Решение № 185 от 08.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 1896/24.01.2025 г., подадена от Д. И. С. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Б. от АК-Перник срещу решение № 1082/11.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1700/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е допусната делба между жалбоподателката и В. В. С. от ***, с ЕГН:********** за следните недвижими имоти: полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 /четиридесет и две цяло и петдесет и пет стотни/ квадратни метра, както и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 /шестдесет и два/ квадратни метра, заедно с прилежащите към сградите 21.33 % /двадесет и едно цяло и тридесет и три стотни процента/ идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е построена описаната по горе сграда, представляващ според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на *** - *** /***/ в квартал 37 /тридесет и седми/, целият с площ от 982 /деветстотин осемдесет и два/ квадратни метра, при граници на УПИ по скица: от североизток - *** /***/ и *** /***/ , от югоизток - улица, от северозапад *** /***/ и *** /***/ и от югозапад *** /***/; както и *** /***/ в квартал 25 /двадесет и пети/, според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на ***, целият от 687 /шестстотин осемдесет и седем/ квадратни метра, заедно с построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 /осемдесет и пет/ квадратни 1 метра; при следните квоти: 1/2 идеална част за В. В. С. и 1/2 идеална част за Д. И. С..

Жалбоподателката счита решението за недопустимо, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и в нарушение на материалния закон, както и необосновано, поради което моли окръжния съд да прекрати образуваното делбено производство в частта му, с която се иска делба - както било записано на – 21.33 % идеални части от *** в кв. 37 по ПРЗ на ***, утвърден със заповед № 550/04.05.1995 г., целият с площ от 982 кв.м. като недопустимо, а по отношение на частта на съдебното решение, с което е допусната съдебна делба на полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв.м., построени в *** в кв. 37 по ПРЗ от 1995 г., при посочените граници на имота, както и на *** в кв. 25, представляващ според утвърдения със заповед № 550/04.05.1995 г. план за регулация и застрояване на ***, урегулиран поземлен имот целият с посочена площ от 687 кв.м., заедно с построената в същия масивна жилищна сграда на две етажа със застроена площ на 85 кв.м. – да отмени решението и постанови ново, с което реши спора по същество като отхвърли иска за делба на описаните имоти като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

По отношение недопустимостта на обжалваното решение излага съображения, че съдът се произнесъл по искане каквото не било направено от ищеца относно делбените части и че законът не позволявал допускане до делба на общи части, каквито представлявали прилежащите към сградите (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални части от ***.

По отношение на останалите допуснати до делба недвижими имоти (полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м.; полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м.; *** от 687 кв.м. и построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 кв. м.), жалбоподателката излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Твърди, че не била възникнала съсобственост между страните по делото на заявеното от ищеца в исковата молба правно основание – наследство, а и на каквато и да било друго правно основание, като същевременно жалбоподателката се явявала изключителен собственик на тези имоти на основание давностно владение и изтекла в нейна полза придобивна давност, в подкрепа на които твърдения в жалбата са изложени подробни доводи.

Правят се и оплаквания по доклада на съда, както и доказателствени искания, по които въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл. 267 ГПК № 139/03.07.2025 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. С. чрез адвокат Р. К. от АК-Перник е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли окръжния съд да го потвърди. Възразява срещу направените с жалбата доказателствени искания. Претендира присъждане на разноски.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката чрез адвокат Б. Б. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита. От своя страна въззиваемият В. В. С. чрез адвокат Р. К. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователно поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 7631/08.04.2024 г., подадена от В. В. С. срещу Д. И. С. за допускане до делба на подробно индивидуализираните в молбата недвижими имоти, находящи се в ***: полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 42.55 кв. м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м. ведно с прилежащите към сградите 21.33 % идеални части от ***; както и *** от 687 кв.м. ведно с построената в същия масивна жилищна сграда на два етажа застроена на 85.00 кв. м.

В исковата молба се твърди, че на ***. починал М.В.С.., наследници на който били съпругата му Д. И. С. и неговия брат В. В. С., с оглед на което страните по делото наследявали притежаваните приживе от починалия недвижими имоти, а с молба вх. на ПРС № 13029/13.06.2024 г., ищецът е направил уточнение относно идеалните части на съделителите: за полумасивната жилищна сграда със застроена площ от 62.00 кв. м. по 1/4 идеална част за ищеца и 3/4 идеална част за ответницата, а за останалите имоти – по 1/2 идеална част.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. И. С. чрез адвокат Б. Б. е подала отговор, с който оспорва исковете. По отношение иска за допускане до делба на прилежащите към сградите (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални части от *** възразява, че искът бил недопустим поради липса на правен интерес, доколкото ответницата била едноличен собственик на двете полумасивни сгради и поради законова забрана за извършване на делба на общи части. По отношение иска за допускане до делба на останалите недвижими имоти възразява, че искът бил неоснователен и моли съда да го отхвърли. Навежда доводи от фактическа и правна страна, че между страните по делото не била налице съсобственост, тъй като ищецът не притежавал право на собственост върху имотите нито на основанието по исковата молба – наследяване от общия на страните наследодател М.В.С.., нито на друго основание. Същевременно, жалбоподателката се явявала изключителен собственик на тези имоти на основание давностно владение в продължение на повече от десет години и изтекла в нейна полза придобивна давност.

Отделно от това прави и възражение, че ищецът не бил приел по какъвто и да било начин 3 претендираното от него наследство на М.В.С.., а такова приемане имало единствено и само от ответницата.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо, в каквато връзка отбелязва, че неоснователни са възраженията по жалбата за недопустимост на обжалваното решение поради това, че съдът се произнесъл по искане каквото не било направено от ищеца относно делбените части и че законът не позволявал допускане до делба на общи части, каквито представлявали прилежащите към сградите (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални части от ***.

Ищецът не е длъжен да посочи при какви квоти да се допусне делбата, тъй като съдът се произнася по това дали е налице съсобственост и дължи определяне на действителните квоти (дялове), при които да се извърши делбата. Ако допусне делба при различни от претендираните в исковата молба квоти, съдът не отхвърля иска за разликата и не се произнася по непредявен иск или плюс петитум. В този смисъла е и практиката на ВКС – определение № 2424/20.05.2024 г. по гр. д. № 3398/2023 г. на І-во г.о.; решение № 98/20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г. на I г. о. и цитираните в него.

По отношение на прилежащите към двете сгради (тези с площ от 42.55 кв. м. и 62.00 кв. м.) 21.33 % идеални части от *** следва да се има предвид, че съгласно константната практика на ВКС (решение № 252/24.04.2024 г. по гр. д. № 1334/2023 г. на * г. о.; решение № 167/13.03.2024 г. по гр. д. № 1019/2023 г., I г. о. и др.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици (каквато е и настоящата хипотеза), както и когато в него има сграда в режим на етажна собственост, не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите между съсобствениците на тази сграда, като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. Поради това и в случая е допустимо да се допусне делба по отношение на двете сгради заедно с прилежащите към тях 21.33 % идеални части от ***, който въпрос е такъв по същество на спора.

Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд приема следното:

Делбеното производство е исково. В него се разрешават съществуващите между страните спорове, свързани със съсобствеността, като целта е с приключване на производството тези спорове да бъдат разрешени изцяло. Основанието, на което се поддържа, че е налице съсобственост следва да бъде посочено в исковата молба като в решение № 628/05.10.2010 г. по гр. д. № 1684/2009 г. на І-во г.о. на ВКС е прието, че съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание.

В случая, ищецът претендира да се допусне и съответно извърши делба на процесните 4 имоти, които според него са в съсобственост между страните въз основа на наследяване на общия им наследодател М.В.С...

В тази връзка не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че М.В.С.., бивш жител на *** е починал на ***. (издаден акт за смърт № *** г. в ***), като е оставил за свои законни наследници съпругата си Д. И. С.

(ответницата по делото) и брат си В. В. С. (ищеца по делото), видно от приложеното по делото удостоверение изх. № *** г., издадено в ***.

Не е спорно и това, че ответницата и починалият М.В.С.. са сключили граждански брак на 12.01.1986 г., видно и от удостоверение № *** г. на ІІ-ри РНС *** (понастоящем ***).

При така установеното и на основание чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН, ответницата като съпруга на починалия М.В.С.., с когото е имала сключен граждански брак повече от десет години преди откриване на наследството (***.) получава 2/3 от последното, съответно ищецът – 1/3.