Решение № 517 от 21.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Благоевград, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500584 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от М. Д. Ч. чрез пълномощника му против решение № 9099/03.04.2023 г., постановено по гр.д. 537 по описа за 2020 г. на РС-Г.Делчев.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Сочи, че съдът се е позовал основно на свидетелските показания, дадени от един от синовете на страните – от Р. М.ов Ч., които показания не следва да се кредитират, поради изключително влошените отношения между баща и синовете му - висящо наказателно дело с подсъдим сина му, разпитан като свидетел за нанасяне на средна телесна повреда на баща си.

Посочва, че процесния поземлен имот му е прехвърлен от останалите наследници; както и че той е този който е извървял документално процедурата по промяна предназначението на земята т.е. той е едноличен собственик на поземления имот, доколкото го е придобил по наследство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ

По отношение на сградата, акцентира, че притежава нотариален акт по 1 писмени документи, като оспорване на акт от ищцата няма. Сочи, че със съпругата си са били във фактическа раздяла много по рано от развода постановен от съда през 2008 г.

Според него съдът е приел че имотът е придобит по давност от двамата съпрузи, без да са събрани доказателства в тази посока.

Ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. и моли решението на РС да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидени в закона срок.

С атакуваното решение на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между А. А. М. и М. Д. Ч. на съсобствен недвижим имот: поземлен имот с начин на трайно ползване друг жилищен терен, с площ от един декар, седма категория, находящ се в местността „Ж.Ч.“, в землището на село К., община С., област Благоевград, представляващ имот № ***** по картата на землището на с. К., при граници и съседи: имот № 025224 – нива на наследници на Д.Д. Ч., имот № 025074 – ливада на А.С.К., имот № 018270 – път 4 клас на Община С., имот № **** – ливада на М.Р.М. и имот № 025068 – ливада на наследниците на Х.Е.И., ведно със застроената в него двуетажна масивна сграда „Кафе-аперитив и офиси“, при дялове по ½ идеална част за всеки един от тях. Приел е, че имотът е съпружеска имуществена общност.

За преценка доводите в жалбата въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства БлОС приема, за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че А. А. М. и М. Д. Ч. са бивши съпрузи; от брака си, който е сключен през 1983 г. имат две деца - Р., р. на 10.10.1984 г. и А., р. на 28.9.1986 г.; като бракът им впоследствие е прекратен с влязло в сила на 08.05.2008 г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 491/2007 г. по описа на РС-Г.Делчев.

Ищцата сочи, че свекъра й е дарил недвижим имот, който тя с ответника, като нейн съпруг са го владяли от 1996 г. в предвидения в закона срок поради което счита, че той е съсобствен.

Сочи, че имота имат от около 1996 г. и по-късно са започнали строителството, като построеното в него е без строителни книжа, но е 2 изградено по време на брака със съвместен принос.

На 23.6.2008 г. М. Ч. се снабдява с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 184/2008 г., според който е признат за собственик на основание дарение и давностно владение на поземлен имот с начин на трайно ползване друг жилищен терен, с площ от един декар, седма категория, находящ се в местността „Ж.Ч.“, в землището на село К., община С., област Благоевград, представляващ имот № ***** по картата на землището на с. К..

Издадено е удостоверение № 16/9.6.2010 г., с което

Общинска администрация С. въвежда в експлоатация обекта „Кафе аперитив и офиси“.

Посочено е в удостоверението, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 29.04.2009 г. и издаденият акт за узаконяване № 04/29.04.2009 г. от гл. архитект на Община С.. Представен е и самия акт за узаконяване, в който е отразено, че преписката за узаконяване е от 07.03.2001 г.

На 13.7.2010 г. М. Ч. се снабдява с нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 112/2010 г., с който е признат за собственик по писмени документи на двуетажна масивна сграда „Кафе-аперитив и офиси“, построена в имот № ***** по картата на землището на с. К..

Представя се и договор за дарение на недвижим имот, от който е видно, че на 24.4.1997 г. Д. Ч. дарява на А. Ч.а ливада от 2 дка в м. Пазван мешма“ .

Подписите върху договора е удостоверено от кмета на с. К., че са положени в негово присъствие.

Разпинат е св. Д. А., който знае за имота в м. Жълтата чешма; сочи, че там е построена сграда от А. и М.; че сградата е построена с работници, строители и помощта на семейството; че отдолу е направен ресторант, а отгоре – стаи за живеене; че цялото семейство е живяло там, свидетелят сочи, че лично е посещавал имот.

Разпитан е като свидетел и сина на страните – Р. Ч., който сочи, че в сградата до 2019 г. са живеели в къщата построена в имота, след което баща им ги изгонил и докарал друга жена. До 2019 г. всички са живеели там и са се грижили и за дворното място ; посочва, че сградата е построена през 1996 г. като кафе аператив, а на 2–рия етаж живеели с майка си.

3

Ответникът сочи, че поземленият имот е възстановен на баща му; че в негова полза има последващо дарение на част от наследниците, както и че има проведена процедура по промяна предназначението на имота.

Ищцата, която е бивша съпруга на ответника иска помежду тях да се допусне делба на имота и построеното в него по равни дялове.

Съобразно чл. 34, ал. 1 от ЗСоб., всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. С решението по допускане на делбата в съответствие с чл.

344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти да се извърши делбата и каква е частта на всеки съделител.

Въз основа на приетите за установени факти БлОС счита иска за делба за основателен.

Според съда се доказва, че имотът, върху който е изградена сградата е дарен през 1997 г. на ищцата А. М. от свекъра й – от Д. Д.ов Ч.. Ищцата сочи, че оттогава заедно със съпруга си го владеят, като върху него са изградили сградата. Съдът приема, че сградата е изградена по време на брака им, който е прекратен през 2008 г., като до 2001 г., се установява, че сградата е била изградена, тъй като преписката за узаконяване е от 2001 г.

Следователно имотът е съсобственост между страните по делото – мястото е дарено на ищцата, но тя счита, че са го придобили по давност заедно със съпруга си, което се установява от осъществяваното владение от 1997 г. до 2007 г. , за което в т.ч. и за застрояването му през този период свидетелства Дж. А..

От обстоятелството, че имотът, върху което е изградена сградата е дарен , макар и по време на брака по арг. от чл. 20, ал. 1 от отм. СК от 1985 г, следва , че той е изключителна собственост на ищцата, но предвид, забраната да се влошава положението на жалбоподателя, следва, че решението, с което е допусната делбата на ½ ид.ч. от него и за жалбоподателя -следва да се потвърди.

Извода не се променя от твърдението на М. Ч., че част от имота са му дарени от наследниците на баща му, както и че.е на баща му е възстановен имота по ЗСПЗЗ, тъй като именно баща му–Д. Д.ов Ч. е прехвърлил имота като го е дарил на ищцата по делото –А. Ч.а на 24.4.1997 г.

От доказателствата се установява, че построеното е по време на брака 4 му, прекратен през 2008 г., при отчитане че преписката за узаконяване е подадена 2001 г. /според отразеното в съдържанието на акта за узаконяване/.

Следователно при съобразяване на чл. 19 от СК от 1985 г., че правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобит – ал. 1, че съвместния принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството – ал. 2, и че съвместният принос се предполага до доказване на противното – ал. 3 - то следва, че сградата е построената по време на брака и следователно е СИО. С развода им през 2008 г. съгл. чл. 26, ал. 1 от отм. СК от 1985 г. съпружеската имуществена общност се прекратява, като според чл. 27 от отм. СК от 1985 г. при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, от което следва, че всеки от бившите съпрузи има по ½ ид.ч. от нея.

Показанията на свидетеля Р. Ч., съдът съобразява предвид крайно влошените отношения с баща си, доколкото и ако се подкрепят от останалите събрани доказателства.

Изричното неоспорване от ищцата на представените от ответника документи за собственост ,не е основание за друг извод, предвид твърдението й, че имотът е съсобствен.

По изложените съображения решението с което е допуснат до делба на имота и построената върху него сграда по ½ между страните бивши съпрузи, БлОС потвърждава.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

Потвърждава решение № 9099/03.04.2023 г., постановено по гр.д. 537 по описа за 2020 г. на РС-Г.Делчев.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6