Решение № 2307 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110215112 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-007001/02.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.

1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Счита се, че нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е непълно и неясно, като е нарушено правото на защита. Поддържа се, че нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП не е извършено, тъй като жалбоподателят не е собственик на ППС. С молба адв. П. излага съображения по същество, включително и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, което счита също за неясно, тъй като не било установено кой документ не е носен – първа или втора част на свидетелството за регистрация на МПС.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Депозирано е становище по същество от адв. П..

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2025г. около 14.20 часа жалбоподателят К. С. К. управлявал в гр. София по бул. „Гоце Делчев“ л.а. “***” с ДК № *********, собственост на К. Д.-К.а. Жалбоподателят спрял за престой и паркирал на номер 7 лекия автомобил при наличие на пътен знак В 27, забраняващ престоя и паркирането. Била извършена полицейска проверка и установена самоличността на водача, който не представил свидетелство за регистрация на МПС, като полицейските служители установили, че управляваното от К. МПС не е преминало задължителен годишен технически преглед.

Св. С. Х. съставил на водача К. С. К. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3921701/20.03.25г. за нарушения на чл.

6, т. 1 ЗДвП, чл. 147, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-007001/02.04.25г..

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи началникът на група в О”ПП” при СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. С. Х. е оправомощен да издава актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля С. Х., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.

Предвид липсата на противоречия в доказателствения материал не се налага обстоен доказателствен анализ.

Съдът се довери на показанията на свидетеля С. Х., който си спомняше случая и е очевидец на нарушенията. След предявяване на АУАН свидетелят категорично потвърди фактическите констатации в АУАН и бе категоричен относно главните факти, предмет на доказване в производството. Съдът не 2 намери основания, поради които да дискредитира показанията на полицейския служител, и изгради убеждението си относно фактите, които прие за установени, основно въз основа на неговите показания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

По пункт първи и трети НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, не са допуснати процесуални нарушения при описание на обективната страна на нарушенията, които са подведени под съответната правна норма и е наложено законосъобразно административно наказание. По пункт втори НП следва да бъде отменено.

По пункт първи от НП доказано се явява извършване на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Неоснователно е възражението, че словесно нарушението е формулирано неясно. Категорично се установява от описателната част на АУАН и НП, че жалбоподателят е спрял за престой и е паркирал лек автомобил „***“ при наличие на пътен знак В 27. Не е налице неяснота относно пътния знак – еднопосочно същият е посочен като В 27. С оглед на това от обективна страна е изпълнен съставът на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, предвиждащ задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че спира за престой и паркира лек автомобил, като не се съобразява с наличието на пътен знак В 27, забраняващ престоят и паркирането, съзнавал е общественоопасните последици, но пряко ги е целял. Законосъобразно на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание в абсолютен размер от 20 лева, какъвто е фиксираният размер на глобата към датата на нарушението.

Що се отнася до пункт втори на обжалваното НП на първо място неправилно за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП е приложена общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП. Съобразно чл.147, ал. 1 ЗДвП в редакцията към датата на нарушението регистрираните моторни превозни средства и 3 теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Следва да се посочи, че за това нарушение ЗДвП предвижда специален състав, а именно санкционната норма на чл. 181, т. 1 ЗДвП/ред. ДВ, бр. 97 от 2017г. към датата на нарушението/, съобразно която се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Към датата на нарушението ЗДвП не предвижда ангажиране на администативнонаказателна отговорност на водач, който не е собственик на ППС, което не е представено за годишен технически преглед. От доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят не е собственик на МПС, което е управлявал. Едва с изм. с ДВ, бр. 64, в сила от 07.09.2025г. е предвидена адинистративнонаказателна отговорност и за ползвател, и за водач, които управляват такова ППС. НП по пункт втори е материално и процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част.

Нарушителят е извършил и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не е носил и не е представил на контролните органи за проверка свидетелство за регистрация на МПС. От обективна страна съставът на нарушението е осъществен, а от субективна страна нарушението е умишлено.

Законосъобразно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, какъвто е абсолютно определеният размер на глобата към датата на нарушението/преди изм. с ДВ, бр 64 в сила от 07.09.2025г./.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат съразмерно разноски съобразно отменената част от наказателното постановление, която се явява 40 %. Видно от договора за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което 40% от така заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 160 лева. С оглед на това съдът осъди въззиваемата страна СДВР да заплати на жалбоподателя 81.81 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

На въззиваемата страна не се дължат разноски, тъй като същата не е 4 била представлявана в съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-4332-

007001/02.04.2025 г., издадено от началник група О”ПП” при СДВР по пункт първи, с което на К. С. К. е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и по пункт трети, с което е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-007001/02.04.2025 г., издадено от началник група О”ПП” при СДВР по пункт втори, с което на К. С.

К. е наложена глоба в размер 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. С. К. 81.81 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5