Решение № 1369 от 20.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100507015 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №202255829 от 19.11.2020г., постановено по гр.дело №79436/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ми състав, е отхвърлен предявения от „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за връщане на сумата 15395.67 лв., удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба/. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , да заплати на „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 КРБ сумата от 15395.67 лв., удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба/, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 17.12.2018г. до окончателното й плащане, както и сторените по делото разноски в размер на сумата от 913.9 2 лв.. С решението е осъден „Д.Е.“ ЕООД, с Е И К ****, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , сторените по делото разноски в размер на сумата от 150.00 лв..

С определение №20027836, постановено в закрито съдебно заседание на 29.01.2021г. по гр.дело №79436/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ми състав, е оставена без уважение молба /озаглавена искане/ вх.№25185328/11.12.2020г., подадена от „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, за изменение на решение №202255829 от 19.11.2020г. в частта за разноските, в която е осъден „Д.Е.“ ЕООД, с Е И К ****, да заплати на 1

ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150.00 лв.. разноски за

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт Д.К., с която се обжалва решение №202255829 от 19.11.2020г., постановено по гр.дело №79436/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ми състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ, като са присъдени в полза на ищеца - „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата от 15395.6 7 лв., представляваща удържана от ищеца и внесена в държавния бюджет такса за произведена електрическа енергия от възобновяеми източници за период 01.01.2014г. - 09.08.2014г., дължима по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ /обявена за противоконституционна разпоредба/, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 17.12.2018г. до окончателното й плащане, както и сторените по делото разноски в размер на сумата от 913.92 лв.. На първо място са релевирани са съображения за недопустимост на обжалваното решение, тъй като се твърди, че спорът е неподведомствен на гражданския съд. Поддържа се, че ищецът е предявил иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържани такси в резултат на упражняваната от страна на Народното събрание законодателна власт. В тази връзка се твърди, че органите на съдебната власт нямат правомощия да осъществяват контрол за законосъобразност на актове, съставляващи упражняване на законодателната власт от Народното събрание. Поддържа се още, че ДЪРЖАВАТА не може да носи отговорност за своята нормотворческа дейност, като последната не може да се счита за противоправна, тъй като произтича от държавния суверенитет и конституционните правомощия на законодателния орган. Сочи се, че с обявяване на противоконституционност на съответните разпоредби от ЗЕВИ не отпада публичноправният характер на развилото се правоотношение, по което е възникнало задължението за заплащане на процесната такса. Излагат се още доводи за недопустимост на решението и по съображения, че ДЪРЖАВАТА не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като няма качеството възложител по отношение на народните представители от 42-рото НС.

Държавата отговаря за вреди от незаконни актове или незаконосъобразни действия/бездействия на нейни длъжностни лица, но в лицето на съответния правосубектен държавен орган. В тази връзка се сочи, че надлежен ответник по предявения иск се явява Народното събрание, което притежава самостоятелна правосубектност, а не ДЪРЖАВАТА. Излага т се и подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като се твърди, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД и поконкретно - в какво се изразява деянието, кога и от кого е извършено, в какво се изразява неговата противоправност, доколкото не се сочи конкретна правна норма, която ответникът да е нарушил, налице ли е причинна връзка между противоправното поведение на ответника и твърдените имуществени вреди. Твърди, че от страна на първоинстанционния съд не е обсъдена вината като елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника. Поддържат се аргументи, че обявяването на противоконституционност на закон само по себе си не обуславя възникването на гражданска отговорност за ДЪРЖАВАТА по отношение на частноправни субекти , тъй като такава последица от обявяването на противоконституционност от страна на Конституционния съд не е предвидена в закон. Обявените за противоконституционни норми спират да се прилагат занапред, решението на Конституционния съд има действие занапред, без обаче да възниква гражданска отговорност за вреди, подлежащи 2 на обезвреда по исков ред от гражданския съд. В тази връзка се твърди, че платеното на основание чл.35а от ЗЕВИ е законосъобразно и не представлява причинена имуществена вреда за ищеца. Сочи се още, че по делото е останал недоказан факта, че удържаните от ищцовото дружество суми за държавни такси са постъпили като приход в държавния бюджет. Твърди се, че по делото са останали недоказани оплакванията на и щ е ц а з а допуснати нарушения на правото на ЕС. Поддържа се своевременно заявеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност, като се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел същото за неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили решението в обжалваната част, евентуално - да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ. Претендира направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна „Д.Е.“ ЕООД, с Е И К ****, чрез процесуален представител адв.Г. В., депозира в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото са доказани всички предпоставки, обуславящи ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ДЪРЖАВАТА в резултат на противоправното поведение на длъжностните лица, съставляващи колективен държавен орган – Народното събрание, изразяващо се както в приемане на противоконституционен закон, така и в бездействие – неуреждане на възникналите в резултат на прилагането на противоконституционни разпоредби правни последици по реда на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд в двумесечен срок, предвиден в ПОДНС. Поддържа се още, че в резултат на противоправното поведение на законодателя в имуществената сфера на ищеца е причинена имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да реализира приход от цена на ел.енергия в размер, предмет на предявения иск. Подробни съображения са изложени в писмения отговор, както и в писмена защита. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност относно претендирания от въззивника размер на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез процесуален представител адв.Г. В., с която се обжалва определение №20027836, постановено в закрито съдебно заседание на 29.01.2021г. по гр.дело №79436/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ми състав, с което е оставена без уважение молба /озаглавена искане/ вх.

№25185328/11.12.2020г., подадена от „Д.Е.“ ЕООД, с Е И К ****, за изменение на решение №202255829 от 19.11.2020г. в частта за разноските, в която е осъден „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150.00 лв.. Наведени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че след като е разгледал двата иска, 3 предявени при условие на евентуалност, и е уважил евентуалния, то относно отхвърления главен иск ответникът има право на разноски и такива са му присъдени за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се, че когато с една искова молба са предявени евентуално съединени искове дължимата държавна такса е една, съгласно правилото по чл.72, ал.1 ГПК, съответно едно е и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, предвид на което в хипотеза, в която ответникът е осъден по евентуалния иск, не му се следват разноски по отхвърления главен иск. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да уважи направеното искане вх. №25185328/11.12.2020г., подадено от „Д.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****, за изменение на решение №202255829 от 19.11.2020г. в частта за разноските, като приеме, че претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по отношение на отхвърления главен иск е неоснователна и като такава се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт Д.К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване с разпоредбите на закона и установената съдебна практика. Сочи се, че след като съдът е разгледал и отхвърлил предявения главен иск по чл.59 от ЗЗД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В тази връзка се поддържа, че правилно СРС след като с обжалваното решение е отхвърлил предявения главен иск по чл.59 от ЗЗД е присъдил в полза на ответника по делото - ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите , разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение като неоснователна подадената частна жалба.

Предявени са от „Д.Е.“ ЕООД, с Е И К ****, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, при условията на субективно съединяване главен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.7 от КРБ. В останалата част първоинстанционният съдебен акт като необжалван е влязъл в сила.

Разпечатката съдържа 21 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe497e86-db86-4ca3-a984-0dad149d327a