Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 820 от 27.02.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4634/2023
Вид
Определение № 820
Подписан
27.02.2024
В сила
27.02.2024
Състав
Василка Илиева, Таня Орешарова, Борис Илиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. София, 26.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002104634 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. Н., чрез адв. Д. К., срещу решение № 986/09.08.2023 г. по в.гр.д. № 1099/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 809/10.03.2023 г. по гр.д. № 12914/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Н., извършено със заповед № 575/14.09.2022 г. на работодателя, за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „старши учител“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 15.09.2022 г. до 15.03.2023 г. в размер на 8862 лв.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси: 1.Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, допускайки представените с въззивната жалба писмени доказателства, които страна е могла да представи в първоинстанционното производство? – твърди се противоречие с решение № 42/2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; 2.Допустимо ли е работодателят да утвърди щатно разписание, в което да се съкращават определени длъжности и след извършен подбор да утвърди друго щатно разписание, в което да се съкращават различен брой длъжности?; 3.Допустимо ли е при извършен подбор въз основа на утвърдено щатно разписание работодателят да утвърждава друго щатно разписание?; 4. Допустимо ли е при съкращаване на щата на длъжност „старши учител“ на следващия месец да бъде обявено ново работно място на длъжност „учител“ и 1 може ли да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата?; 5.Следва ли да се приеме, че обявеното впоследствие свободно работно място е ирелевантно, тъй като излиза извън темпоралния обхват на съдебната проверка и е по повод на освободена бройка?;

6.Допустимо ли е въззивният съд да не кредитира показания на свидетели, разпитани в първоинстанционното производство и да приеме, че същите са заинтересовани лица, тъй като единият свидетел е майка на дете, посещаващо детската градина, а другият свидетел е съкратен служител от детската градина?; 7.Длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за незаконосъобразност на извършения подбор досежно скалата на оценка по определените критерии да извърши проверка?; 8.При липса на скала на оценките при извършване на подбора какви са правомощията на въззивния съд?; 9.Подлежи ли на съдебен контрол дали членовете на назначената от работодателя комисия притежават нужната квалификация да извършва подбора? Първият въпрос е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Детска градина № 7 „А.С.Пушкин“ взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, настоящия състав, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Страните не спорят, че са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „старши учител“, считано от 01.01.2001 г. при работодателя Детска градина № 7 „А. С. Пушкин“; че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 15.09.2022 г. със заповед № 575 от 14.09.2022 г., издадена от директора на детската градина на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращение в щата; че до 27.06.2022 г. ищцата е работила в сграда „Филиал“, находяща се в гр. Варна, ул.

"Княз Дондуков" № 31. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено, че със заповед № 550/29.08.2022 г. са съкратени следните три щатни бройки от педагогическите специалисти – 1 бр. учител, 2 бр. старши учител, 0,5 щатна бройка учител по музика; извършен е подбор между лицата, заемащи сходни длъжности, на основание чл. 329 КТ и е получено предварително съгласие на основание чл. 333, ал. 4 КТ. След съобразяване на резултатите от подбора и даденото съгласие от синдикалната организация със заповед № 572/13.09.2022 г. е утвърдено ново длъжностно поименно щатно разписание, с което са съкратени 3 бр. старши учител и 0,5 щатна бройка педагогически специалист учител по музика.

Съдът е посочил, че за законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, в тежест на работодателя е да установи наличието на следните предпоставки: съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ, в случай че се 2 съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност, какъвто е процесният казус.

Според съда обжалваната заповед за уволнение съдържа не само изискуемите обстоятелства относно приложимото правно основание съкращаване на щата, а и обстоятелствата и процедурата по това съкращаване. Във връзка с възраженията на въззивната страна съдебният състав е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган на работодателя – директора на детската градина и по съответния ред. След съкращаването на горепосочените три щатни бройки от педагогическите специалности е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите, което е влязло в сила 01.09.2022 г. Като конкретна причина, обусловила необходимостта за извършване на това съкращение, е посочено преустановяване дейността на сграда-филиал към детското заведение и невъзможността да се осигури норма преподавателска заетост за всички педагогически специалисти, работещи в детската градина. Със заповед № 447/31.05.2022 г. от 01.06.2022 г. учебно-възпитателният процес в сградата филиал, в която е работила ищцата, е преустановен след конструктивно становище, а със заповед № 478/27.06.2022 г. е преустановена цялостната дейност в сградата. Съдът е приел още, че е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като заповед № 572/13.09.2022 г. на директора на детската градина, с която е коригирано щатното разписание в учебното заведение, съвпада по време с действието на обжалваната заповед за уволнение, доколкото в същата е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 15.09.2022 г. Последващото обявяване на една щатна бройка за учител е в резултат на напускането на учителката Х. по нейно желание и е ирелевантно, тъй като касае период след процесния. Останалите назначения са отново след уволнението на ищцата и са в резултат на завръщане на титуляри и преназначаване на учители по трудови договори по заместване. Посочено е и че самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол, а на такъв подлежи само уволнението, което е извършено въз основа на съкращението в щата.

От показанията на св. М., участвала в комисията по подбора, се установява, че действително е имало съкращаване на щата поради закриване на филиал на детската градина, както и че впоследствие, след прекратяване на договора с ищцата, е назначен друг педагогически персонал, тъй като една от учителките е подала молба за напускане по собствено желание и се е освободила бройка, която е заета от работещ по заместване учител след провеждане на конкурс. Съдът не е кредитирал показанията на водените от ищцата свидетели – Ф., майка на дете, посещаващо детската градина, относно професионалните качества на педагогическите специалист и директора, и относно законосъобразността на подбора, и Б. – също съкратен педагогически специалист въз основа на процесния подбор, относно законосъобразността на извършеното съкращение и професионалните качества на ищцата, доколкото същите са заинтересовани лица и показанията им не могат да бъдат поставени в основата на извод за липсата на реално и обективно оценяване на кандидатите при извършения подбор.

При осъществения контрол върху преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от 3 работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, въззивният съд е приел, че в комисията, осъществяваща подбора, участват директорът, главният счетоводител и завеждащият административна служба. Членовете на комисията са осъществили подбор между педагозите на длъжност „учител“, „старши учител“ и „учител по музика“ въз основа на десет критерия, вписани в заповедта, а именно: 1) степен на образование; 2) придобита професионална-квалификационна степен; 3) допълнителна квалификация; 4) общ педагогически стаж; 5) ниво на планиране, организация и провеждане на образование, възпитание, социализация и отглеждане на деца в ПУВ за последната година; 6) ниво на ангажираност при необходимост за работа извън нормата на преподавателска заетост в учебно време за последната година; 7) нарушение на трудовата дисциплина; 8) водене на ЗУД/ задължителна учебна документация/ по реда на Наредба № 8 за информацията и документите за системата на предучилищно и училищното образование за последната година; 9) познаване на нормативната уредба по длъжностна характеристика;

10) участие в председателства на комисии за последната година. По делото е представен протокол на комисията по подбора, в който подробно е разяснено колко и какви подкритерии са взети предвид при обсъждането на всеки един от десетте критерия.

Отчитайки всички критерии, комисията е извършила класиране на служителите, участващи в подбора, при което ищцата Л. Н. е класирана на седмо от десет възможни места с 27,68 точки и наред с другите учители с най-нисък брой точки е предложена за съкращение на щата.

Противно на твърденията на ищцата, въззивният съд е приел, че в извършения подбор са участвали всички лица, заемащи сходни длъжности, а именно длъжността „учител“ и „старши учител“. Съдът е уточнил, че длъжността „старши учител“ е с по-разширени допълнителни функции, но в основните си функции компетентността на двете длъжности съвпада. В заключение съдебният състав е приел, че работодателят е упражнил правото си на подбор, като е оставил на работа служители с по-висока квалификация и резултати по критерии, които са ясни и предварително определени в негова заповед и отговарят на законово заложените такива в чл. 329 КТ. Според съда приложените критерии за подбор отговарят на законово заложените, а комисията по подбора е съставена от квалифицирани специалисти, които в съвкупност са имали експертизата да оценят качествата на всеки един от служителите по дефинираните критерии.

Относно приложимостта на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ въззивният съд е посочил, че в конкретната хипотеза нито пред работодателя при постъпване на работа, нито в хода на производството ищцата е навела твърдения, че страда от заболяване, поставящо я под закрила при уволнение. Доколкото ищцата е била член на синдикална организация, действащите спрямо нея колективни трудови договори предвиждат прекратяване на трудовото й правоотношение само след писмено съгласие на съответната синдикален орган за всеки отделен случай. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че компетентният синдикален орган е дал предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, с което са изпълнени условията на чл. 333, ал. 4 КТ.