Решение № 1146 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1122/2021
- Вид
- Решение № 1146
- Подписан
- 01.07.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21 ал. 1 т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 1146 гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501122 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на ИВ. Л. СЛ. срещу решение №260791/08.03.2021г., постановено по гр. дело №8032/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен искът му срещу „Електроразпределение север” АД, ЕИК ********** с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата 948,88 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен № ************, за която сума е издадена фактура № 0106212061/28.05.2020 г. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като същото е постановено без да бъдат преценени от решаващия състав всички факти и събраните по делото доказателства. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че констативният протокол от 22.05.2020г. е съставен съгласно изискванията на чл. 49, ал.1 ПИКЕЕ. Счита, че заключението на приетата СТЕ се основава само на базата на частни документи, представени по делото само от ответното дружество. На следващо място излага, че първ. съд напълно неправилно е приел, че са спазени всички изисквания, изрично посочени в ПИКЕЕ, и поточно тези, които се съдържат в чл. 49 и чл. 56, както и, че проверката е извършена по предвидения в Правилата ред. С оглед всичко гореизложено, жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово 1 място да бъде постановено друго, с което предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен като основателен и доказана, както и да му бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи във връзка с правилността на решението.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът ИВ. Л. СЛ., ЕГН: **********, твърди, че служители на „Електроразпределение Север” АД и пълномощници на „Енерго Про Продажби“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество е издало фактура за начислена електроенергия, за сумата от 948,88 лв. 2 представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен № ************, за която сума е издадена фактура № 0106212061/28.05.2020г. Ищецът твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не е бил уведомен, че ще бъде извършена проверка на електромера измерващ ел.енергията на горепосочения адрес, както и че не е запознат с документи въз основа, на които е начислена тази сума. Твърди, че всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно, в негово отсъствие и без негово съгласие, с което са накърнени правата му на потребител. Излага, че след като електромерът е собственост на електро-преносното предприятие, то последното би следвало да носи отговорност за измервателните уреди, които монтира и следи за тяхното техническо състояние. Оспорва методиката за определяне на размера и́, като твърди, че по време на проверката не е присъствал лично, нито е упълномощавал представител. Твърди, че доколкото протоколът е частен документ, който не носи неговия подпис, то същият му е непротивопоставим. В тази връзка сочи, че служебно начисленото количество не е реално доставено, като отрича да е осъществявал лично или чрез друго лице каквото и да е въздействие върху СТИ. Оспорва и правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. По изложените съображения моли съдът да приеме за установено на осн. чл. 124 ГПК, че не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна сумата в общ размер на 948,88 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен № ************, за която сума е издадена фактура № 0106212061/28.05.2020 г.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че е налице правно основание за дължимост на претендираното вземане в размер на 948,88 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че на 22.05.2020 г., в присъствието на свидетел, служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно електромера, обслужващ обект на ищцата, като е установено наличието на неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ – прекъснат оперативен нулев проводник от нулевата шина към СТИ. По този начин е посочено, че консумираната ел.енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща от абоната. Сочи, че процесният протокол е съставен съобразно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и издадените в съответствие с него ПИКЕЕ, като твърди, че не е извършвал реален отчет на електромера, а корекция на сметката.
Счита, че съобразно предвидената в
ПИКЕЕ методика е извършил
3 процедурата по едностранно коригиране на сметката на потребителя. Не оспорва твърденията, че ищецът е негов абонат и че притежава електроснабден обект, в който е извършена процесната проверка на СТИ. В съответствие с ПИКЕЕ е уведомил ищеца за извършената корекция. По изложените съображения, счита, че за абоната е възникнало задължение да заплати процесната сума, поради което искът му по чл. 124 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа енергия, за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен № ************.
От представения по делото
Констативен протокол
№5100644/22.05.2020г., изготвен от служители на „Електроразпределение Север” АД и пълномощници на „Енерго Про Продажби“ АД, се установява, че на същата дата е извършена техническа проверка на електромера на адрес гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен № ************, при която е констатирано, че е извършено неправомерно въздействие върху схемата на свързване СТИ посредством прекъсване на оперативния нелев проводник от нулевата шина до СТИ, като по този начин консумираната ел. енергия от абоната преминава през електромена но не се измерва, съответно заплаща. В КП е отразено, че служителите са възстановили правилната схема на свързване. Протоколът е подписан от 2-ма служители на „ЕРП Север“ АД и един свидетел.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север” АД е съставило справка от 26.05.2020 г. за корекция при измерване и/или неточно измерване на ел. енергия на осн. чл. 50, ал. 2 и ал.3 от ПИКЕЕ за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г., или за общо 90 дни.
Въз основа на извършената корекция, ответникът е издал фактура №0106212061/28.05.2020г. на стойност 948,88 лв. с получател ИВ. Л. СЛ., за периода 23.02.2020 г.- 22.05.2020 г.
С писмо от 28.05.2020 г. ответникът е уведомил ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионната процедура.
Разпитаният в о.с.з., проведено на 18.01.2021г. свидетел Ял., който е служител на ответното дружество “Електроразпределение Север“ АД излага, че си спомня проверката. На адреса и двата електромера били с прекъснати нули, т.е. оперативната нула към електромера била срязана, поради което дисплеите на СТИ не работили, т.е. абонатите имали ток, но той не се отчитал от електромера.
4
В о.с.з., проведено на 08.02.2021г. са изслушани показанията и на свидетеля на ищеца Л.Е.Бр., който не оспорва, че подписът в протокола за проверката е негов. Излага, че служителите на ответника позвънили вратата му за да разпише протоколите, които вече били съставили. Сочи, че не са му показвали кабели или нещо такова.
От заключението по допуснатата и приета в о.с.з. на 18.01.2021г. СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби.
Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С оглед обаче на констатираното неправомерно прекъсване на оперативния нулев проводник от нулевата шина към СТИ, последното не е могло да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Вещото лице е установило, че извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология. В заключението е посочено също, че начисленото количество енергия може да бъде реално доставено на абоната отчитайки пропускателната способност на комутационните проводници в таблото – 10 мм2 и тази на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.