Определение № 684 от 19.09.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. София, 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. М.

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Дора Д. М. Въззивно частно гражданско дело № 20231800500592 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. Д. б. срещу Определение № 411/13.07.2023 г., постановено по гр. дело № 565/2023 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, поправено с Определение № 168/17.07.2023 г., с което на основание чл. 389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от В. Г. М., И. Г. С. и Ж. Г. Д. против О. Д. б. искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № ............. по кадастралната карта на гр. Д. б., одобрена със заповед № ........./........... г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. Д. б., О. Д. б., област С., ул. „В.“ № ., с площ от 197 кв. м., стар номер: ... в кв...., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване на имота: ниско застрояване до 10 м., и да бъде осъден ответникът да им предаде владението, чрез налагане на възбрана върху този имот.

Жалбоподателят твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като не ищците, а той е носител на правото на собственост върху имота. Излага доводи, че съдът е допуснал обезпечение при недподходяща обезпечителна мярка и то при липса на доказателства за вероятна основателност на иска, а и при липса на обезпечителна нужда. Поради изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да обезсили издадената обезпечителна заповед, като отхвърли молбата за допускане на обезпечение. При условията на евентуалност се прави 1 искане за определяне на гаранция, вносима от ищците.

Насрещната страна по частната жалба – ищците В. Г. М., И. Г. С. и Ж. Г. Д. - изразява становище за неоснователност на същата. Считат, че са налице кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение, поради което молят частна жалба да бъде оставена без уважение.

С о ф и й с к и окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал.

1 от ГПК, вр. чл. 400 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районният съд е сезиран с искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявени от В. Г. М., И. Г. С. и Ж. Г. Д. против О. Д. б., за установяване правото им на собственост на основание давностно владение и законово наследствено правоприемство от Г. Д. и Й. Д. върху поземлен имот с идентификатор № ............. по кадастралната карта на гр. Д. б., одобрена със заповед № ........./........... г. на изп. директор на АГКК, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху имота.

Ищците твърдят, че на основание давностно владение родителите им придобили правото на собственост върху процесния имот, което след смъртта им преминало в патримониума на ищците. Ответникът без основание съставил акт за частна общинска собственост на наследствения им имот, като иззел същия от ищците и дори разрушил построената в имота още през 1987 г. жилищна сграда.

С обжалваното в настоящото производство определение на основание чл. 389 от ГПК с ъ д ъ т е допуснал обезпечение на ревандикационния иск преди вписване на исковата молба чрез налагане на възбрана върху процесния имот.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, включително разрешенията, дадени в мотивите към т. 3 и т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да извърши преценка за допустимост и вероятна основателност на иска, при която следва да изходи от изложените от ищеца твърдения и представените писмени доказателства, установяващи претендираното право или изключващи, 2 унищожаващи или погасяващи отричаното право. В случая исковете по чл. 108 ЗС на всеки от ищците са допустими, а и възражения в обратния смисъл жалбоподателят не навежда. Неоснователен е доводът на О. Д. б., че липсва обезпечителна нужда (при липса на доказателства за противното тя винаги се предполага), а възбраната е неподходяща обезпечителна мярка. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана – ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот е подходяща защита при иска с правно основание чл. 108 ЗС. Тя се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на ответника – съгласно чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Така се дава гласност на съдебния спор относно недвижим имот, така този спор се оповестява пред третите лица и се осигурява противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на ищеца (чл. 114 ЗС; чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗЗД, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл.

135, ал.1 ЗЗД, 227, ал.5 ЗЗД).

По възражението в частната жалба за липсата на гаранция като условие за допускане на обезпечението въззивният съд намира следното.

В производството по чл. 389 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка за вероятната основателност на иска без да навлиза по същество на спора и ако прецени, че представените доказателства не са достатъчно убедителни, следва да се допусне обезпечение при определяне на подходяща гаранция. В определение № 435/21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1319/2008 г. на ВКС, ГК, II ГО, е даден отговор на въпрос в кои случаи съдът постановява внасянето на парична гаранция в обезпечителното производство. Според направеното тълкуване законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната 3 основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства - чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити претендираното като накърнено субективно материално право, така и обезпечение на интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска - чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Преценката на съда за вероятната основателност може да бъде формирана и въз основа на кумулативното наличие на предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, т.к. съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция, дори и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В случаите, когато представените от молителя документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно, когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на парична /или имотна/ гаранция. Представените по делото доказателства – нотариален акт и удостоверения за наследници –установяват принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към патримониума на наследодателя на ищците и преминаването му след неговата смърт по силата на наследствено законово правоприемство към ищците, поради което имат значението на убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Едва обаче след евентуално релевирани от ответника възражения и изразено становище по отношение на правопораждащите спора факти, съответно след като съдът укаже на страните доказателствената им тежест и в тази връзка бъдат представени допълнителни доказателства, ще може със сигурност да се установят действителните права на страните. Независимо от това, обезпечението на исковете чрез налагане на възбрана, не е предпоставено в случая от внасяне на гаранция, тъй като преследва същия ефект както и вписването на редовна искова молба.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 411/13.07.2023 г., постановено по гр. дело № 565/2023 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, поправено с Определение № 168/17.07.2023 г., погрешно именувано като решение, постановено по същото дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5