Решение № 457 от 04.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Благоевград, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С.а като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201676 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. П. от Б против НП№22-1116002144/04.10.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВРБлагоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер общо на 2000 лв. и кумулативно с това, му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на императивни правила за това по ЗДвП.

Алтернативно се застъпва и позицията, че не е доказано извършването на вменяваното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган-Началника на група при ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“, надлежно призован, не се явява, не 1 ангажира и процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо при изпращане на преписката до съда, прави възражение за неоснователност на жалбата, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези 2 разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.10.2022г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 03.11.2022г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 19.09.2022г., около 09.50 часа , жалбоподателят е спрян за проверка от органите на реда, а именно св.М. и В. /двамата полицейски служители на ОДМВР-Благоевград/. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил с марка „С “ с рег.№ и се е движел с него в Б , по ул.“Г. А “, в посока на движение от Бл. към Бл на ж.к.“Е “. В хода на проверката, възникнало съмнение за употребен алкохол от страна на водача, поради което свидетелите М. и В. извикали колегата си св.Р. /младши 3 автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“/, за да тестват водача П. за употреба на алкохол и наркотични вещества. След като пристигнал на място и св.Р. в присъствието на свидетелите М. и В. , поканил жалбоподателя да му бъде направен тест за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер„, за което той се съгласил и след направеният му тест, техническото средство отчело отрицателен резултат и липса на алкохол в издишания въздух от водача. След което, свидетелите поканили жалбоподателя да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, фабричен № ARJM-0036, но тогава П. отказал да му бъде направено такова тестване. Заради последното, св.Р. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с №134739 и го връчил срещу подпис на водача. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото /л.22/, жалбоподателят е следвало да отиде до 45 минути от връчването на талона, в СПО-Благоевград, за медицинско изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно изследване.

Талона се установява, че е връчен на П. на 19.09.2022г. в 10.40 часа. В талона е посочено също, че на жалбоподателя се предоставя възможност да бъде изследван за употреба на наркотични вещества чрез медицинско и химическо изследване. Издателя на талона е отразил в него и, че се издава на жалбоподателя, защото той отказва проверка за наркотични вещества. Отказа на жалбоподателя за тестването му във връзка с употреба на наркотични вещества или техни аналози, е квалифицирано от св.Р. като административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП и за него този свидетел, в присъствието на св.М. и св.В., е издал на П. АУАН №725853, серия GA. При направата на правната квалификация на деянието е описано и словесно твърдяното нарушение, а именно :“ отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологична лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от ЗДвП“. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставяното му и подписан от него без възражения.

Между страните не е спорно, че в предоставеният му срок по талона за предоставяне на биологична проба /кръв/ за изследване в СПО-Благовеград, жалбоподателят П. не е предоставил такива, тъй като е посетил въпросното отделение след този срок. В тази насока е и представена информация от 4

Изпълнителния директор на СПО при МБАЛ-Благоевград от 18.05.2023г.

/л.91/, както и показанията на св.Р. .

Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача П., на 19.09.2022г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №389 на В Л , като младши автоконтрольор при санкционният орган, с които на основание чл. 174, ал.3, предл.1 и 2 от ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Въз основа на АУАН, на 04.10.2022г., Началник Група при ОДМВРБлагоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №22-1116-002144, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца, за нарушения , описано с това Постановление както следва:“ Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози.“

С НП е постановено също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 20.10.2022г.

При разпита на свидетелите М. и В., двамата потвърждават, че именно те са възприели жалбоподателят да управлява посоченото в акта МПС, заради което го и спрели за извършване на проверка. При проверката П. отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Като аргумент за последното, според св. М. било наведено от жалбоподателя изявлението, че ако теста е положителен ще трябва да влезе в затвора заради други негови осъждания до момента. От своя страна св.В. твърди, че жалбоподателят имал зачервени очи при проверката, а след отказа му за тестване за употреба на наркотични вещества, му бил издаден талон за медицинско изследване. Актосъставителят св.Р. потвърждава, че е извикан на мястото на проверката от колегите си М. и В., където поканил жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство 5

„Драг тест 5000“, но той отказал, заради което му съставил и процесният акт.

По делото се представи Протокол от 10.02.2022г., съгласно който св.Р. в качеството си на младши автоконтрольор при сектор „ПП“ е обучен за работа с техническото средство“Драг тест 5000“.

В хода на делото е изслушан като свидетел Г. Р., приятел на жалбоподателя, който установява, че на непосочена от него дата, бил извикан от жалбоподателя за да закара него и сина му на лекар. По пътя за болничното заведение, П. споделил на св.Р., че е спрян за проверка от контролните органи, които му направили тест за употреба на алкохол, но той отказал да му направят тест за употреба на наркотични вещества, тъй като трябвало да закара сина си на лекар. След което П. отишъл в Спешен център, но не предоставил кръвна проба за изследване , тъй като бил просрочил с половин час срока за това.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, на началниците на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Благоевград, са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, в това число и издаване на НП и електронни фишове, при констатиране на нарушения.

От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.