Решение № 17954 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17954 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20261110101030 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби с вх. № 53738/18.02.2026 г. и с вх. № 91238/23.03.2026 г., подадени от Л. Ц. Д. срещу *** Предявен е иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образувани срещу него изпълнителни дела, поради погасяването на вземанията по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца били издадени три броя изпълнителни листове в полза на „** както следва:

1/ на 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1611/2010 г. по описа на Районен съд – Г** за сумите от 936,78 евро /1832,20 лева/ – главница, ведно със законната лихва от 14.07.2010 г. до окончателното изплащане, 22,93 евро /44,86 лева/ – обезщетение за забава, 279,86 евро /547,36 лева/ – лихва за периода от 15.05.2009 г. до 31.05.2010 г., и 70,32 евро /137,54 лева/ – разноски по делото;

2/ на 03.08.2012 г. по ч. гр. д. № 802/2012 г. по описа на Районен съд –** за сумите от 79,99 евро /156,46 лева/ – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2012 г. до окончателното изплащане, 121,97 евро /238,57 лева/ – лихва за периода от 05.01.2009 г. до 13.03.2012 г., 63,91евро /125,00 лева/ – разноски по делото; 3/ на 1

13.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2305/2010 г. по описа на Районен съд –** за сумите от 470,72 евро /920,66 лева/ – главница, ведно със законната лихва от 18.10.2010 г. до окончателното изплащане, 34,01 евро /65,22 лева/ – лихва за периода от 15.07.2009 г. до 09.08.2010 г., 63,91 евро /125,00 лева/ – разноски по делото.

Въз основа на така издадените изпълнителни листове били образувани: изпълнително дело № 56/2012 г. по описа на ЧСИ **, по което до прекратяването му не били извършвани изпълнителни действия; изпълнително дело № 974/2018 г. по описа на ЧСИ **а, образувано на 30.08.2018 г., по което бил наложен запор на 10.09.2018 г. и което на 19.06.2020 г. било препратено на ЧСИ **, при който било образувано под нов № – 916/2020 г. Междувременно вземанията по изпълнителните листове били цедирани от кредитора в полза на „**Релевирани са доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителните листове суми поради погасяването им по давност. Ищецът сочи, че в периода от 2012 г. до 30.08.2018 г. не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат приложимата в случая петгодишна погасителна давност. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за безплатно оказани правна защита и съдействие.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор, като такъв е постъпил в законово установения едномесечен срок.

Дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била неоснователна. Посочва, че кредиторът многократно предприемал действия по принудително изпълнение, в резултат на които погасителната давност не била настъпила. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – за присъждане на минимално по размер адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Л. Ц. Д. не дължи на **, в качеството му на цесионер на „** поради погасяване на вземанията по давност суми в общ размер от размер на 2143,93 евро /4193,17 лева/, представляващи вземания по издадени срещу ищеца изпълнителни листове, както следва:

2

1/ по изпълнителен лист, издаден на 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1611/2010 г. по описа на Районен съд –**за сумите от 936,78 евро /1832,20 лева/ –главница, ведно със законната лихва от 14.07.2010 г. до окончателното изплащане, 22,93 евро /44,86 лева/ – обезщетение за забава, 279,86 евро /547,36 лева/ – лихва за периода от 15.05.2009 г. до 31.05.2010 г., и 70,32 евро /137,54 лева/ – разноски по делото, 2/ по изпълнителен лист, издаден на 03.08.2012 г. по ч. гр. д. № 802/2012 г. по описа на Районен съд –** за сумите от 79,99 евро /156,46 лева/ – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2012 г. до окончателното изплащане, 121,97 евро /238,57 лева/ – лихва за периода от 05.01.2009 г. до 13.03.2012 г., 63,91 евро /125,00 лева/ – разноски по делото,

3/ по изпълнителен лист, издаден на 13.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2305/2010 г. по описа на Районен съд – ** за сумите от 470,72 евро /920,66 лева/ –главница, ведно със законната лихва от 18.10.2010 г. до окончателното изплащане, 34,01 евро /65,22 лева/ – лихва за периода от 15.07.2009 г. до 09.08.2010 г., 63,91 евро /125,00 лева/ – разноски по делото, представляващи предмет на изпълнително дело № 56/2012 г. по описа на ЧСИ **, изпълнително дело № 974/2018 г. по описа на ЧСИ** и изпълнително дело № 916/2020 г. по описа на ЧСИ **

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникътвзискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

3

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащите процесните вземания факти, издаването на изпълнителен лист за вземанията, последващото им цедиране в полза на ответното дружество и образуването на изпълнителни производства срещу ищеца за вземанията.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от които процесните изпълнителни листове за посочените в исковата молба вземания са издадени в полза на „**срещу Л. Ц. Д., като вземанията по тях впоследствие са цедирани на „***

Първото изпълнително дело, образувано за събирането на процесните вземания, е изпълнително дело № **по описа на ЧСИ**. Съгласно постъпилата от съдебния изпълнител справка /л. 53 от делото/, то е било прекратено на 05.05.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие на взискателя било извършено на 01.02.2012 г. Към датата на изготвяне на справката делото е унищожено поради изтекъл срок на съхранение, поради което не са налични други данни, освен изложените в справката, за действията, предприети в хода на изпълнението от взискателя и съдебния изпълнител.

Въз основа на процесните изпълнителни титули и по молба на ответника „*** от 30.08.2018 г. /л. 2 от изп. дело/, съдържаща искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия (налагане на запор и възбрана), е образувано второ по ред изпълнително дело – № **по описа на ЧСИ ***. По делото са извършени следните изпълнителни действия: на 30.08.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищеца, като съобщенията за наложените запори са връчени на задължените трети лица на 10-ти, 12-ти и 13-ти септември 2018 г. /вж. л. 30 – 31 от изп. дело/; на 07.08.2019 г. е подадена молба от взискателя, съдържаща искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника /вж. л. 51 – 53 от изп. дело/.

На 18.02.2020 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото имущество на длъжника, но няма данни по делото този опис да е бил извършен. На 04.05.2020 г. е наложен запор върху собствено на длъжника МПС, като запорното съобщение е връчено на задълженото трето лице на 15.05.2020 г. /вж. л. 62 и л. 66 от изп. дело/.

След налагането на запора върху автомобил на длъжника изпълнителното дело е препратено на ЧСИ **, където е образувано като изпълнително дело № **.

С молба, подадена от взискателя на 20.11.2020 г. по преномерираното вече изпълнително дело /вж. л. 4 от изп. дело/, е отправено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника (налагане на запор върху банковите му сметки). С разпореждане на съдебния изпълнител от 17.12.2020 г. /вж. л.

5 от изп. дело/ е насрочен опис върху движимото имущество на длъжника за 03.02.2021 г. Такива описи съдебният изпълнител е насрочил още и с разпореждания от 24.11.2021 г. /вж. л. 16 от изп. дело/ – за 30.12.2021 г., от 12.03.2024 г. /вж. л. 29 от изп. дело/ – за 01.04.2024 г., от 06.06.2025 г. /вж. л. 38 от изп. дело/ – за 15.07.2025 г., от 4

03.07.2025 г. /вж. л. 44 от изп. дело/ – за 31.07.2025 г. и от 08.05.2026 г. /вж. л. 56 от изп. дело/ – за 16.06.2026 г., но няма данни по делото така насрочените описи да са били извършени. В хода на производството по изпълнително дело № **са извършени още и следните изпълнителни действия: на 10.12.2020 г. и на 11.12.2020 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, като запорните съобщения са връчени на третите задължени лица на 17.12.2020 г. /вж. л. 8 – 11 от изп. дело/; запори върху банковите сметки на длъжника са наложени и на 05.11.2021 г., като запорните съобщения са връчени на задължените лица на 17.11.2021 г. /вж. л. 19 – л. 24 от изп. дело/; на 26.09.2022 г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху МПС на длъжника, а на 30.01.2024 г. и на 26.11.2024 г. – за налагане на запори върху банковите сметки и трудовото му възнаграждение /вж. съответно л. 25, л. 27 и л. 34 от изп. дело/; на 17.03.2025 г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, а на 03.06.2025 г. – за извършване на опис на движимото имущество на длъжника /вж. съответно л. 36 и 37 от изп. дело/; на 01.07.2025 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „**“ /вж. л. 41 от изп. дело/; на 16.04.2026 г. (т. е. след подаването на исковата молба по делото на 15.01.2026 г.) е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и за извършване на опис на движимото му имущество /вж. л. 51 от изп. дело/. Не се установява от събраните по делото доказателства в хода на изпълнителното производство да са извършвани други действия, релевантни за спора между процесните страни.

По основателността на предявения иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК:

Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания, позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.