Решение № 308 от 19.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500249 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 149 от 18.12.2023 г. постановено по гр. д. № 309/2023 г. по описа на РС – Пирдоп е прекратен бракът между Д. Ц. Ф. и К. Д. Ф. на основание чл. 49 СК; предоставено е на майката упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – малолетната М.

Д. Ф. и непълнолетния Д. Д. Ф., като е определено местоживеенето им при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева на дъщеря си М. Ф. и 400 лева на сина си Д. Ф., считано от 19.06.2023 г.(датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка; предоставено е на съпругата ползването на семейното жилище, представляващо обособени фактически в едно общо жилище апартаменти № 13 и № 14, находящи се в гр. П. ул. „К.А. Б.“, бл. .., ет. .; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Г..

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Д. Ф. само в частта относно определеният начален момент на дължимата издръжка, както и в частта, с която на съпругата е предоставено 1 семейното жилище, представляващо обособени фактически в едно общо жилище апартаменти № 13 и № 14, находящи се в гр. П. ул. „К.А. Б.“, бл. .., ет.

..

В жалбата се излага становище за неправилност на решението в обжалваните части. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2023 г. (момента, от който първоинстанционният съд е приел, че е дължима присъдената издръжка) между съпрузите не била настъпила фактическа раздяла, нито жалбоподателят бил спрял да предоставя финансови средства за семейството си. Това обстоятелство се установявало и от събраните пред първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства, както и от самите твърдения на ищцата в първоначалната искова молба.

Посочва се още, че жалбоподателят е отстранен принудително от семейното жилище след 20.10.2023 г. поради неправомерно заведеното от ищцата производство по ЗЗДН, по което била издадена заповед за незабавна защита.

В жалбата се оспорва и приетото от РС – Пирдоп, че семейното жилище представлявало обособени фактически в едно общо жилище два отделни апартамента, придобити от съпрузите по време на брака им. В тази връзка се посочва, че действително между апартаментите била избита врата в стената за удобство на семейството, но в последствие същата била зазидана от жалбоподателя тъй като била неправомерно направена. Установявало се от доказателствата по делото, че всъщност ставало въпрос за два отделни, напълно самостоятелни съседни апартамента.

С тези доводи по същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което да бъде прието, че издръжка за непълнолетните деца се дължи от влизане в сила на бракоразводното решение, в частта му, свързана с упражняването на родителските права, както и да бъде прието, че семейното жилище на страните е само и единствено апартамент № 13, находящ се в град П., ул. „К.А. Б.“, блок № .., ет. ..

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от К.

Ф., с който жалбата се оспорва.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС – Пирдоп е образувано по искова молба от К.

Д. Ф. против Д. Ц. Ф., с която е предявен иск по чл. 49 от СК – за прекратяване на сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен. С исковата молба се претендира упражняването на родителските права върху родените от брака деца – непълнолетния Д. Д. Ф. и малолетната М. Д. Ф., да бъде предоставено на майката и да бъде определено местоживеенето им при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата. Отправено е искане, ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на двете деца, която за малолетното дете да бъде определена в размер на 400,00 лева, а за непълнолетното – в размер на 2

500,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й плащане, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и да бъде предоставено за ползване на майката семейното жилище, състоящо се от апартамент № 13 и апратманет № 14, находящи се в гр. П., ул. „А. Б.“, бл. .., вх. ., ет...

В депозирания писмен отговор от ответника Д. Ц. Ф. са оспорени изцяло твърденията в исковата молба и са предявени насрещни искания за прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство; за предоставяне упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца на бащата, като бъде определено местоживеенето им при него; за постановяване режим на лични отношения на децата с майката; за присъждане на месечна издръжка в минимален размер (195,00 лева) за всяко едно от децата; за предоставяне на бащата ползването на семейното жилище в гр. Пирдоп.

Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е атакувано частично, а именно – по отношение на частта, с която съдът е определил началния момент на дължимата издръжка и по отношение на частта, с която на съпругата е предоставено семейното жилище, представляващо обособени фактически в едно общо жилище апартаменти № 13 и № 14, находящи се в гр.

П. ул. „К.А. Б.“, бл. .., ет. .. Първоинстанционното решение, в частта, с която е допуснат развод между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, както и в частта, с която родителските права са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения на децата с бащата, не се обжалва от страните и е влязло в законна сила. Не се обжалва и определеният размер на дължимата издръжка за всяко дето, който ответникът е осъден да заплаща.

С оглед заявените в жалбата оплаквания, предмет на настоящата въззивна проверка е решението само в посочените по-горе части, касаещи началният момент на дължимата от бащата издръжка и предоставянето на семейното жилище, представляващо два съседни отделни апартамента, на майката.

Настоящият въззивен състав намира за основателни възраженията, обективирани във въззивната жалба, по следните съображения.

При иск за развод, ако съпрузите не са постигнали споразумение по въпросите за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата – чл.

59, ал. 2 от СК. Ако такова споразумение е налице между родителите, съдът го утвърждава по реда на чл. 49, ал. 5 от СК. Следователно, във всички случаи при дело за развод, когато не е постигнато между съпрузите споразумение за последиците от развода, касаещи мерките за упражняване на родителските права и издръжката на децата, съдът служебно определя тези мерки – определя кой от двамата родители да упражнява родителските права, режима 3 на лични отношения с другия съпруг и дължимата на децата издръжка.

В случая споразумение между страните по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК не е постигнато, поради което съдът, който разглежда брачния иск, се произнася служебно по тези въпроси. Както бе посочено, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на страните – М.

Д. Ф. и Д. Д. Ф., е предоставено на майката, както и в частта относно размера на дължимата от бащата издръжка. Същото се обжалва само в частта за началния момент на издръжката, както и в частта, с която на съпругата е предоставено семейното жилище, представляващо обособени фактически в едно общо жилище апартаменти № 13 и № 14, находящи се в гр. П. ул. „К.А.

Б.“, бл. .., ет. ..

По въпроса за началния момент на дължимостта на служебно присъдената издръжка на деца е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 5/1970 г. и Решение № 103/01.12.1971 г. по гр.д. № 85/71 г. на ОСГК.

Съгласно т. 17 от ППВС № 5/1970 г., началният момент на служебно присъдената издръжка на деца по чл. 29 от СК /отм./ е влизането в сила на решението относно развода и родителските права. Разпоредбата на чл. 29 от СК от 1968 г. е аналогична с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от действащия СК, визираща служебното определяне на мерките относно упражняването на родителските права при развод, когато не е постигнато споразумение между съпрузите. Съгласно Решение № 103/01.12.1971 г. по гр.д. № 85/71 г. на ОСГК, при служебно произнасяне от бракоразводния съд по въпроса за издръжката, същата се дължи от влизане в сила на решението относно предоставянето на родителските права. Когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права, каквато хипотеза в случая не е налице.

Предвид посоченото настоящият състав намира, че началният момент, от който се дължи определената с решението издръжка от бащата, е влизането в сила на решението относно предоставянето на родителските права, а не от датата на предявяване на иска за развод, както е приел първоинстанионният съд. В този смисъл - Решение № 176 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 4025/2019 г., IV г. о. на ВКС. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно определения начален момент на дължимата от Д.

Ф. издръжка на децата, и вместо него да се постанови друго, с което началният момент на присъдената издръжка следва да се определи от влизането в сила на решението относно предоставянето на родителските права, а именно от 09.02.2024 година.

По отношение на въпроса как и на кого следва да се предостави семейното жилище, настоящият състав намира следното.

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс „семейно жилище“ е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършли пълнолетие деца. Когато семейното жилище е общо на първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата 4 съпрузи. Когато това е невъзможно и от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася служебно за ползването на семейното жилище.

Съдът следва да прецени възможността за разпределяне ползването на семейното жилище като отделни помещения бъдат обособени за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а други - за самостоятелно ползване от другия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права). В този случай ако са налице помещения за общо ползване от страните, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този смисъл - Постановление № 12 От 28.11.1971 Г., Пленум на ВС; Решение № 240 от 15.07.2015 г. по гр.д. № 7346/2014 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 47 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г., на III ГО на ВКС.

В случая безспорно се установява, че семейното жилище, обитавано от съпрузите и техните деца, се състои от два съседни апартамента, които са обособени в едно жилище, т.е. настоящия случай не попада в посочената погоре хипотеза.

Видно от приетите от първоинстанционния съд като писмени доказателства два броя нотариални актове (лист 17 и лист 18) страните (предвид сключения между тях в по-ранен етап граждански брак) са придобили в режим СИО собствеността първоначално през 2001 г. върху апартамент № 13, а в последствие през 2010 г. и върху апартамент № 14, и двата находящи се в гр. П., ул. „А. Б.“, бл. ... Установява се от свидетелските показания, а и не спорно между страните, че посочените два съседни апартамента представляват тристаен апартамент (ап. № 13) и гарсониера (ап.