Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 975 от 06.07.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 746/2023
Вид
Решение № 975
Подписан
06.07.2023
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА, БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ МИЛАЧКОВ, СТАНИСЛАВА ПЕТКОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.182, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 975

Варна, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА

СТОЕВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА кнахд № 746 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.П.В. *** против

Решение № 286/21.02.2023г. по НАХД № 4599/2022г. на РС-Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5974572 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т. 2от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 50лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е осъден да заплати на ОД на МВР-варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението на РС е незаконосъобразно. Неправилно била установена фактическата обстановка. Твърди се, че РС необосновано приел, че в протокола за използване на АТСС са отразени относимите за използването на системата данни. Не били попълнени задължителни полета с данни, от които да се „установява технически изправна употреба на АТСС“. Въззивният съд не разгледал доказателствата за невъзможността нарушението да е извършено от касатора, поради отсъствието му от страната по това време. Развиват се подробни съображения за недоказаност на нарушението и за неправилното приложение на материалния закон. Иска се отмяна на Решението на РС и отмяна на ел. фиш, с присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа касационната жалба. Моли да бъде уважена и да бъде постановено решение, с което решението на РС да бъде отменено и да бъде отменен електронния фиш. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. ВРС правилно анализирал доказателствата и направил установяванията си за фактическата обстановка. Счита за основателни изводите в Решението, че не са допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че не е нарушено правото на защита на санкционирания, че са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в съответствие с което било посочено правното основание за издаване на НП. В съответствие с обществената опасност на деянието била преценката на ВРС, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Претендира се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при претендирано от касатора адвокатско възнаграждение над минималния размер, е направено възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Предлага решението на ВРС да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 02.06.2022г. в 15,56 часа, лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.№ В **** НВ се движел по бул.“Първи май“ в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, в посока кв.“Галата“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до сграда на БАН на посочения булевард процесният автомобил се движел със скорост от 65 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -120сс8е. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на С.П.В. ***, поради което му е издаден Електронен фиш серия К №5974572 за налагане на глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т. 2 от ЗДвП, като му е указано, че при заплащането й в 14-дневен срок от датата на получаване на обратната разписка, дължи 70% от нейния размер възлизащ на 35лв.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Настоящият състав споделя изводите на ВРС, че Електронен фиш серия К № 5974572 на ОД на МВР- Варна е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката снимки на разположението на автоматизирана техническа система ARН САM S1 -120сс8е на 02.06.2022г. в гр.Варна по бул.“Първи май“ в ж.к. „Аспарухово“, срещу посоката на движение е заснело как по булеварда в посока кв.“Галата“ се е движил лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.№ В **** НВ със скорост 65 км/час, при въведено по закон в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение в населено място до 50км/час. Правилно ВРС намерил за доказано извършено с него нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. По силата на закона с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е възведена забрана да се превишават определените в закона стойности на скоростта на движение в населено място на МПС. Правилно това нарушение е описано в ел. фиш, установената скорост на движение от 65 км/час и скоростта от 15 км/час, с която е превишена разрешената в закона максимална скорост за движение на МПС в населено място от 50км/час. ВРС установил от доказателствата, че засечената с автоматичната система скорост на движение на автомобила с рег.№В****НН е била 68 км/час, но изцяло в полза на нарушителя е приспаднато максималното по спецификация на системата отклонение от 3км/час, и така установена скорост от 65 км/час е възприета в ел. фиш като скорост на движение на МПС. Поради това неоснователни са оплакванията за неправилно функциониране на АТС, за неправилно и неточно установяване на скоростта на движение на автомобила в ел. фиш и в Решението.

Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че след като в протокола за използване на АТСС не са попълнени всички полета не може да се направи извод за нейната изправност. Въззивният съд е приел като доказателство Протокол за проверка на използваната система от който е видно, че тя е от одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите за този тип устройство.

С преписката ответникът представил писмени доказателства за обстоятелствата свързани с техническата годност на АТС, за датата на издаване на ел. фиш и т.н., за установяване на които в жалбата са били направени доказателствени искания. Представените от ответника писмени доказателства са приети и приложени по делото без оспорване от страните и въз основа на преценката им по отделно и в съвкупност въззивния съд е направил фактическите установявания и извода, че ел. фиш е законосъобразен и не е налице основание за отмяната му.

Правилно ВРС посочил, че за ел. фиш са изискуеми само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, за да бъде спазено изискването за форма, сред които не са име и подпис на издателя му и дата на издаването му.

Изисква се посочване само на териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Тази разпоредба в ЗДвП е специална по отношение на общата уредба в ЗАНН и изискванията към съдържанието на АУАН и НП, с оглед на което правилно ВРС намерил ел. фиш за издаден със съдържание, отговарящо на законово необходимото и отговарящо на дефиницията на ел. фиш в §6 т.63 от ДР на ЗДвП като електронно изявление. На снимката на нарушението направена от АТСС е отразено в „Локация“ точно участъка от бул.“Първи май“ до сграда на БАН в гр.Варна, ж.к.

„Аспарухово“, в посока кв.“Галата“. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а е заснето движението на МПС собственост на В. със скорост над разрешената. Правилно ВРС отчел, че в изпълнение на нормативните изисквания с протокола за използваната АТСС в преписката е налична и снимка на разположението на АТСС и участъка от булеварда, на който е осъществявало контрол за скорост чрез заснемане на МПС, с които се нарушава максималната скорост в населено място. Локацията в случая е в населено място, на ясно индивидуализиран участък от булеварда вкл. и с посоката на движение, което е достатъчно като описание на място на нарушението в ел. фиш. Няма законово изискване в ел. фиш мястото на нарушението да е посочено с географски координати, но в процесния ел. фиш са посочени и те. Заснетата от АТСС снимка на нарушението е ясна, видно е МПС с което е извършено конкретното нарушение и рег. му номер, както и всички други данни за скорост, разстояние и т.н., които АТС е отчела, което кореспондира изцяло с установеното от ВРС, че АТСС е била в техническа изправност, за което има извършена проверка и отбелязване вкл. в Протокола от 02.06.2022г. за използването и предаването на 11броя изображения заснети на 02.06.2022г. с конкретната АТСС. Касационният състав намира за направен в съответствие с доказателствата извода в Решението на ВРС, че ел. фиш е законосъобразно издаден, че скоростта е измерена и нарушението е заснето от автоматизирана техническа система от одобрен тип, която е преминала периодичната проверка за техническа изправност. Обосновано ВРС посочил в мотивите на решението, че нарушението, за което е издаден ел. фиш е установено с автоматизирано техническо средство – „Преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип “ARH CAM S1“ с №120СС8Е, която е мобилна с оглед преносимостта й, но е била стационарно разположена на пътя, когато е работила и регистрирала движението на автомобила на жалбоподателя с превишена скорост. Правилно съдът отчел като доказано от ответника с представения протокол от проверка №60-СГ-ИСИС/09.11.2021г. на Българския институт по метрология какви са характеристиките на конкретната система ARH CAM S1 с №120СС8Е , че през периода 28.10.2021г.-09.11.2021г. е преминала проверка в лаборатория на института и са му поставени защитни стикери и знак за проверка, че системата е одобрен тип средство за измерване до 07.09.2027г., съгласно удостоверението №17.09.5126 от 07.09.2017г. издадено от Българския институт по метрология. Поради това неоснователни и опровергани от ангажираните с преписката и в съдебната фаза от ОД на МВР-Варна писмени доказателства са оплакванията в касационната жалба, че автоматизираната техническа система с която е установено нарушението е била с дефект и неизправна.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и доказателствата ВРС посочил в Решението, че правилно и законосъобразно при издаване на електронния фиш е установен собственика на МПС като лице, което носи отговорност за конкретното нарушение. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, на което се издава и изпраща електронен фиш за нарушението. В съответствие с тази правна уредба и данните в централната база, че С.П.В. е физическото лице на което като собственик е регистрирано конкретното МПС- лекия автомобил Пежо 508 с рег.№В****НН на него е издаден ел. фиш за нарушението. Правилно ВРС отчел, че В. не е твърдял и предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лицето, което да е управлявало по време на нарушението неговия автомобил. В съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП в Решението е намерена за правилно ангажирана с ел. фиш отговорността на В. в качеството му на собственик, за заплащане на глобата за извършеното с автомобила нарушение. Размерът на глобата наложена с ел. фиш е фиксирана в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на 50лв., който по действащата редакция на закона по време на нарушението е предвидено да се налага на водач, който превиши с над 11 km/h до 20 km/h разрешената максимална скорост при движение в населено място.