Решение № 1581 от 07.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Варна, 07.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Й. Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело № 20213110103290 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от **** против "****, иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2143,73 лева, представляваща дължима и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за период на отчитане от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. и период на фактуриране от 12.08.2020 г. до 25.11.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр. *** – оранжерии с аб.№ ***и кл. № ***, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 43,74 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура, считано от 21.08.2020 г. до 11.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260139/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 272/2021 г.по описа на РС Варна, 12 състав., на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия в описания по – горе обект на потребление на ниво средно напрежение. Посочено е, че за процесния период потреблението на ел. енергия в обекта е измервано и отчитано от оператора на електроразпределителната мрежа, към която е присъединен обекта - "*** по метрологично годно СТЕ с дистанционен отчет. Излага се, че в дължимите суми се включват задължения за мрежови услуги, надбавки, акциз и ДДС. Сочи се, че считано от 01.07.2020 г. и на основание предвидената в ПТЕЕ възможност, както и на основание Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията "*** начислява цена за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" на база на предоставена мощност до мрежата. Твърди се, 1 че липсата на потребление на ел. енергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Поддържа се, че ответникът е небитов абонат, като цената за процесната мрежова услуга е определена въз основа на Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР и за изчисленията е използвана предоставената мощност на клиента в размер на 642 кВт. Твърди се, че цената за задълженията към обществото е в размер на 0,02147 лв./кВтч, като същата е нормативно определена от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. Сочи се и че в издадените фактури е начислен и дължимия акциз в размер на 0,00200 лв./кВтч, съгласно ЗАДС. Твърди се, че за претендираните суми са издадени фактури № **********/12.08.2020г., 0003727326/12.08.2020г., ***/11.09.2020г., 0003732150/11.09.2020г.,

***/13.10.2020г.,

0003732352/13.10.2020г.,

**********/12.11.2020г., 0003732576/12.11.2020г. Посочва се, че ответникът е следвало да заплати потребената в обекта ел. енергия, но за исковите периоди такива плащания не са правени. Поддържа се, че за процесните суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, което е обусловило и правния му интерес за предявяване на иск относно вземането по реда на чл.

422 от ГПК. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се, че ответника е клиент на ищеца, като се твърди, че процесния обект на потребление не съществува към настоящия момент. Поддържа се, че ответникът има собствен трафопост, който е присъединен към ел. мрежата за средно напрежение. В тази връзка се посочва, че претендираната такса за достъп до разпределителната мрежа се дължи единствено от потребители присъединени към мрежа за ниско напрежение, а потребители, които захранват собствени обекти по мрежи, плащат само услуги за достъп до мрежата, но не и пренос на получената до собственото им съоражение енергия. По тези съображения, ответникът счита, че следва да заплаща само сума за пренос на ел. разпределителната мрежа средно напрежение, но не и за пренасяната ел. енергия ниво ниско напрежение. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки – 1) валидно облигационно правоотношение с ответницата по повод доставяне на ел. енергия в процесният обект; 2) количеството ел. енергия доставена в обекта и паричната равностойност, какато и предоставените мрежови услуги, 3) размера на претенцията си и че същата е изискуема, 4) изпадането в забава на ответницата, 5) размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително всички наведени в отговора на исковата молба 2 твърдения за положителни факти, от които ответника черпи за себе си благоприятни последици

Към исковата молба е представен договор за доставка на електрическа / ел./ енергия от доставчик от последна инстанция от 09.11.2017 г., сключен между ***/ доставчик от последна инстанция/ и „**** / клиент/. С договора е уговорено передоставянето на услугите „ доставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция“ и „отговорност за балансиране“ на клиента, както и предоставянето на други услуги по смисъла на чл.2, т.6 за всички обекти на клиента, посочени в приложение 1 към договора, в което обекттът до който ще се подава енергия е индивидуализиран с аб.номер –***, УИН: ***. В чл.3, ал.3 от договора е уговорено договора да урежда отношенията, свързани с фактурирането и заплащане на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия / ПТЕЕ/ за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия, в зависимост от използваната и/или отдавана реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на ел. нергията, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съотв. с чл.56, ал.11 от ПТЕЕ и цена за задължения към обществото. В чл.4 от договора е посочено, че същият представлява договор за комбинирани услуги, съгласно ПТЕЕ.

По делото са представени два бр. констативни протокола – *** г. а монтаж на СТИ фабр. Номер 1128051702139338 в имот с абонатен номер ***, и констативен ****/14.06.2018 г. за проверка на СТИ ***, в който е посочено се същият е с „изправна, вярна схема“ на измерване.

Представена е справка от *** от 15.02.2021 г. от търговските регистри на електромер 1128051702139338 от състема за дистанционне отчет, видно от която от 30.09.2020 г. до датата на справката СТИ е спрекъснато захранване и в системата за дистанционен отчет няма данни за консумирана ел. енергия от клиента.

По делото са представи фактури №№ **********/12.08.2020 г. за периода на отчитане 01.07.2020 г.-31.07.2020 г./ 481,14 лв./,, 0003727326/12.08.2020 г. за междинно плащане за месец 08.2020 г.- 50% от стойността по фактура **********/12.08.2020 г.;

***/11.09.2020 г. за период на отчитане 01.08.2020 г.-31.08.2020 г. на стойност 401,46 лв. / след приспадане на междинната фактура – 241,16 лв./; 0003732150/11.09.2020 г. за междунно плащане за м.09.2020 г.- 50% от стойността за м.08.2020 г;

***/13.10.2020 г. за отчетен период от 01.09.2020 г.-30.09.2020 г. на стойност 388,33 лв., а след приспадане на фактурираното междинно плащане – 0003732150 -225,12 лв.;

0003732352/13.10.2020 г. за междинно плащане за месец м.10.2020 г.- 50% от стойността за месец 09.2020 г. -233 лв. с ДДС; дебитно известие **********/12.11.2020 г. към фактура 0003732352/13.10.2020 г. за отчетен период 01.10.2020 г.-31.10.2020 г. на стойност 937,13 лв./ такса достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност/ и след приспадане на фактурирано междиннно плащане 0003732352 – 243,56 лв.;

0003732576/12.11.2020 г. – междинно плащане за м.11.2020 г.- 50% от стойността за м.10.2020 г.-238,28 лв.

От ответника е представено разрешение за ползване ДК-07-Ш-25/12.12.2011 г. за 3 строеж „БКТП 20/0,4 КV,

1x630kVa и кабелно захранване 20 kV за външно електрозахранване на имот ***“ находящ се в*** местност „***“, землището на гр. ***с възложител „*** ЕООД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че количествата ел. енергия по процесните фактури са остойностени съобразно утввърдените от КЕВР цени за съответния период. В справка 1 от заключението са посочените фкатури за – 8 бр. по които съществуват задължения – **********/12.08.2020;

0003727326/12.08.2020,

***/11.09.2020,

0003732150/11.09.2020,

***/13.10.2020,

0003732352/13.10.2020,

**********/12.11.2020 и

0003732576/12.11.2020 г. в общ размер на 2143,73 лв. В справката са посочени падежите на всяка от фактурите и размера на начислените суми по тях, както и периода за който се отнасят задълженията и натрупаната лихва за забава. Експертът е заключил, че общия размер на задължението за лихва за забава е 41,74 лв. , считано от падежа на всяка една от фактурите до 11.12.2020 г. Видно от приложение 1, падежа на първата фактура / **********/12.08.2020 г/ е 20.08.2020 г. Експертът е посочил, че процесните 8 фактури са включени хронологично в регистъра сметки 401000 „доставчици“ при ответника в месеците на издаването им с данъчна основа и данък на доставките, без данъчен кредит.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза / л.88 и сл./, от която се установява, че процесния обект- оранжерии в местност „***“ са присъединени към електрорапределителната мрежа на ниво „средно напрежение“. При огледа на вещото лице е установено, че оранжерията е демонтирана и няма консуматори на ел. енергия. Сочи се, че монтирания в имота електромер в проценсия период е бил в срок на валидност на метрологичната проверка, направена при производството му през 2017 г. и не е била нужна последваща проверка. Вещото лице сочи, че от физична гледна точка измерването в процения период е директно – със СТИ, но енергията е отчитана дистанционно.

Съдът дава вяра на така изготвените експертни заключения, тъй като същите са компетентно дадени и отговарят на поставените въпроси, като разгледани в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства спомагат за изясняване на спора.

С оглед събраните по делото доказателства и изявленията на страните, безспорно се установява, че през процесния период страните са били обвързани от договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за имот представляващ „оранжерии“ и находящ се в гр. ***, местност „***“, който договор представлява и такъв за комбинирани услуги съгласно ПТЕЕ. Неотносимо е възражението на ответника, че оранжериите не съществуват към момента на подаване на отговора на исковата молба, доколкото претенцията на ищеца е за минал период,

С разпоредбата на чл.29, ал.1 от Правила за търговия с електрическа енергия издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, "*** / съгласно пар.1, т.8 от ДР "***" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи/ се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в 4 съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. " Съгласно ал. 2 от същия член, "Клиент и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. " Изключение от задължението за заплащане на такси за достъп и пренос е предвидено в чл. 29, ал.5 ПТЕЕ (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 40 от 2020 г. в сила от 5.05.2020 г.) за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на независимия преносен оператор или на оператора на електроразпределителната мрежа, не дължат цена за пренос и цена за достъп през/до съответната мрежа.