Решение № 99 от 23.06.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Разград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253300500203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 139 от 06.03.2025 г. постановено по гражданско дело № 20243330101664 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА М. Н. Ч. с ЕГН ********** от град *****, ж.к.

**************, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМБО КАРС“ ЕООД с ЕИК 202875910, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. ОРЕЛ бл. 3, вх. А ет. 1, ап. 2, представлявано о управителя С. И. В. с ЕГН **********, съдебен адрес: град *****, ж.к. ********, сумата от 5782,73 лв. (пет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 73 стотинки), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди след настъпило пътно транспортно произшествие по време на ползване на моторно превозно средство – лек автомобил *** с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от деня на поканата на 03.11.2023 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, в частта му в която се претендира лихва за забава за периода от 15.10.2023 г. до 02.11.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Ч. с ЕГН ********** от град ****, ж.к. **************, ДА ЗАПЛАТИ на „СИМБО КАРС“ ЕООД с 1

ЕИК 202875910, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.к. ОРЕЛ бл. 3, вх. А ет. 1, ап. 2, представлявано о управителя С. И. В. с ЕГН **********, съдебен адрес: град *****, ж.к. ********, направените разноски в производството в размер общо на 1831,40 лева (хиляда осемстотин тридесет и един лева и 40 стотинки).

Недоволна от това решение в ОСЪДИТЕЛНАТА му част е останала ответницата М. Н. Ч., която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ж. М.

Ч. от АК-****. Намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника, направено още с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, за задължаване на ищцовата страна да представи полица за сключена застраховка „Пълно автокаско“, каквато застраховка ищецът е следвало да сключи съгласно сключения между страните договор за наем на МПС. Ако наемодателят е бил сключил тази застраховка, то застрахователят би покрил всички рискове, включително и изключенията посочени в договора за наем, като последните изключения нямали правна стойност. Неизпълнението на задължението на наемодателя да сключи застраховка „Пълно автокаско“ е довело до възникване на фактическа и правна ситуация да не бъдат обезщетени вредите съобразно уговореното в договора.

Същевременно жалбоподателят твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Ответницата още с отговора на исковата молба е направила възражение, че действителната стойност на процесния автомобил е била около 2 000 лв., поради което нямало правно значение определеното обезщетение в размер на два пъти и половина повече. Съдът не е имал специални знания за провери това възражение и е следвало да бъде поставена задача на САТЕ. Прави следните доказателствени искания:

Да се задължи ищцовата страна да представи застрахователната полица „Пълно автокаско“ валидна за периода на действие на процесния договор;

Да се назначи допълнителна САТОЕ със задача на вещото лице да определи действителната стойност на процесния лек автомобил.

Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна „СИМБО КАРС“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат д-р К. Р. М. от АК – ***, депозира отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Намира доказателствените искания за неоснователни. Акцентира, че договорът за наем е съдържал изключения при които застраховката „Пълно автокаско“ не покривала причинените щети, като настоящите щети попадали именно в тези изключения – щетите са причинени при катастрофа. По отношение на направеното доказателствено искане за представяне на застраховка „Каско“ счита същото за неоснователно и нямащо 2 отношение към правния спор. Причините за това са, че няма застраховател в Р България, който да репарира вреди по застраховка „Каско“ или „Гражданска отговорност“ без надлежно оформени документи за възникнало ПТП и това задължение на наемателя да ги представи, ако се случи инцидент, е надлежно отразено в сключения договор за наем на МПС. Именно защото такива документи не са представени от наемателя обосновава настоящата претенция към г-жа Ч.. Възразява и срещу искането за назначаване на допълнителна експертиза. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивницата М. Н. Ч. не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Ж. М.

Ч. от АК-****, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

Акцентира, че е налице неизпълнение за договорното задължение на ищцовата страна – наемодател да сключи застраховка „Пълно автокаско“ относно автомобила. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна „СИМБО КАРС“ ЕООД се явява пълномощникът адвокат д-р К. Р. М. от АК – ***, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения. Сочи, че доверителят му не представя полица за сключена застраховка „Пълно автокаско“, съобразно задължаването му от съда по реда на чл. 190, ал.1 ГПК, като поддържа вече изложеното в отговора на въззивната жалба становище, че представянето на тази полица е ненужно и ирелевантно по делото. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Не е спорно между страните, че на 15.10.2023 г. са сключили договор за наем на МПС *** с рег. № ****, собственост на дружеството-ищец /л.4 РС/.

Уговорено било ответницата да заплаща за предоставеното и МПС наем в рамките на един ден. МПС следвало да бъде върнато на 16.10.2023 г. Съгласно договора наемната цена покрива и застраховка Пълно автокаско, което покрива отговорността на наемателя за щети по наетия автомобил, освен в случаите, когато: налице са щети, причинени от пожар или катастрофа; автомобилът е управляван под влияние на алкохол или медикаменти; не е предоставен протокол от полицията при връщане на автомобила, за което обезщетението се поема от наемателя.

Надвечер на 15.10.2023 г. ответницата се обадила на управителя на ищцовото дружество и го уведомила, че е самокатастрофирала в района на град Чирпан и че вследствие на това автомобилът не може да се придвижва на собствен ход. Веднага след това управителят на ищцовото дружество се свързал със свид. В. С.ов и му възложил до докара автомобила от гр. Пловдив.

Свидетелят сочи, че след като бил нает от ищеца, отишъл в гр.

Пловдив, където заварил МПС – то в база на негови колеги занимаващи се с дейност, свързана с репатрирани автомобили. Автомобилът бил ударен, като според свидетеля не ставал за нищо. След това докарал МПС –то и го разтоварил в базата на ищцовото дружество. В гр. Пловдив свидетелят питал своите колеги дали има съставени някакви документи. Нямало съставен протокол за ПТП, АУАН или друг документ. В автомобила имало само документи, свързани с регистрацията /л. 48 гръб РС/.

Ищецът отправил до ответницата покана за доброволно плащане на причинените щети, получена от нея на 03.11.2023 г. /л.5 РС/.

Ответницата от своя страна отговорила на ищеца с писмо /л.20-21 РС/, с което по същество отказала да заплати претендираните вреди. Акцентирала, че в сключения между страните договор за наем е посочено, че наемната цена включва застраховка „Пълно автокаско“, която покрива отговорността на наемателя за щети по наетия автомобил, като посочените в договора изключения, в които застраховката автокаско не покрива щетите, нямат фактическа и правна стойност.

В първоинстанционното производство е била назначена съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 38-42, 48 гръб от РС/. В същото е посочено, че след оглед на МПС са установени посочените в описа на л. 6 от делото на РС щети. Така описаните повреди могат да бъдат получени при 4

ПТП, представляващо челен сблъсък и съпътстващи съприкосновения в останалите засегнати зони на автомобила. Стойността на разходите за необходимия ремонт възлиза на сумата от 5 967,00 лева.

Във въззивното производство бе назначена допълнителна съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, чието заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно. Съгласно заключението: действителната стойност на процесния автомобил към момента на увреждането възлиза на сумата от 5 300 лв.; стойността на запазените части е 435 лв., а стойността за демонтаж на тези части е 110 лв., а стойността на автомобила, като метален скрап е 256.50 лв.

Във въззивното производство, по реда на чл. 190, ал.1 ГПК, с определение № 317 от 22.04.2025г., съдът задължи въззиваемата страна – наемодател, да представи полица за сключена застраховка „Пълно автокаско“ за автомобила, валидна към периода на процесния договор за наем. Полицата не бе представена, като въззиваемата страна изразява становище за неотносимост на същата по делото. Ето защо, на осн. чл. 190, ал.2 във вр. чл.

161 ГПК, съдът приема, че наемодателят – ищец не е сключил застраховка „Пълно автокаско“ за процесния автомобил, валидна за времето на процесния договор за наем.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.

От тази разпоредба следва извода, че отговорността на наемателя за вреди, които са възникнали по време на ползването на наетия имот, почива на една презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя, която презумпция е оборима. Целта на оборимите презумпции е да улеснят доказването, като освободят страната, която се ползва от фактите, от тежестта да ги доказва. При тях тежестта на доказване е разместена, поради това наемодателят следва да докаже презумпционната предпоставка, за да може презумпцията да породи своето действие. Оборването на въведената от законодателя презумпция е в тежест на наемателя. Поради това, за да може успешно да се реализира отговорността на наемателя, наемодателят следва да установи следните факти: наличието на наемна връзка; че на вещта, която е била предмет на договора, са й причинени вреди в срока на наемния договор, както и техния размер. В случая всички тези обстоятелства се установиха по безспорен начин по делото, с оглед на което исковата претенция по чл. 233, ал.