Решение № 243 от 23.12.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 481/2024
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 23.12.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело № 20245000500481 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 20215/12.06.2024 г. от П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. П., ********, съдебен адрес: гр.
П., ************* чрез адвокат А. Й. от АК – Пловдив против решение № 577/26.04.2024 г., постановено по г. д. № 344/2023 г. по описа на ОС - Пловдив, с което е признато за установено по отношение на ответниците П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. П. С., на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че Д. Й. Д. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „С. р.******** и С. Й. А. ЕГН ********** от гр. П., ул. ******* са собственици на недвижим имот с идентификатор ************, намиращ се в сграда № 1, построена на ул. „М., *******, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* с предназначение: за търговска дейност, който имот отговоря на магазин № 3, находящ се в гр.
П., ********, обособен по одобрен архитектурен проект от 17.04.1998 г. със застроена площ от 73.50 кв. м., при съседи на магазина: юг-ул. „М.“, изток-магазин № 2 и сметопровод, запад-магазин №4, север-външен контур на сграда, описан в договор за доброволна делба № ******** г. и архитектурен проект, неотменна част от договора, който имот погрешно е вписан в КР на гр. Пловдив като собственост на ответниците, както и в частта за разноските.
Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да обезсилите обжалваното, като постановено по недопустим иск, тъй като не е налице спор за собственост 1 между страните. Ако бъде прието, че искът е допустим, да бъде постановено решение, предвид липсата на спор между страните относно собствеността, с което да бъде констатирано наличието на грешка в кадастралния регистър, която да се отстрани от Агенция по кадастъра. Претендират разноски.
Ответниците Д. Й. Д. ЕГН ********** и С. Й. А. ЕГН ********** считат, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 29266/04.09.2024 г. от П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. П., ********, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Ш. с. № ******* чрез адвокат А. Й., Адвокатска колегия – Пловдив против определение № 2119/30.07.2024 г. постановено по г. д. № 344/2023 г. по описа на ОСПловдив, с което е изменено решение № 577/26.04.2024 г., постановено по г. д. № 344/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, в частта за разноските, с което е оставено без уважение искането на П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН **********, направено с въззивна жалба вх. № 20215/12.06.2024 г., за неприсъждане на разноски в полза на Д. Й. Д. ЕГН ********** и С.
Й. А. ЕГН **********.
Частните жалбоподатели молят съда да отмени обжалваното определение и да не присъжда разноски в полза на Д. Й. Д. ЕГН ********** и С. Й. А. ЕГН **********.
Ответниците по частната жалба Д. Й. Д. ЕГН ********** и С. Й. А. ЕГН ********** считат, че същата е неоснователна.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 29277/04.09.2024 г. от Д. Й. Д. ЕГН ********** и С. Й. А. ЕГН ********** против определение № 2119/30.07.2024 г. постановено по г. д. № 344/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е изменено решение № 577/26.04.2024 г., постановено по г. д. № 344/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, в частта за разноските, както са намалени присъдените на Д. Й. Д. и С. Й. А. разноски от 9 095.97 лева на 5 295.97 лева.
Ответниците по частната жалба П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН ********** считат, че същата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени от Д. Й. Д. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „С. р.******** и С. Й. А.
ЕГН ********** от гр. П., ул. ******* против П. Д. Г. ЕГН ********** и С. Н. Г. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. П., ********, съдебен адрес: гр. П., ************* чрез адвокат А. Й..
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици, на основание договор за доброволна делба на недвижим имот от 09.11.1998 г., вписана в Службата по вписванията - Пловдив като акт № ********* г. и наследство на следния недвижим имот: СОС с идентификатор ************, 2 намиращ се в сграда № 1, построена на ул. „М., *******, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* с предназначение: за търговска дейност, който имот отговоря на магазин № 3, находящ се в гр. П., ********, обособен по одобрен архитектурен проект от 17.04.1998 г. със застроена площ от 73.50 кв. м., при съседи на магазина: юг-ул. „М.“, изтокмагазин № 2 и сметопровод, запад-магазин №4, север-външен контур на сграда, описан в договор за доброволна делба № ******** г. и архитектурен проект, неотменна част от договора, който имот погрешно е вписан в КР на гр. Пловдив като собственост на ответниците. Претендират разноски.
Ответниците признават исковете. Претендират разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
І. за допустимостта на предявените искове:
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици, на основание договор за доброволна делба на недвижим имот от 09.11.1998 г., вписана в Службата по вписванията Пловдив като акт № ********* г. и наследство на следния недвижим имот: СОС с идентификатор ************, намиращ се в сграда № 1, построена на ул. „М., *******, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* с предназначение: за търговска дейност, който имот отговоря на магазин № 3, находящ се в гр. П., ********, обособен по одобрен архитектурен проект от 17.04.1998 г. със застроена площ от 73.50 кв. м., при съседи на магазина: юг-ул. „М.“, изток-магазин № 2 и сметопровод, запад-магазин №4, севервъншен контур на сграда, описан в договор за доброволна делба № ******** г. и архитектурен проект, неотменна част от договора.
Това обстоятелство се признава от ответниците.
В исковата молба е посочено, че ответниците са собственици, на основание публична продан, на бившия магазин с проектен номер № 10, СОС с идентификатор *******.****. Собствеността върху магазин № 10 ответникът е придобил въз основа на постановление за възлагане от проведена публична продан, в което постановление, вместо реално продадения имот с проектен № 10 е посочен имот с идентификатор ************, който всъщност представлява техния магазин с проектен номер № 3. Постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията и впоследствие обявения за купувач (ответникът по настоящия спор), неправилно е вписан като собственик в имотния регистър на АВ и в КР на недвижимите имоти към АГКК на недвижим имот с идентификатор ************, който имот всъщност представлява техния магазин № 3, за чието право на собственост всъщност страните не спорят.
Поради горното грешка, молят съда да признае правото им на собственост върху 3
СОС с идентификатор ************ и да бъде установена цитираната грешка.
Ответниците правят възражение, че така предявените искове са недопустими, тъй като реално няма спор за правото им на собственост върху СОС с идентификатор ************, поради което ищците нямат интерес от воденето на исково производство. А допусната грешка следва да бъде поправена по друг ред.
Съдът намира, че така, както е описана в исковата молба, твърдяната грешка не е в резултат от пряк спор за правото на собственост СОС с идентификатор ************, който имот погрешно е вписан в КР на гр. Пловдив като собственост на ответниците.
Но този извод е само на пръв поглед.
Действително, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
В случая грешката не е причинена от непосредствени действия на служители на службите по геодезия, картография и кадастър. Тя е резултат от погрешно записване на имота в постановление за възлагане на недвижим имот от 07.07.2010 г. по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ М., рег. № *** (л. 16 от делото на ОС), което служи като титул за собственост на ответниците.
На практика, двете страни нямат реален спор за собствеността, всеки фактически владее своя имот. Но посочената по-горе грешка не дава възможност същата да бъде поправена по административен ред, доколкото е предшествана от грешка във валиден правен акт и създава формален спор за права между страните.
Съгласно чл. 54, ал. 2, изречение първо от ЗКИР, когато грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването му по съдебен ред.
Както вече беше посочено, в настоящия случай, грешката е само формално свързана с правен спор, породен от неправилното посочване на СОС с идентификатор ************ като обект на постановление за възлагане на недвижим имот от 07.07.2010 г. по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ М., рег. № ***.
Ето защо настоящата инстанция намира, че така предявените искове са допустими, както е допустимо и обжалваното решение.
ІІ. по същество:
Както вече беше посочено, в исковата молба се твърди, че ищците са собственици, на основание договор за доброволна делба на недвижим имот от 09.11.1998 г., вписана в Службата по вписванията - Пловдив като акт № ********* г. и наследство на следния недвижим имот: СОС с идентификатор ************, намиращ се в сграда № 1, построена на ул. „М.“ №****, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* с предназначение: за търговска дейност, който имот отговоря на магазин № 3, находящ се в гр.
П., ********, обособен по одобрен архитектурен проект от 17.04.1998 г. със застроена площ от 73.50 кв. м., при съседи на магазина: юг-ул. „М.“, изток-магазин № 2 и сметопровод, 4 запад-магазин №4, север-външен контур на сграда, описан в договор за доброволна делба № ******** г. и архитектурен проект, неотменна част от договора. А ответниците са собственици на СОС с идентификатор *******.****
Тези обстоятелства не са спорни, признава се от ответниците и се доказва от представените писмени доказателства: договор за доброволна делба, удостоверения за наследници, постановление за възлагане на недвижим имот № *********. по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ М., рег. № ***.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 360-363 от делото на ОС), самостоятелен обект на собственост (СОС) с идентификатор ************ отговоря на магазин № 3, находящ се в гр. П., ********, обособен по одобрен архитектурен проект от 17.04.1998 г., със застроена площ от 73.50 кв. м., при съседи на магазина: юг - ул. „М.“, изток - магазин № 2 и сметопровод, запад - магазин № 4, север - външен контур на сграда, описан в договор за доброволна делба № ... от 09.11.1998 г. и архитектурен проект, неотменна част от договора, като този имот се намира в сграда № 1, построена на ул. „М., *******, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ******* с предназначение: за търговска дейност. Вещото лице посочва, че е налице грешка в Кадастралния регистър на недвижимите имоти към Кадастралната карта на гр. Пловдив, като собственик на имот с идентификатор ************ е записан П. Д. Г., легитимиращ се като такъв с постановление за възлагане на недвижим имот № *********. Производството по изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив за кадастрален район *** е открито със заповед № РД-16-43/05.09.2006 г. на ИД на АГКК, публикувана в ДВ бр.