Решение № 16071 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16071 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20261110109395 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 220466/09..07.2026г. на ищеца по делото "ЗАД А." АД с искане постановеното по делото Решение 12118/19.06.2026г. да бъде допълнено чрез произнасяне по иска за присъждане на мораторна лихва в размер на 192,89 евро /377,26 лева/ за периода от 02.08.2025г. до 07.04.2026г., тъй като по него изобщо нямало произнасяне.

Ответната по молбата страна ЗАД "ОЗК З." в определения срок не изразява становище.

Молбата е допустима, а по същество - неоснователна.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното.

Ищецът и молител в настоящото произнасяне сезира съда с два иска : за главница 4894,81 лева /равняващи се на 2 502,68 евро/ и 192,89 евро /377,26 лева/ за периода от 02.08.2025г. до 07.04.2026г.

В подаден в срок отговор ответното дружество ЗАД "ОЗК З." прави изявление за признание на иска, без повече подробности и конкретика.

Същият е изпратен на ищеца за становище, като в отговор на него пък със свое Становище вх. № 172452/29.05.2026г. ищецът изрично сочи, че "претенцията в настоящото производство възлиза на 2 502,68 евро. Именно това изявление съдът възприема като крайно уточнение какво точно се иска от съда, защото 1 посоченото е предхождано от "с оглед действително заплатените към ищеца 4 909,81 лева". И тъй като в производството по отправеното изявление за признанние, не е постановяно Определение по чл. 140 ГПК, съответно не е фиксиран предметът му. Така със своето становище от 29.05.2026г. ищецът един вид казва, че е имало частични плащания и че към изявлението му претенцията възлиза на 2 502,68 евро, без да се уточнява главница ли , лихва ли е, без дори да се посочи прецизно, че той продължава да претендира и мораторната лихва. Така подвежда съда, у който се формира убеждението, че с оглед плащания между страните, остават да се дължат 2 502,68 евро и нито цент повече. В този смисъл и постановява своя акт - Решение по чл. 237 ГПК.

Същественото при гореизложеното е, че при липса на приет доклад по делото по чл. 140 ГПК заявените претенции един вид още са в процес на уточняване и последно изложеното се взима предвид, в случая - становището на ищеца от 29.05.2026г. Съдът не би могъл да променя своето вътрешо убеждение при наличие на неточно изразявяне, при непрецизна формулировка, което е налице според настоящия състав по делото.

Ето защо молбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 220466/09..07.2026г. на ищеца по делото "ЗАД А." АД с искане постановеното по делото Решение 12118/19.06.2026г. да бъде допълнено чрез произнасяне по иска за присъждане на мораторна лихва в размер на 192,89 евро /377,26 лева/ за периода от 02.08.2025г. до 07.04.2026г.

Настоящото подлежи на обжалване пред СГС в седмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2