Определение № 3584 от 20.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3584 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503090 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. С. Ж. П., като пълномощник на Д. Н.

Ц., ЕГН ********** против Определение №11609/22.09.2024г., постановено по гр.д.№17092/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.състав, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на адв. С. П. за изменение на основание чл. 248 от ГПК на Решение № 3290/29.07.2024 г., в частта за разноските, във връзка с отхвърляне искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски по насрещния иск и във връзка с искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на ответника по насрещния иск в размер на 400 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдебното решение в частта по насрещния иск било постановено при признание на иска от страна на ответника по насрещния иск, доколкото последният не оспорвал, че дължи сумата от 665 лв., като дори заплатил същата, т.е. ответната страна по насрещния иск не дала повод за предявяване на претенцията срещу него. До момента на обявяването на договора за недействителен от съда не се дължала главница. Процесният договор за кредит не бил обявен за предсрочно изискуем, същият бил действащ, като потребителят могъл да изпълни задължението си по време на действието на договора. Насрещният иск се явявал преждевременно предявен, като потребителят не дал повод за завеждането му. Към момента на 1 предявяване на насрещния иск за ответника не било налице правно основание да плати наведнъж главница от 665 лв., тъй като договорът бил действащ, не бил обявен за предсрочно изискуем, нито бил признат за недействителен. В настоящия случай била налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК и разноските следвало да бъдат възложени на ищеца. Искането е за отмяна на атакуваното определение, като вместо него да бъде изменено Решение № 3390/29.07.2024 г., постановено по гр.д.№17092/2023г. по описа на РС- Пловдив, XII гр.състав, като бъде оставено без уважение искането на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за присъждане на разноски по насрещния иск, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на адв. С. П. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, чрез процесуалния представител адв. В. Б.-К., с който се оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за законосъобразно. Моли да се потвърди.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че ответникът по насрещния иск е станал причина за завеждане на делото, поради което не била налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК. Недобросъвестно било поведението на потребителя, изразяващо се в невръщане на главницата по анекса. Освен това разноските се разпределяли в зависимост от изхода на делото, като в настоящия случай насрещният иск бил обусловен от главния иск, двете искови претенции се намирали във връзка, че уважаването на първата искова молба се явявало причина за уважаването и на насрещната искова молба.

Съдът, след като разгледа така подадената от частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Общият принцип при присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е, че такива се присъждат в тежест на тази страна, която с поведението си е дала повод за образувано на делото. Това може да бъде ответната страна, например когато същата не е изпълнила доброволно свое задължение, което е принудило ищеца да предяви иск, за да защити свое право, но разноските в процеса е възможно да се понесат и от ищцовата страна, когато неговата искова претенция се окаже неоснователна, което от своя страна е довело до понасянето на разноски от страна на ответника за процесуална защита и т.н. Когато съдът отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен, след преценка на доказателствата по делото, то в този случай ответникът ще бъде този, който ще понесе разноските и ще бъде задължен да ги заплати, тъй като със своето неправомерно поведение е принудил ищеца да възбуди граждански процес. Възможно е след предявяването на исковата молба да настъпят такива нови факти, които да доведат до отхвърляне на ищцовата претенция, като например, когато 2 ответникът плати своето задължение. В този случай действително искът ще бъде отхвърлен, но не защото е неоснователен, след преценка на доказателствата по делото, а защото е настъпил нов факт – плащане, респ. вземането на кредитора е погасено. Тук обаче при присъждането на разноските на преценка от страна на съда следва да се подложи поведението на ответната страна и дали именно ответникът е дал повод за завеждане на делото и ако отговорът е положителен, то въпреки че исковата претенция се отхвърля, то разноските ще се понесат от ответната страна.

Настоящият състав намира, че в случая ответникът по насрещния иск е дал повод за предявяването на същия, поради което и следва да дължи сторените разноски. На първо място ответникът е платил претендираната главница, но това е направено едва в срока за отговор на насрещната искова молба, тоест след като вече е получил препис от същата. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че не се дължала главница по договора до момента на обявяването му за недействителен, че процесният договор не бил обявен за предсрочно изискуем, бил действащ и потребителят могъл да изпълни задължението си. Видно от приложения по делото погасителен план последната погасителна вноска по кредита е определена на датата 08.09.2022г., като именно до този момент задължението по кредита е следвало да бъде погасено, включително и главницата. Плащането на главницата в размер на 665 лв., дължима по договора е извършено от Д. Н. Ц. едва през месец март на 2024г. и то отново следва да се посочи, че това плащане е извършено след получаването на препис от насрещната искова молба. Обстоятелството, че процесният договор не бил обявен за предсрочно изискуем не означава, че задължението по него не следва да бъде заплащано в съответните срокове, във връзка с което е изготвен и погасителен план.

Действително преди да бъде обявен за недействителен договора за кредит потребителя е дължал не само чистата стойност на главницата, но и лихви, но това не означава, че не е следвало да изпълнява. В случай на навременно внесени суми по договора, надхвърлящи размера на главницата и след обявяване на съглашението за недействително, би могло в полза на потребителя да се присъди връщане на надвнесеното. Действително до момента на предявяване на насрещния иск за ответника не било налице основание да плати наведнъж главницата, но по време на действието на договора, тоест до момента на обявяването му за недействителен, за длъжника съществува задължение да заплаща определени погасителни вноски съобразно погасителния план. Ето защо не може да се приеме, че в случая ответника по насрещния иск не е дал повод за предявяване на претенцията срещу него, поради което и същият ще дължи разноски.

Предвид горното атакуваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11609/22.09.2024г., постановено по гр.д.№17092/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4