Решение № 7874 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7874 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110110733 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. М. Т..

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение, по силата на което М. Т. се явява потребител на топлинна енергия, предоставяна от „Т С“ ЕАД за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.......... Посочва, че конкретните взаимоотношения между страните се регулират от публично обявени общи условия, изготвяни от ищцовото дружество и одобрявани от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Аргументира, че ответникът е ползвал доставяна от него топлинна енергия, като не е заплатил дължимата за това цена. Въз основа на изложеното моли съда да приеме за установено по отношение на М. Т., че същият му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63894/2020 г., СРС, а именно: 891,86 лв.- главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 128,95 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г., 25,39 лв. - цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,45 лв. - мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г. Претендира сторените в заповедното и настоящото производство разноски, в т.ч. възнаграждение за един юрисконсулт.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че представеният от ищеца договор № 4575 от 30.09.2003г., сключен между „Т С“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 915А е с изтекъл срок и съдържанието му не кореспондира на законно предписаното. Посочва, че претенцията по приложената към исковата молба 1 фактура № 0106527463/31.07.2019 г. е погасена по давност. Излага съображения, че претендираните от ищеца суми са в завишен размер, доколкото от тях не са приспаднати нормативно обоснования технологичен разход на топлинна енергия, който остава за сметка на топлопреносното предприятие. Твърди също, че посочените в исковата молба лихви не са конкретизирани, като размерът им е незаконосъобразно начислен. В тази връзка обосновава, че от представените от ищеца документи не става ясно дали има начислени суми за връщане на ответника, както и дали са начислявани лихви върху тях. Оспорва годността на уредите, отчитащи потреблението на топлинната енергия.

В хода на производството като трето лице-помагач е конституиран „Т С“ ЕООД, който поддържа становище, че предявените искове са основателни и доказани, като твърди, че дяловото разпределение в процесната сграда е осъществявано в съответствие с всички действащи към съответния момент нормативни актове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения нотариален акт за дарение № 58, том III, дело № 337/84 г. на I нотариус, СРС, ответникът М. М Т. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в град София, ж................, като прехвърлителите П Ма и В М са си запазили пожизнено правото да ползват описания имот.

От приложените по делото справки от национална база данни „Население“ се установява, че П Ма е починала на 08.09.1986г., а В М - на 02.06.1992г.

От приложения договор № 144 от 29.07.2015г., сключен между „Т“ ЕАД и „Т С“ ООД, е видно, че на „Т С“ ООД е възложено да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка е сключен и договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за топла вода между етажната собственост на бл. 915А, ж.к. „....“ и „Т С“ ЕООД.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М. Т., се установява, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в процесния имот е доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество за целите на осигуряването му с гореща вода за битови нужди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Предмет на настоящото производство са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Във връзка с тях е образувано ч.гр.д. № 63894/2020 г.по описа на СРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

2

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на облигационно отношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, реално предоставяне на топлинна енергия, настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на цената за предоставената енергия, неизпълнение на това задължение, както и извършване на услугата дялово разпределение в сградата, където се намира процесният имот, настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на нейната цена и неизпълнение на това задължение.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС изрично е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, които ползват топлоснабдения имот и са сключили договор с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза е необходимо установяване не само на фактическото ползване на имота, но и сключването на нарочен договор, като доказването му става по реда на ГПК, например с откриване на индивидуална партида от топлопреносното дружество по молба на ползвателя.

В конкретния случай от приложените към делото доказателства се установява, че процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към топлопреносната система.

Съгласно представеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза сградата е свързана чрез абонатна станция, монтирана през 2006 г., ползваща топлинна енергия единствено за битовите нужди за водоснабдяването с гореща вода на живущите там.

Същевременно от Нотариален акт за дарение № 58, том III, дело № 337/84 г. на I нотариус, СРС, се установява, че ищецът М. М Т. е собственик на топлоснабдения имот (като учреденото в полза на прехвърлителите вещно право на ползване е прекратено със смъртта им, настъпила преди исковия период – чл. 59, ал. 1 ЗС). С оглед на изложеното и въз основа на представените документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, съдът приема, че между ищеца и ответника действително е възникнало облигационно правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия. Следва да се отбележи, че в кориците на делото се съдържа и нарочна молба от ищеца за разкриване на индивидуална партида за имота, което потвърждава извода на съда за наличие на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия.

При наличието на облигационно отношение между страните, съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за предоставяната им услуга.

В чл. 150 от ЗЕ е посочено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

3

Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.

От доказателствата по делото се установява, че приложимите към процесния период общи условия са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР /„Общите условия“/, като не са ангажирани доказателства ответникът да е възразил срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което същите са приложими в отношенията му с ищеца.

Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая претендираната от ищеца сума за консумираната от ответника топлинна енергия касае периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., поради което към настоящия момент задължението за предоставянето ѝ несъмнено е станало изискуемо. При липсата на ангажирани доказателства ответникът да е извършвал плащания, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на произтичащото от договора задължение за плащане на дължимата цена на предоставената от ищеца топлинна енергия.

Доколкото разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, съдът следва да установи количеството на индивидуално потребената за процесния имот топлинна енергия. В тази връзка следва да се вземе предвид, че индивидуалното отчитане на потреблението и вътрешно разпределение на разходите за топла вода в процесната сграда е възложено от етажните собственици на третото лице- помагач „Т С“ ЕООД.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпващо в сградата-етажна собственост се измерва чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванията за техническа годност, като в нея изрично е посочено е че от общото количество топлинна енергия в абонатната система са приспадани технологичните разходи и между отделните абонати е разпределяно само „чистото количество“ топлинна енергия. В заключението на вещото лице е посочено също, че за процесния имот топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е индивидуално отчитана по показанията на един брой водомер за топла вода, разположен в него. Налице са данни, че за тази цел ответникът е осигурил достъп за проверка и отчет, като главните отчети от 09.05.2018 г. и от 03.05.2019 г. са подписани от него. Прието е, че стойността на дължимата за процесния период топлинна енергия се равнява на 891,86 лв. При липсата на каквито и да било данни, които да поставят под съмнение правилността на изводите на в.л., следва да се кредитира изготвеното от същия заключение като обективно, всестранно и професионално изготвено.

По изложените съображения следва да се приеме, че през процесния период е възникнало задължение за ответника да заплати стойността на дължимата топлинна енергия в размер на 891,86 лв.

4

Частично основателно е възражението за погасяване на част от задълженията поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.