Определение № 1003 от 02.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601335 по описа за 2023 година СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , VII-ми въззивен състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

СТАЕВСКИ

2. БОЖИДАР като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№1335/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от адв.А. Т. - САК като повереник на А.П. в качеството му на едноличен собственик и управител на „Е.М.Б.” ЕООД, ЕИК: **** против

Определение №187 о т 18.01.2023г. по

НЧД№17634/2021г. по описа на СРС, НО, 16- ти състав, с което е потвърдено Постановление от 19.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №5251/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.№21754/2018 г.по описа на СРП.

В сезиращия въззивния съд акт в подробен вид се излагат съображенията, въз основа на които е обжалвано прекратителното Постановление на СРП, съдържащи се и в жалбата на повереника до СРС. Настоява се постановлението на СРП да е необосновано. Констатират се противоречия в тезата на прокуратурата относно действителния собственик на капитала.

1

Обърнато е внимание, че по българското право привидността на писмен договор, какъвто е договорът за прехвърлянето на дружествени дялове, не може да се доказва със свидетелски показания. Отрича се виждането св.Н.Е. да е бил скрит собственик на капитала на дружеството. Набляга се на тезата, че св.Е. е признал, че е прехвърлил пари от сметки на дружеството по сметки на други лица без знанието и съгласието на управителя и едноличен собственик на капитала - св.П.. Отчита се, че пряко ощетено е юридическото лице и това е категорично установено в хода на досъдебното производство.

Приема се в случая да е осъществен фактическия състав на чл.217 и/или чл.206 от НК. Посочва се, че от съдържанието на наличните по делото писма, с които повереникът твърди да не се е запознал, не може да се направи извод за истинността на волеизявленията и установяване на действителните факти, които в случая са докуменитрани. Поради изложеното си моли за отмяна акта на СРС и респ. постановлението на прокурора.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената жалба и прецени материалите по делото, констатира следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в законоустановения срок и от надлежно легитимиран субект - пълномощник н а А.П. в качеството му на едноличен собственик и управител на „Е.М.Б.” ЕООД, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство, както е приел и СРС , е образувано с Постановление на прокурор от СРП за това, че в периода 29.11.2016 г. 17.10.2017г., в гр.София противозаконно са присвоени чужди движими вещи пари, собственост и във владение на „Е.М.Б.“ ЕООД , квалифицирано като престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В рамките на досъдебното разследване са разпитани множество лица като свидетели: А.П., А. Е., М.Х., Г.Л., Ж.Ц., П.С., М.Т., П.К., И.Б., К.С., П.К., Б.Л., Н.Е.. Приобщени са редица относими към делото писмени доказателства банкови извлечения, дружествени договори, извлечения от комуникация от електронна поща. С оспорваното постановление, прокурорът на осн. чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел обстоятелства, изградени на база на всички годни за позоваване доказателства и доказателствени средства, налични по делото. Настоящият съдебен състав намира, че СРС правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с изложената в определението на СРС фактическа картина, не намира за нужно да я преповтаря. Възприетата от СРС фактология не е по-различна в преобладаващата си част от тази, отразена в Постановлението на СРП от 19.10.2021г., която освен това е по-пълна откъм сведения, но води до идентични правни изводи.

2

Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.1 от НПК в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а съобразно чл.199, ал.2 от НПК всяко постановление следва да съдържа данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Мотивите представляват извършване на анализ на фактическите и правни основания, за да се достигне до определен правен извод. Според градския съд наведените в обсъжданото постановление мотиви са в достатъчна степен ясни и пълни. С оспорваното в настоящето производство Постановление на СРП, наблюдаващият делото прокурор, след като подробно е описал стеклата се фактология, обосновано е преценил, че няма данни от поведението на на когото и да било да се изведат обективните елементи на престъпленията по чл.206, ал.1 и/или чл.217 от НК. Съществено място прокуратурата е отделила на анализ обективните и субективни елементи на двете престъпления и съотносимостта им с данните по казуса.

Поради липса на длъжностно качество на участващите в различните дружества лица, е отречена и хипотеза за приложение на чл.201 от НК. С тези доводи е мотивирано прекратяването на наказателното производство на осн . чл.243, ал. 1, т.1, вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определението си, СРС е възприел, че Постановлението на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, е законосъобразно и обосновано. Едноличният съдия е споделил изводите на СРП за липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Обсъдил е наличието според него също на гражданскоправни отношения между между св.Н.Е. и св.А.П..

С оглед изложеното, този съд приема от правна страна следното:

Въззивният съд се солидализира с мотивите на районния съд, обосновали потвърждаване на атакуваното постановление на СРП досежно липсата на обективна и субективна страна на престъплението по чл.206 от НК, предвид на следното:

„Обсебването” спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК /”Престъпления против собствеността”/. Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази, независимо от това дали по волята на договарящите страни те са родово или видово определени. Парите дефинитивно са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство, поради което могат да бъдат предмет на обсебване. Именно такъв вид заместими по естеството си вещи са предмет на обсъжданото престъпление.

„Присвояването” е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи особеният субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на 3 намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по чл.206 от НК притежава описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични особености.

Специфичното за този вид престъпно поведение е, че движимата вещ се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание – договорно правоотношение, акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от засягането възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея – да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва.

Особен е субектът на деянието като той може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във волево отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или чужд интерес.

Наказателното право борави с определен набор от доказателства и доказателствени средства, посредством които НПК е допуснал да се докажат определени факти. В този смисъл, наличието на определени „вътрешни“ отношения между св.Н.Е. и св.А.П. няма как да бъдат предмет на установяване в наказателния процес, освен чрез приобщените по наказателното дело доказателства. Установяване и „разкриване“ привидност на определени граждански и търговски отношения е правна възможност, регулирана в ГПК и гражданското право. В 14, ал.2 от НПК е предвидено, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Поради това с всяко едно доказателство в наказателния процес - независимо дали е писмено или гласно може да бъде доказан определен факт. Базирайки се на това и на всички достоверните доказателствени източници, взети в своята съвкупност и съотносимост, според СГС се стига до еднозначен извод за собственост и представителство като управител от страна на св.А.П. на „Е.М.Б.“ ООД при липса на данни за действително заплащане стойността на прехвърлените му по-рано дружествени дялове. „Тонът на писмата“ по думите на СРП и първия съд, или по-точно съдържанието на водената кореспонденция между настоящите спорещи, насочва, че св.П. е в действителност е бил само формално вписан в дружествените документи, резултат от по-рано постигната договорка между св.Н.Е. и св.А.П.. В такава насока са и показанията на цитираните от СРП и СРС свидетели. Наличието на определени задължения на едното лице към „Е.М.Б.“ ООД на още едно основание говори за гражданско-правни отношения между търговци, който не предмет на разрешаване в наказателния съд.

Напълно коректни и съответни на събрания по делото доказателствен материал са изводите на СРС, че последващо възникналите отношения между 4 страните са на база договор за управление между две физически лица, целящ от юридическа гледна точка да прикрие определено отношения и оформен от правна страна като прехвърляне на дружествени дялове, но непроменящ извода, че действителната собственост на дружеството е била в св.Н.Е.. Прав е пак СРС, че липсват такъв вид писмени доказателства, които по недвусмислен начин да обосноват заплащане от страна на А.П. на дружествените дялове, доколкото не намират подкрепа в писмените доказателства, приобщени по досъдебното производство. Липсват обаче проверими доказателства пари, собственост и във владение на „Е.М.Б.“ ЕООД, да са били противозаконно присвоени.

Настоящият въззивен състав не откри и данни за твърдяното от адв.Т. престъпление по чл.217 от НК - за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управление или пазене от страна на св.А. Е. от когото и да било, в това число и от св.А.П.. В казуса, в сложните и многополюсни и вече влошени отношения между свидетелите и съответните юридически лица, наказателният съд не би могъл да въведе ред, а св.А.П. и представляваното от него юридическо лице следва да се обърне към правните възможности по ГПК.

Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.7 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

О п р е д е л е н и е №187 о т 18.01.2023г. по

НЧД№17634/2021г. по описа на СРС, НО, 16- ти състав, с което е потвърдено Постановление от 19.11.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №5251/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.№21754/2018 г.по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящето Определение да се изпрати на СРП и на адв.А.

Т. - САК като повереник на А.П. в качеството му на едноличен собственик и управител на „Е.М.Б.” ЕООД, ЕИК: ****.

Председател: _______________________