Решение № 259 от 28.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИвЕ. Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500250 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Т. О. А., чрез назначения й особен представител адв. Е. К. ВТАК, против Решение № 3/05.01.2026., постановено по гр.д. № 1657/2024 г. по описа на РС Велико Търново. По силата на посоченото решение съдът е признал за установено между страните, че жалбоподателката дължи на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, гр. София, сумата в размер на 1477,87 евро главница; сумата 212,14 евро– възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022 г. до 29.06.2023 г.; сумата 104,67 евро – мораторна лихва за периода от 23.05.2022 г. до 13.08.2023 г .; сумата 30,52 евро – такси за периода от 08.04.2022 г. до 09.09.2022 г.; сумата 70,93 евро– застраховки за периода от 28.03.2022 г. до 28.09.2022 г.; 44,48 евро – обезщетение за уведомяване за периода от 17.01.2023 г. до 03.07.2023 г., дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България” АД по Договор за издаване на кредитна карта от 20.02.2020 г., кредитна сделка № 4877584, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /25.08.2023 г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №1223 от 24.10.2023г. и изпълнителен лист от 24.10.2023г. по ЧГрД №3030/2023г. по описа на ВТРС.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушение и нарушение на материалния закон и 1 необоснованост на съдебното решение – не било установено ответницата да е подписала договора за кредит, поради което неправилно е прието да има валидно правоотношение; не са налице индивидуално уговорени клаузи по съществените елементи на договори, същите са неясни, взаимно си противоречат, поради което при условията на евентуалност счита договора за недействителен. Оспорва изводите на съда за размера на усвоената сума, за настъпването на предсрочна изискуемост. Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил оспорванията във връзка с присъединяване на ответника към застрахователната програма на ищеца и невключване на вноските по нея в ГПР и за неправилно начисляване на обезщетение за уведомяване, нито на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В с.з. поддържа изложените доводи.

Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна. Счита, че е доказано наличието на валиден договор между страните, отговарящ на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Излага, че е доказано настъпването на предсрочна изискуемост, след като уведомлението за това е връчено на длъжника по уговорен в договора ред. Обосновава основателността на вземанията за такси и обезщетения с конкретни разпоредби на договори и ОУ на банката. Твърди се, че обжалваното решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод за основателност на предявените искове. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.

Предявени са от „Юробанк България” АД, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.

Великотърновският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр. дело № 3030/2023 г. по описа на ВТРС, ищецът „Юробанк България” АД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК на 25.08.2023 г. и е постановена на 24.10.2023 г. заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата Т. О. А..

Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в хода на образуваното изпълнително производство - от ЧСИ.

Дължимите по заповедта суми са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл. 269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество е частично неправилно.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове, първостепенният съд е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен между тях договор за отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard от 20.02.2020г. с кредитен лимит по т.3 на договора - 3600лв. и приема, че същият притежава съществените елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. ВТРС приема, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК посочен е ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, и се позовава на чл.145 ал.2 от ЗЗП - че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми, в случая в Приложение №1 към ОУ изрично е посочен приложимия размер на лихвен процент, който е 19,90%. По отношение на предсрочната изискуемост съдът е приел, че фактическият състав е изпълнен, като не са били погасени минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения /с краен срок 23.05.2022г. и 23.06.2022г./, налице е изявление на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратено до ответника уведомление на декларирания по договора адрес, където се счита връчено, на 28.06.2023г., тъй като съгласно чл.19 от договора за кредит, всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит се считат получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора и ако страната не е изпълнила задължението си да посочи нов адрес при промяна.

По отношение на начислените такси съдът е приел, че същите са установени в общите условия на ищеца, във връзка са с обслужване на отпуснатия кредит и се дължат от ответника, а тези за застраховка приема за дължими, предвид присъединяване на ответницата към застрахователна програма „Защита на плащанията“.

Така постановеното първоинстанционно решение настоящият състав намира 3 за правилно, като обоснованите в него изводи почиват на събраните по делото доказателства и са направени при правилен анализ на материалния закон.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба съдът намира за необходимо да изложи следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответницата е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е да установи посочените обстоятелства. В тежест на ответницата е да установи, че е изпълнила задълженията си точно и в срок.

В конкретната хипотеза и от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че е бил сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който ответницата Т. А. е дала съгласие да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.

Съгласно Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, ищецът е поел задължение да предостави на ответницата кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит в размер на 3600 лв., а съответно ответницата е поела задължение да връща сумите, както и да заплаща минимална месечна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В Приложението са посочени следните параметри и условия на револвиращия кредит кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции /с електронно или обикновена поща/, като неполучаването на извлечението от кредитополучателя не е причина за неплащане на погасителната вноска; месечните погасителни вноски се правят от кредитополучателя ежемесечно; за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи ГЛП в размер на 19,90 %, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му; ГПР е в размер на 36.37 %. Уговорено е, че издадената кредитна карта MasterCard е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация и чрез нея се извършва идентификация на кредитополучателя и се осигурява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя кредит.

Неоснователни са възраженията, че договорът не е подписан от ответницата, която е подписала цялата документация, а частта „общи условия“ е част от самия договор и носи подписите на двете страни, а няма характер на общи условия, с които ответницата да декларира, че се е запознала.

По делото не се спори, че кредитната карта е получена от ответницата, активиране и ползвана от нея, с което ищецът е изпълнил основните си задължения по договора. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен начин факта, че ответницата е извършвала частични погашения, с които ищецът е покривал частично главница и частично лихви, извършвала нови тегления и нови погашения, като са останали неизплатени процесните главница и договорни лихви. Предвид 4 горното е доказано, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен между тях писмен договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, като права и задължения на страните са уредени в Приложение, неразделна част от договора. Договорът е действителен - спазена е писмената форма за валидност, като освен това договорът се е изпълнявал картодържателятответницата по настоящето дело е ползвала суми по картата, както и е извършила плащания, с които е погасявала усвоения кредитен лимит по издадената кредитна карта MasterCard. Валидността и последиците от сключването на процесния договор следва да се преценяват с оглед изискванията на специалния закон - ЗПК, в релевантната за периода на сключване редакция и въззивният съд следва да извърши тази проверка и по наведените в жалбата доводи и служебно, с оглед задължителното разяснение, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК.