Решение № 254 от 15.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Благоевград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500275 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Благоевград, представлявана от М.Б. - кмет, чрез юрисконсулт, против Решение № 929 от 09.12.2024 г., постановено по гражданско дело № 2718/2023 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

С обжалваното решение № 929/09.12.2024 г. по гр.д. № 2718/2024 г., Районен съд - гр. Благоевград е признал за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община - Благоевград, ЕИК 000024695, адрес: гр.

Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на общината М.Б., че И. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. ***, е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал 13, парцел V, с площ от 663 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи):

***; ***, *** ***.

С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община - Благоевград, представлявана от кмета на общината М.Б., чрез юрисконсулт, с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

1

Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за нищожен акт за държавна собственост по изложени съображения.

Въззивникът не е съгласен с твърдението на съда, че спорният имот не е бил коопериран или включван в каквато и да е било селскостопанска организация.

Според него, видно от РП на с. Бучино от 1959 г., процесният имот е бил част от един по-голям имот с планоснимачен № 24. Съгласно експертното заключение, по-конкретно в отговора на въпрос № 2 към експертизата, имот с идентификатор № ***, като част от имот с планоснимачен № 24 по КП на с. Бучино, е бил внесен в ТКЗС при образуването му през 1957 г. Видно от разписния лист за парцелите в кв. 13 като собственик е записан първоначално ТКЗС. На по-късен етап ТКЗС като собственик е зачертан и като собственици са вписани физически лица с посочен документ за собственост. Вписаните физически лица обаче са собственици само на парцел IV. Т. е. за останалите парцели записаният собственик продължава да е ТКЗС, тоест имотът е бил част от ТКЗС.

Сочи, че в случая Община Благоевград не е актувала поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: с. Бучино, с площ от 663 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 от ЗОС има само удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове по чл. 587 от ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на общинската собственост. Поради това, фактът, че за имота няма съставен акт за общинска собственост, не е пречка за преминаването му в патримониума на Община Благоевград. Според жалбоподателят разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗОС предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Регулационния статус на процесния имот, съгласно РП на с. Бучино от 1959 г., е проектен, индивидуален, жилищен парцел. Това твърдение се потвърждава и от експертното заключение в отговора на въпрос № 7. Т. е. към 1959 г. процесният недвижим имот, установен с пространствени граници, бива предназначен и отреден за посочените в разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗОС, нужди. Не са налице данни за одържавяването на процесния имот, за отчуждаване или за провеждане на реституционна процедура, но за да се изключи приложимостта на забраната за придобиване по давност е нужно да бъде установено, че имотът е принадлежал на друг субект на правото физическо или юридическо лице, каквото в конкретното производство не се установи. Това е така, защото с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. В чл. 6 от Закона за собствеността, в първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г. (ДВ бр. 77/17.09.1991 г.) държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. С приемането на §42 ПЗР на ЗОС (ДВ бр. 96/5.11.1999 г.), тази държавна собственост е преминала в патримониума на общината.

Разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на влизането й в сила, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, са отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в сила, т. е. по силата 2 на този закон, настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. И след като в случая процесният имот е заварен като образуван от имот частна държавна собственост и при положение, че по силата на действащия към онзи момент градоустройствен план - РП от 1959 г. е отреден за застрояване, то тази трансформация на правото на собственост е валидно настъпила. Затова и процесният имот понастоящем, по силата на закона, е станал общинска собственост, въпреки че за имота няма съставен акт за общинска собственост.

Според въззивникът, на следващо място, правото на собственост по давност върху недвижим имот, съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение на имота в продължение на десет години, а от събраните в хода на процеса доказателства, а и от изложеното в исковата молба не става ясно как е бил завладян този имот от ищцата, на какво основание и съответно как и по какъв начин е установила своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирала намерение за своене. Поради това оспорва твърдението, че ищцата е доказала по реда на пълно и главно доказване, че за периода 1959 г. - 1991 г. имотът е владян от наследодателите й, а след 1991 г. след смъртта им е владян от ищцата, като е присъединила владението на своите наследодатели.

Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което постановеният от първоинстанционния съд акт да бъде отменен, като се постанови ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от И.

Д. Д., ЕГН **********, иск. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от И. Д. Д., ЕГН **********, чрез адвокат, с който заявява, че процесното решение е правилно, постановено съобразно буквата на закона и събрания доказателствен материал, както и при спазване на процесуалните правила. В тази връзка, намира за неправилни изводите на въззивника за неправилност и необоснованост на процесното решение № 929/09.12.2024 г. постановено по гр.д. № 2718/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Смята, че в хода на съдебното производство е успяла да проведе пълно и главно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Според показанията на свидетелите, посоченият имот се владее необезпокоявано от семейството на въззиваемата трето поколение, още от времето на нейния дядо С.-Д., който започва да владее имота, като част от дворно място през 1959 година. В последствие, имотът се е владял от бащата на И. Д. Д. - Д.Д., което също е установено със свидетелски показания. В хода на съдебното производство е доказано, че е налице присъединяване на владение съгласно разпоредбата на чл. 82 от Закона за собствеността (ЗС), според която - владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Присъединяване е допустимо, както при общо /при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Сочи, че в този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

Оспорва твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че актът за държавна собственост е нищожен, поради липса на реквизити в спорния акт. Изллага съображения.

Оспорва и твърдението, че неправилно съдът е приел, че спорният имот не е бил коопериран или включван в селскостопанска организация. Оспорва като невярно и твърдението на въззивника, че процесният имот е станал общинска собственост с приемане на параграф 42 от ПРЗ на ЗИД ЗОС (ДВ бр. 96/ 3

5.11.1999 г. )

И. Д. Д. уточнява, че от 1959 година до датата на предявяване на исковата молба, тя и нейното семейство владеят един голям имот, състоящ се към настоящия момент от три отделни поземлени имоти, което е било установено и от вещото лице: процесният поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № ***, за който разполага с нотариален акт; и поземлен имот с идентификатор № ***, за които е възникнал аналогичен правен спор с Община Благоевград за установяване на собствеността и е било образувано гр. дело № 2718/2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград, приключило с постановяване на Решение № 566/19.07.2024 г. по гр. дело № 2719/ 2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград. С цитираното решение първоинстанционният съд е приел за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Благоевград, че И. Д. Д. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***.

Решението на първоинстанционния съд е било потвърдено с Решение № 605/20.12.2024 г. по ВГД 996/2024 г. по описа на Окръжен съд — Благоевград, като същото е влязло в законна сила от 22.02.2024 г.

С оглед изложеното, моли да потвърди Решение № 929/ 9.12.2024 г. по гр. дело № 2718/2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград в неговата цялост като правилно, законосъобразно и постановено съобразно процесуалните правила и основните начала, уредени в Гражданско процесуалния кодекс, респективно да отхвърли предявената въззивна жалба като неоснователна и недоказана.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното: