Разград и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1873-000165/ 06.11.2025 г. на началника на РУ Разград при ОДМВР Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б.б. „дд“ от ЗДвП, са били назначени съответните автотехнически експертизи, ценени в контекста на останалите събрани доказателства, и същите са дали основание на съдебните състави да приемат, че описаното в Акта и в НП поведение на водача не е съставомерно по приложения административнонаказателен състав, доколкото загубата на контрола върху управлението на автомобила е отдадено на други причини, а не на умишлено, целенасочено нарушение на забраната пътищата, отворени за обществено ползване, да не се използват за други цели, освен свързаните с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Поради това и с оглед установяване на фактите, релевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, настоящият състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото бъде върнато на Районен съд – гр. Разград за ново разглеждане от друг състав на съда.

Доколкото делото се връща за ново разглеждане, то с настоящото решение не следва да бъдат присъдени разноски, като такова произнасяне дължи решаващият съд, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 44/25.03.2026г. на Районен съд – Разград, постановено по АНД № 817/2025г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Разград за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване на дадените указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�