Решение № 9218 от 20.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9218 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110124096 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от Ч. С. Ш. и Е. С. Ш. срещу Столична община, положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при квоти по ½ за всеки, на основание давностно владение, продължило повече от десет години, на следния недвижим имот: северната част на ПИ с идентификатор ***, целият с площ 520 кв.м., от които северната част с площ 435 кв.м., представляваща съгласно скица – проект № 15-81189828.07.2023 г. – поземлен имот с проектен идентификатор ***, с проектна площ 435 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на имота: от изток – път (ПИ с идентификатор ***), от юг – южната част на ПИ с идентификатор *** (с проектен идентификатор ***), от югозапад – ПИ с идентификатор ***, от запад – ПИ с идентификатор ***, от север – ПИ с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че са осъществили и продължават към момента да осъществяват постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено владение в период по-дълъг от 10 години по отношение на описания по-горе имот.

Сочат, че на 01.08.1970 г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том XX, дело 3693/1970 г., А. Т. А. (праводател на 1 ищците) и В. В. С. са закупили празно място с площ от 1380 кв.м., съставляващо парцел II-225, от квартал 10 по плана на вилна зона „К. - Д.“.

След 01.08.1970 г., А. Т. А. и В. В. С. лично, а впоследствие и правоприемниците им, осъществявали фактическа власт както върху съсобствения имот, така и върху съседния имот, тогава държавна собственост, представляващ към онзи момент „терен за озеленяване“, понастоящем с идентификатор ***. Фактическата власт към онзи момент сочат, че не е имала характер на владение, поради съществувалите нормативни ограничения за придобиване по давност на имоти държавна собственост.

Ищците считано от 01.06.1996 г. съвместно с В. В. С., упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да своят същия. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в СВ с вх. рег. 3280 от 17.02.1997 г., том 2, акт № 66, горепосоченият ПИ с площ 1380 кв.м. бил разделен реално, като от него били образувани следните имоти:

1/ дворно място, съставляващо парцел II-76, кв. 10, по плана на гр.

София, м. „К.“ с пространство от 1100 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаващите се 425 кв.м. при съседи: улица, парцел III-77 и улица и терен за озеленяване, заедно с построената в този парцел масивна вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж, със застроена площ от 39,30 кв.м. с разпределение, както следва: етаж – гараж, кухненска ниша, дневна и тераса, и полуетаж – от две стаи, баня – тоалетна и таванско помещение, поставен в дял и изключителна собственост на двамата ищци;

2/ дворно място съставляващо парцел III-77, кв. 10, по плана на гр.

София, м. „К.“ с пространство от 654 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаващите се 74 кв.м. при съседи на мястото: от три страни улица и парцел II-76, заедно с построената в този парцел масивна вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж, със застроена площ от 42 кв.м. с разпределение, както следва: етаж – дневна, кухненски бокс, тераса и сервизни помещения, полуетаж – стая и тераса, поставен в дял и изключителна собственост на В. В. С. и Г. Д. С..

Ищците твърдят, че от 17.02.1997 г. наред със своя имот, са започнали да владеят и северната част на ПИ с идентификатор ***, целият с площ 520 кв.м., от които северната част с площ 435 кв.м., а южната част от имота била владяна от трети лица и не била предмет на настоящото 2 производство. Сочат, че са оградили имота с метална ограда, която била заключена и само ищците имали достъп през нея. Считано от 01.06.1996 г. поддържали имота и го използвали – косили го, разчиствали го от плевели, пръскали боровете в имота против гризачи, изчистили го от храсти. Считано от 17.02.1997 г. общинският имот бил присъединен като част от съседния имот на ищците и използван като двор на тяхна постройка – двата имота били заградени общо и представлявали неделимо цяло. В същия период ищците не допускали нито собственика на имота – Столична община, нито трети лица.

Излагат, че са поддържали имота, че са преминавали през него с автомобилите си за да стигнат до техния. Подробно аргументират, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание придобивна давност, продължила повече от 10 години. Твърдят, че съгласно удостоверение изх. № ОА23-18062/12.10.2023 г., издадено от областна администрация на област София, за имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 435 кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор 0234.6915.694, целия с площ от 520 кв.м., няма съставен акт за държавна собственост. Съгласно удостоверение № СД-20, с изх. № АР-03-01-3502-1/28.03.2023 г., издадено от областна дирекция „Земеделие“ – София-град, ПИ с идентификатор *** не попада на територията на стопански двор и за същия няма съставен акт за държавна собственост по искане на ОДЗ София град. Съгласно удостоверение, издадено на 21.03.2023 г. от областна дирекция „Земеделие“ – София град, Общинска служба по земеделие Източна, ПИ с идентификатор *** е с неустановен собственик и не са налични данни за предявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ. Аргументират, че процесният имот отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 19, ал. 1 ЗУТ и съответно може да бъде придобит по давност. В условията на евентуалност сочат, че имотът може да бъде придобит чрез присъединяване към техния имот по реда на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 17 ЗУТ. При тези твърдения молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че отреждането на процесния имот за „терен за озеленяване“ води до невъзможност за придобиването му по давност с оглед въведената забрана по чл. 86 ЗС (в редакцията от 1951 г.), като излага, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а съгласно същата норма в 3 редакцията от 1990 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Излага, че едва с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. 16/2021 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС и на § 2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС, съгласно които давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Сочи, че с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Позовава се на съдебна практика, според която по реда на § 7 ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в разпоредбата нужди и конкретно в случая § 7, ал. 1, т. 4 – зелените площи за обществено ползване. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС в първоначалната му редакция ДВ бр. 44 /1996 г./ общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Сочи също, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на физически, юридически лица или на държавата, са общинска собственост. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том XX, дело 3693/1970 г. /л.11/ видно от който ТКЗС „Витоша“ – Симеоново, продава на А. Т. А. и В. В. С. празно място от 1380 кв.м.., съставляващо парцел II-225 от квартал 10 по плана на вилна зона „К. Д.“, при съседи: улица, парцел I-226 и терен за озеленяване.

Видно от договор за доброволна делба от 17.02.1997 г. /нотариално заверен – л.12/, в дял и изключителна собственост при равни права на Е. С. Ш. и Ч. С. Ш. е поставен следният имот: дворно място, съставляващо парцел II-76, кв. 10, по плана на София, м. „К.“ с пространство от 1110 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаващите се 425 кв.м. при съседи улица, парцел III-77 и улица и терен за озеленяване, заедно с построената в парцела масивна вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж със застроена площ от 39,30 кв.м. с разпределение както следва: етаж – гараж, кухненска ниша, 4 дневна и тераса и полуетаж – от две стаи, баня – тоалетна и таванско помещение, а в дял и изключителна собственост на В. В. С. и Г. Д. С. е поставен следният недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел III-77, кв. 10, по плана на София, м. „К.“ с пространство от 654 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаващите се 74 кв.м. при съседи: от три страни улица, парцел II-76, заедно с построената в парцела масивна вилна сграда, състояща се от етаж и полуетаж със застроена площ от 42 кв.м. с разпределение както следва: етаж – дневна, кухненска бокс, тераса и сервизни помещения и полуетаж – стая и тераса.

Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № ОА2318062/12.10.2023 г., издадено от Областна администрация на област София /л.21/ за поземлен имот с идентификатор *** с проектна площ от 435 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 520 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в с. Б., район „П.“, в.з. „К.“, съгласно скица-проект № 15-811898/28.07.2023 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.

От представеното удостоверение /л.22/, издадено от министерство на земеделието, областна дирекция „Земеделие“ – София – град, общинска служба по земеделие Източна, от 21.03.2023 г. ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Б. с площ 520 кв.м. е с кадастрален номер 426 по план за новообразувани имоти на вилна зона „К.“, за който според разписния списък е с неустановен собственик. Към датата на издаване на удостоверението за имота не са налични данни за предявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ.

Видно от удостоверение № СД-20, издадено от министерство на земеделието, областна дирекция „земеделие“ – София-град от 28.03.2023 г. поземлен имот с проектен идентификатор ***, не попада на територията на Стопански двор и за същия няма съставен акт за държавна собственост по искане на ОДЗ – София-град /л.23/.

По делото е представена заповед от 08.03.1996 г., с която са одобрени границите на имоти пл. № 74, 75, 76 и 77, както и образувани имоти пл. № 74а, 76а и 77а от кв. 10 по плана на в.з. К., заедно със скица /л. 37 и сл./ 5

По делото са изслушани показанията на Н. В. П.. Свидетелят разказва, че с ищците са съседи. Не знае колко кв.м. е имотът на ищците, но споделя, че от 80-та година дядото на ищците е заградил имота с оградна мрежа и тази мрежа си стояла и до днес, от всички страни заедно го заградили и така карали повече от 50 години. Заграденият имот се падал откъм улица „З.“, не знае някой да е имал претенции към имота. От 30-годишен живеел целогодишно там /в съседния до спорния имот/, имотът бил пълен с шипкови храсти, изрязал ги дядото на ищците, заградил го, засадил борове, грижел се за тях, косял тревата. Смята, че дядото на ищците е купил имота още през 1980 г., а ищците, които му били внуци, веднага след дядото дошли. Портата се заключвала, Ч. имал ключ. Всичко било на едно, спорният имот и този на ищците не били разделени вътрешно чрез ограда. През 1980 г. дядо им опънал цялата оградна мрежа. Само Ч. имал ключ, брат му също, но той не идвал често. Ч. бил там почти постоянно лятото, през останалата част идвал от време на време, засичали се. В нито един ден, след 1980 г. не бил виждал някой да е идвал там освен тях, включително и представители на Столична община.