Решение № 936 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20221100113397 по описа за 2022 година

Ищцата И. И. С. е предявила срещу ответника МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ

И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв, чл. 286, чл. 285 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 158 647.37 лв., с вкл. ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие пред касационната инстанция въз основа на Д о го в о р № РД-02-2910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 13 617.0 0 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г., начислена върху главницата за адвокатско възнаграждение, сумата от 30.00 лв., представляваща разноски, сторени във връзка с Д. № РД-022910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно сьс законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Ищцата излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: сключен с ответника М. Д. № РД-02-2910402/29.12.2010 1 г. за предоставяне на правни услуги , въз основа на който й е възложена поръчка за предоставяне на правна защита и съдействие на държавата за образуването и представителството по производство пред всички съдебни инстанции , относно спор за принадлежността на недвижим имот – дворец Врана при Столична община срещу заплащането на възнаграждение за всяка инстанция по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; неизпълнение от ответника на задължението да заплати уговореното възнаграждение за защитата на ответника пред касационната инстанция; изпълнение на възложената поръчка по договора за осъществяване на защитата пред касационната инстанция при съобразяване на установената към момента практика – проведени разговори със служители от дирекция „Правна” при ответника за резултата от разглеждане на спора от въззивната инстанция; получаване на съобщението за постановеното решение на 23.08.2021 г.; изготвяне на доклад от 31.08.2021 г. и писмо от 13.09.2021 г. и подаване на касационна жалба срещу решението на 20.09.2021 г., а на 23.09.2021 г. – изложение на касационни основания с доказателства за внесена държавна такса от 30 лева; получено предизвестие за прекратяване на договора на 27.09.2021 г. и оттегляне на дадените й пълномощия; дължимост на възнаграждението и по арг. от чл. 26, ал. 2 от ЗАдв при неоснователно оттеглените пълномощия, което възлиза в размер на 132 206.14 лева, а с включен ДДС – 158 647.37 лева; отправяне на покани и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение, за забавата на което дължи и обезщетение в размер на 13 617.23 лева за периода от 16.11.2021 г. до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 20.09.2022 г. Претендира установяването на тези вземания и сумата от 30 лева – разноски по касационната жалба, удостоверени в издадената заповед за изпълнение, по която ответникът е възразил.

Ответникът МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че ищцата адв. Ирена С. не е страна по процесния договор и по който не е налице възлагане за твърдяната за извършена работа за изготвяне и подаване на касационна жалба по същия – арг. и от чл. 7 и 12 от договора, който предвижда предприемане на конкретно предложени процесуалния действия след тяхното изрично възлагане; неизпълнение на 2 задълженията за уведомяване на надлежен представител на ответника за постановения окончателен акт на съответната инстанция и връчване на препис и на ясно и точно изложение на необходимите процесуалните действия; водени разговори за прекратяване на процесния договор и изпращането й на уведомлението от 16.09.2021 г. по електронната поща на 21.09.2021 г., включително и уведомяването й по телефона с подписването на уведомлението от 16.09.2021 г. за оттеглените пълномощия по делото, по което М. се е представлявало от друго адвокатско дружество; при евентуалност твърди изпълнение на работа след оттеглени пълномощия и прекратяване на процесния договор; недължимост на възнаграждението и поради липсата на надлежен счетоводен документ, което е и неправилно определено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е съществувало договорно отношение между адв. И. И. С. и МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО (М.) по силата на сключения Д. № РД-022910402/29.12.2010 г.

Съобразно уговореното в чл.1 от горепосочения договор адв. И. И. С. се е задължила да предоставя на М. правни услуги - процесуална защита, изразяваща се в изготвяне и подаване на искова молба, с оглед образуване на дело за защита интересите на Държавата, касаещи недвижим имот дворец „Врана” - Столична община, както и процесуална защита по образуваното дело до приключване на съдебното производство пред всички инстанции с влязъл в сила съдебен акт, както и евентуалните производства по отмяна на влезли в сила съдебни решения, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, изчислено съобразно цената на иска по минималния размер, установен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че з а услугите, предоставени в защита пред първата инстанция (гр.д.№ 3724/2011 г. по описа на Софийски градски съд) и пред въззивната инстанция (в.гр.д. 768/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в), договорът е изпълнен в пълен обем и от двете страни.

3

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че в изпълнение на договорните си задължения на 29.07.2021 г. чрез електронно писмо адв. И. И. С. е уведомила М. за постановеното решение по в.гр.д. №768/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, и необходимостта същото да бъде обжалвано, тьй като САС е отменил първоинстанционното решение постановено по гр.д.№ 3724/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени изцяло исковете на Държавата.

Във връзка с постановеното от САС решение адв. И. И. С. е изготвила и доклад до ответника с вх.№92-00-138/95/31.08.2021 г.

С писмо с вх.№92-00-138/96/13.09.2021 г. ищцата е представила на ответника допълнено становище, относно наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол и наличие на касационни основания с писмо, като е напомнила на ответника, че срокът за касационно обжалване изтича на 23.09.2021 г. и е помолила да бъде уведомена за решението на Възложителя – М., относно касационното обжалване.

По повод на депозираните от ищцата писма до ответника от 29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 г. не е изразено становище от М.

Не спорно между страните по делото и обстоятелството, че адв. И. И. С. е подала касационна жалба срещу постановеното решение по в.гр.д.

№768/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, която е регистрирана в деловодната система на САС с вх.№35971/20.09.2021 г.

На 23.09.2021 г. адв. И. И. С. е депозирала Молба приложение съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, ведно с платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30.00 лв. по сметка на ВКС, която е регистрирана в деловодната система на САС с вх.№36002/23.09.2021 г.

С Разпореждане от 04.10.2021 г. постановено по гр.д.№768/2019 г. по описа на САС подадената с вх.№35971/20.09.2021 г. касационна жалба е оставена без движение, като на жалбоподателят са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30.00 лв. по сметка на ВКС.

По делото е представено писмо от ответника М. с изх.№92-00138/97/16.09.2021 г., с което ищцата е уведомена, че на основание чл.20, т.2 от сключения между страните договор М. прекратява едностранно действието 4 на договора в тридесет дневен срок от получаване на горепосоченото писмо.

Със същото писмо на основание чл.21 от договора М. оттегля от момената на получаване на писмото дадените на адв. С. пълномощия да представлява държавата по гр.д.№768/2019 г. по описа на САС и да осъществява каквито и да било процесуални действия, и адв. С. е поканена от четиридесет и пет дневен срок от получаване на писмото да предостави на М. всички документи и книжа, създадени или получени при или по повод осъщестяването на процесуалното представителство.

Горепосоченото писмо с изх.№92-00-138/97/16.09.2021 г. на М. е изпратено на адв. И. С. по пощата, с обратна разписка и по електронен път на електронен адрес – **********

От представеното по делото писмо от „Български пощи” ЕАД с изх.

№04-05-1-1/19.04.2023 г. се установява, че вътрешна препоръчана пратка с ИД и баркод №PS104008XRDSN е предадена от М. на софийска централна пощенска станция на 17.09.2021 г., като на 27.09.2021 г. горепосочената пратка е доставена на гише срещу подпис на Р.Й. – упъномощено от получателя И. С. лице.

От заключението на изслушаната и приета по делото компютърно съдебно техническа експертиза (КСТЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че за периода от 16.09.2021 г. до 23.09.2021 г. в електронна поща ********** са полученн 2 броя писма, като от електронната поща [email protected] е получено едно писмо, а именно – на 21.09.2021 г. в 16:25:11 ч. е получено писмо с име „В№КАМ 92-00-138/97/16.09.2021 г.”, към което е прикачен файл със съдържание идентично с представеното по делото писмо с изх.№92-00138/97/16.09.2021 г. на М. Вещото лице е констатирало, че горепосоченото писмо не е било прочетено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете по с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв, чл. 286, чл. 285 следва да се докаже от ищеца наличието на валидно възникнало между страните правоотношение въз основа на сключен договор за поръчка, обективиран в процесния договор от 29.12.2010 г., подписан от страните, по силата на който на адвоката да е възложено осъществяването на 5 защитата и представителството на държавата по исково производство за принадлежността на двореца Врана, включващо и тези пред касационната инстанция, и изпълнение на задълженията по договора, включително и по чл.

284, ал. 2 от ЗЗД, и направените разноски за тяхното изпълнение, а ответникът, че е прекратил процесния договор, т.е. оттеглил е възлагането, респ. поръчката по същия договор преди извършването на работата по договора за касационното обжалване на решението за отхвърляне на иск, или че е заплатил уговореното възнаграждение в срок.

Договорът за поръчка е неформален договор, т. е. може да бъде сключен и в устна форма, както и с конклудентни действия, стига от тези действия недвусмислено да личи, че довереникът приема поръчката, поради и което е допустимо в производството наличието на облигационно правоотношение между страните да се доказва и с гласни доказателствени средства, разбира се и при преценка нормите на чл. 164, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 от ГПК, при наличие на предпоставки за това. При изрично уговаряне между страните по този договор се дължи възнаграждение в полза на довереника (чл. 286 от ЗЗД).

Договорът за правна защита и съдействие (правна услуга) от адвокат обикновено съдържа както елементи от договора за изработка – когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск, така и елементи от договора за поръчка – когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка, каквото е това за процесуално представителство.