Решение № 1620 от 29.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48159/2023
- Вид
- Решение № 1620
- Подписан
- 29.01.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1620 гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110148159 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** /уточнена с молба с вх. № 284708/12.10.2023 г./ срещу И. П. Д., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 825.50 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане; 280.15 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; 39.35 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане; 8.84 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имот с аб. № ****, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*** по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че признава задълженията, като същевременно релевира възражение за извършено плащане на същите.
Третото лице – помагач на ищеца „*** не изразява становище по делото.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия в имота през процесния период, стойността на която да възлиза на претендираната сума; извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца; изпадането на ответника в забава по отношение на главните задължения; размера на обезщетенията за забава. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 44683/13.12.2023 г., в което е обективиран проектът за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период; реалната доставка през периода на топлинна енергия на претендираната стойност; извършването на услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия период на претендираната стойност; изпадането на ответницата в забава по отношение на двете главници и размера на обезщетенията за забава, а с протоколно определение от 25.01.2024 г. е обявено за безспорно и плащането на сумата от 2 297.37 лв. от ответницата на ищеца. Ето защо съдът приема, че за ищеца са възникнали процесните вземания срещу ответницата, но те са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса.
Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, което е безспорно по делото и е видно от представените с отговора платежни документи, се налага извод, че ответницата е станала повод за завеждане на делото, поради което тя следва да понесе отговорността за разноските. В случая страните не спорят, че всички съдебни разноски с изключение на юрисконсултското възнаграждение вече са платени от ответницата, поради което дължимо се явява единствено юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, срещу И. П. Д., ЕГН ********** с адрес: ****, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 825.50 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане; 280.15 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; 39.35 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане; 8.84 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН ********** с адрес: ****, да заплати на ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3