Решение № 2423 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Виолета ЙовчЕ.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100509900 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Х.

Г. М. и Е. Г. М. чрез адвокат И. срещу Решение 20091525 от 12.04.2021г., постановено по гр. д. № 9466/2018г. по описа на Софийски районен съд, 24 с-в, с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу Държавата, представлявана от министър на финансите като предпочитан ответник и срещу Министерство на вътрешните работи като евентуален ответник, главни искове по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от ЗС и евентуални искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на съответната част от стойността на получени плодове и на обезщетение за лишаване от ползване на три недвижими имота, бивша съсобственост между ищците и държавата.

Направени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че ищците не могат да искат обезщетение, защото се легитимират като собственици едва след смъртта на своя наследодател В. М., както и срещу изводите му, че липсва отправена покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Изобщо не били обсъдени никакви събрани по делото писмени доказателства. Липсвали мотиви за отхвърляне на евентуалния иск по чл. 30, ал. 3 за периода 01.10.2014г. до 09.11.2016г.

Счита, че правата по чл. 30, ал. 3 и по чл.31, ал. 2 от ЗС са наследими и горното води до неправилно решението, а освен това плодовете се дължат и без покана, поради 1 което и искът с основание чл. 30, ал 3 от ЗС е основателен.

Счита, че поканата от наследодателката връчена на 30.09.2014г ползва и наследниците-ищци.

Позовава се на съдебна практика. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпили са отговори на жалбата от ответниците, с които жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК намира същото за валидно като постановено от надлежен съдебен състав и изискуемата форма и реквизити при ясно изразена в диспозитива воля.

След преценка на събраните по делото доказателства с оглед на твърденията и възраженията на страните СГС намира, предявените срещу Държавата представлявана от министъра на финансите главни искове по чл. 30, ал. 3 (за периода 08.02.2013г.30.09.2014г.) и по чл. 31, ал. 2 ЗС за частично основателни, съответно решението е частично неправилно.

Според мнозинството от състава, като последица от основателността на исковете срещу главния ответник - държавата решението е недопустимо по отношение на евентуалния ответник МВР, както и в частта му за отхвърляне срещу държавата на евентуалния иск по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода 01.10.2014-09.11.2016г.

Съображенията на въззивния съд за горните изводи по исковете срещу държавата са следните:

От неоспорваните (с изключение факта на получаването от наследодателката на ищците на писмо на л. 103) писмени доказателства безспорно се установява, че в полза на В. М.-майка на ищците е извършена процедура по обезщетяване за отчуждени и невъзстановени имоти, като по реда на ЗОСОИ е определено обезщетението да бъде чрез предоставяне в собственост на идеални части от съществуващите сгради, построени в имот отчужден от наследодател на В. М.. Първоначално определената квота в съсобствеността е от 13.301 % от правото на собственост върху пет апартамента в двата жилищни блока построени в отчужденото място (Заповед РД-23040/17.06.2002г. на л. 99).

С последваща заповед от 24.11.2005г (л. 100) и предвид разпоредителни действия (продажба) с единия от имотите в полза на трето за делото лице, квотата е увеличена в другите 4 апартамента на 17.81 % ид. ч. от собствеността.

Несъстоятелно е твърдението на ищците, че поради още една продажба на друг от първоначално определените имоти (ап. 56) в настоящото производство следва да се вземат пред вид по-големи от определените със заповедта от 2005г. квоти.

Действително е следвало да се направи преизчисляване на квотите в оставащите 2 процесни три апартамента, но това може да се случва само в нарочното административно производство по чл. 6 от ЗОСОИ и граждански съд не може да решава този въпрос дори инцидентно по повод на искове касаещи възмездяване на лишаването от ползването на оставащите в съсобственост имоти.

Такава корекция е била поискана от наследодателя на ищците с молба от 14.02.2008г. на л. 22 от делото. Няма данни да е разгледана и следователно е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 6, ал.5 и 6 ЗОСОИ и той е подлежал на обжалване, но няма данни и да е обжалван. При това положение не може СГС в настоящият спор да преразглежда въпросът за квотата от собствеността върху процесните три апартамента, спрямо която трябва да се правят изчисленията при уважаване на исковете за парични обезщетения. Тя следва да е определената със заповедта от 24.11.2005г. 17,81 % ид. части. Още повече, че в договора за доброволна делба, подписан от двамата ищци изрично е посочено, че при формиране на стойността на дела на ищците е взета предвид и стойността на отчуждения преди тази делба апартамент 56. Изрично се посочва също размерът на квотата на ищците (общо) и тя 17,81 %. Следователно те са се съгласили с тази квота и не могат да я оспорват едва в настоящият процес.

Аргументите, с които СРС е отхвърлил исковете са крайно несъстоятелни. И правото по чл. 30, ал. 3 ЗС и това по чл. 31, ал. 2 от ЗС са имуществени и следователно наследими права.

Що се касае до иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се има предвид, че наследник на лице, което е отправило искане по чл. 31, ал. 2 ЗС се ползва от това искане без да е необходимо да предявява ново от свое име. Изрично в този смисъл е Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2014 г., II г. о., ГК. С връчената нотариална покана от 2014г. В. М. едновременно е поискала припадащата се част от гражданските плодове за предхождащ поканата период, които е събрала държавата и е поискала обезщетение за това че само държавата (МВР) ползва имотите, което е искане по чл. 31, ал. 2 ЗС. Не е необходимо ищците да отправят нова покана.

До датата на тази покана (30.09.2014г.) В., а след нея и нейните наследници могат да искат само съответната на техните идеални части полза от имота под формата на граждански плодове –наеми по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС.

След тази покана и при установеното по отношение на два от апартаментите продължило отдаване под наем в исковия период (видно от изявленията в отговора на иска от МВР и представените и приети договори за наем сключени от МВР за апартаменти 7 и 48) възниква право както по чл. 30, ал. 3 ЗС така и право по чл. 31, ал.

2 ЗС, но последното само ако пазарния наем е по-голям от наема, за който ползващият съсобственик се е договорил с третото лице. Правото по чл. 31, ал. 2 възниква за тази разлика. Тази възможност е изрично посочена в задължителното за съда ТР 7/2012г. на 3

ОСГК на ВКС.

За същият период, за който имат право по реда на чл. 31, ал. 2 да получат съответната част от разликата между пазарната и уговорената наемна цена, ищците биха имали право на съответна част от уговорената наемна цена, но само ако това право бе предявено с иск при условия на кумулативно съединяване с иска по чл.

31, ал. 2 ЗС (Решение № 156 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2018 г., III г. о., ГК)

В конкретния случай с оглед на евентуалното съединяване на иска по чл. 30, ал. 3 за същият период, той не може да бъде разглеждан, тъй като се уважава за същият период главния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС макар и само частично, поради което решението на СРС за отхвърляне на този иск срещу държавата трябва да се обезсили.

Уважаването на главния иск дори частично е пречка да се разглежда евентуалния иск. Решение № 210 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2014 г., IV г. о., ГК.

Съгласно приетите по делото договори за наем за период 08.02.2013г.-30.09.2014г. държавата е получила наем за ап. 7 в бл. 186 в размер на 64,37 лЕ. месечно. От тях ищците имат право общо на 17,81 % или на сумата от 11,46 лЕ. на месец общо или по 5,73 лЕ. месечно за всеки от ищците. За м.02.2013г. дължимата сума е за 20 дни по 19 стотинки на ден или 3,80 лЕ. на ищец за 20 дни. За останалите 18 месеца до 30.09.2014г. всеки от ищците има право на обезщетение по чл. 30, ал. 3 в размер на 103,14 лЕ.. Следователно за апартамент 7 от бл. 186 припадаща се по чл. 30, ал. 3 ЗС за всеки ищец (съобразно наследствената му квота от наследството на В. М.) част от гражданския плод-наем е в размер общо на 106,94 лЕ.. за периода 08.02.2013г.30.09.2014г.

За периода 01.10.2014г. до 09.11.2016г. Всеки ищец лично и като наследник на В.М. има право по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС да получи съответна на неговата квота в собствеността част от разликата между пазарната наемна цена и получената от МВР по договор наемна цена.

Получения за този период по договор от МВР наем е в размер на 1622,12 лЕ., установено от договора за наем и СЧЕ.

Пазарния наем за същият период СЧЕ установява на 7582,45 лЕ.. Разликата е в размер на 5960,33 лЕ.. Ищците общо имат право да получат 17,81 % от нея или сумата от 1061,54 лЕ., тоест за всеки по 530,77 лЕ. по чл. 31, ал. 2 ЗС за Апартамент 7 за периода 01.10.2014г. до 09.11.2016г.

ЗА АПАРТАМЕНТ 48 от бл.185: Съгласно приетите по делото договори за наем за период 08.02.2013г.-30.09.2014г. държавата е получила наем за ап. 48 в бл. 185 в размер на 62,27 лЕ. месечно. От тях ищците имат право общо на 17,81 % или на сумата от 11,09 лЕ. на месец общо или по 5,54 лЕ. месечно за всеки от ищците. За м.02.2013г.

4 дължимата сума е за 20 дни по 18 стотинки на ден или 3,60 лЕ. на ищец за 20 дни. За останалите 18 месеца до 30.09.2014г. всеки от ищците има право на обезщетение по чл.

30, ал. 3 в размер на 99,81 лЕ.. Следователно за апартамент 48 от бл. 185, припадаща се по чл. 30, ал. 3 за всеки ищец (съобразно наследствената му квота от наследството на В. М.) част от гражданския плод-наем е в размер общо на 103.41 лЕ.. за периода 08.02.2013г.-30.09.2014г.

За периода 01.10.2014г. до 09.11.2016г. Всеки ищец лично и като наследник на В.

М. има право по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС да получи съответна на неговата квота в собствеността част от разликата между пазарната наемна цена и получената от МВР по договор наемна цена.

Получената за този период по договор от МВР наемна цена е в размер на 1569,20 лЕ., установено от договора за наем и СЧЕ.

Пазарния наем за същият период СЧЕ установява на 8895,43 лЕ.. Разликата е в размер на 7326,23 лЕ.. Ищците общо имат право да получат 17,81 % от нея или сумата от 1304,80 лЕ., тоест за всеки по 652,40 лЕ. по чл. 31, ал. 2 ЗС за Апартамент 48 за периода 01.10.2014г. до 09.11.2016г.

НЕ Е УСТАНОВЕНО извличане на граждански плодове от държавата за Апартамент 53 в бл. 186, поради което за него се дължи само обезщетението по чл.

31, ал. 2 от ЗС за период 01.10.2014г. до 09.11.2016г. , когато съсобствеността е прекратена. Според СЧЕ пазарния наем за него е в размер на 6513,77 лЕ., при което ищците имат право общо на сумата 1160,10 лЕ. или на 580,05 лЕ. за всеки от тях. Тук следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на Държавата, че е канила наследодателката на ищците да ползва апартамент 53. Писмото на л. 103 няма доказателства да е връчено на В. М. (обратната разписка представена по делото не е приета като доказателство поради настъпила процесуална преклузия).

Така всеки ищец има право по своя главен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС на сумата общо 210,35 лЕ. – припадаща се на всеки ищец част от гражданските плодове от имотите за периода 08.02.2013г-30.09.2014г. Всеки ищец е претендирал (след изменение на исковете в последното ОСЗ) сумата от 289,60 лЕ.. Следователно главните искове на всеки ищец за този период са неоснователни за разликата над 210,35 лЕ. и отхвърлителното решение следва да се потвърди в тази част.

Всеки ищец по иска по чл. 31, ал. 2 има право на обезщетение за лишаването от ползване на апартаментите в размер на 1763,22 лЕ.. за разликите над тази сума до пълните предявени размер (след изменението на исковете) от 2667,00 лЕ. исковете са неоснователни и правилно отхвърлени.