Решение № 1912 от 30.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20251100502973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба вх. № 262922/17.02.2025 г., подадена от длъжника В. Г. Д. срещу Постановление по изпълнително дело № 548/2010г. от 04/02/2025 година на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 с район на действие Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнително дело № 20108410400548/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че са нарушени негови основни права, вкл. и това на справедлив процес, във връзка с отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

Счита, че отказът е незаконосъобразен и защото не е уведомен при започване на изпълнителното производство. Прави възражение, което обосновава с нормата на чл. 423 ГПК. Възразява и по присъждане на разноски в заповедното и изпълнителното производство, тъй като не е дал повод за завеждането им. Отказът за прекратяване на съдебния изпълнител жалбоподателят намира да противоречи на възприетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място сочи и че е изтекла погасителната давност за вземането от момента на прекратяване на изпълнителното производство по право. Излага аргументи във връзка с нищожност на договора за кредит и липса на валидно уведомление за предсрочна изискуемост и законова забрана да се гарантира потребителски кредит със запис на заповед. Сочи множество нарушения на законови норми, свързани със защита на потребителя, както и във връзка с действителността и предявяване на менителничния ефект, както и за нищожност на съдебния акт, във връзка, с който е образувано процесното изпълнително производство. Претендира разноски.

Взискателят изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата. Описва хронологично извършените в производството изпълнителни действия и счита, че не е изтекъл двугодишен период по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който да обоснове прекратяване на производството.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя ОВЕРГАЗ 1

КАПИТАЛ АД, ЕИК:121589421, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08/02/2010 г. по гражданско дело № 5493/2010 г. на Софийски районен съд, 49 състав срещу длъжника В.

Г. Д., ЕГН: ********** за сумите: 11 625.06 лева - главница, ведно със законната лихва от 04/02/2010 г. до окончателното изплащане на задължението, 400.00 лева - разноски, като и разноските по изпълнението, като в молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

С разпореждане от 09/03/2010 г. е образувано процесното изпълнително производство, въз основа на представения изпълнителен лист, като е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен запор, видно от запорно съобщение с изх. № 14356/10.03.2010 г. върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника при работодател ЕТ А.Ф. - Т.Б..

Наложен е запор и върху моторно превозно средство на длъжника, видно от запорно съобщение от 01.09.2010 г., а на 07.01.2011 г. е наложен запор и върху вземанията на длъжника по банкови сметки в Уникредит Булбанк АД, като запорното съобщение е получено от банката на 18.01.2011 година.

На 20/11/2012 г. са наложени запори и върху вземания на длъжника по банкови сметки в други банки в страната, видно от запорните съобщения, приложени по изпълнителното дело на стр. 119 и следващи, като най-късно получените сред тях в съответните банки, са от дата 26.11.2012 година.

С молби от 17.10.2014г. /л. 164/ и от 16.12.2015 г. взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено върху вземането за трудово възнаграждение на В. Г. Д., както и да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника. С разпореждане от 27.09.2016 година частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника. С молби от 17.02.2017 г., 17.04.2018 г., 19.12.2019 г., 27.09.2021 г. и от 19.09.2023 г., взискателят е отправял искания към съдебният изпълнител за насочване на изпълнението и налагане запор върху вземания за трудово възнаграждение на В. Г. Д. при актуален работодател, както и за извършване на опис на движимите вещи на длъжника по неговия актуален настоящ адрес. С разпореждания от 31.01.2018 година и от 09.03.2020 година частният съдебен изпълнител е насрочвал опис на движими вещи на длъжника, а с Разпореждане от 23.12.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания на длъжника по банкови сметки, открити в Обединена българска банка АД.

Видно от постъпилата първоначално директно в съда жалба, към 24.01.2025 година, длъжникът е бил уведомен за висящото изпълнително производство и наложените запори, но видно и от молба на л. 87 по изпълнителното дело, длъжникът е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело още през 2011 година, когато е поискал отмяна на наложен запор върху дебитната му сметка в Булбанк, клон Пазарджик, поради безработица. Върху пощенския плик, с който е изпратено искането, като адрес на изпращача е посочен в гр.

София, ж.к. *******, вх. Б.

Предмет на разглеждане в производството е жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция, както изрично е посочено и в самата жалба вх. № 262922/17.02.2025 година, подадена в срок срещу Постановление от 04.02.2025 година.

В жалбата, обаче, се съдържат и исканията на жалбоподателя- съдът да се произнесе по изтекла погасителна давност по отношение на присъденото вземане; по оспорване и валидността на записа на заповед, като кредиторът е нарушил разпоредбите на Закона за потребителския и обявяване неговата нищожност; по искане за произнасяне по неотложност/недопустимостта на заповед за незабавно изпълнение от 05.02.2010г. по ч.гр.д.

№ 5493/2010г. по описа на 49 с-в , I ГО на РРС, както и за произнасяне в частта за присъдените в заповедното производство разноски, в която част настоящият съдебен състав намира жалбата за недопустима по следните причини.

2

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението. Следователно, недопустим предмет на жалба срещу действия на съдебния изпълнител са формулираните и цитирани по- горе като петитум на жалбата и отправени към съда искания на жалбоподателя и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. Посочените искания могат да бъдат евентуално предмет на други производства, като например – такова по възражение по чл. 423 ГПК, исково чл. 422 ГПК и т.н., но не и на производството по реда на чл. 435 ГПК по обжалване действия на съдебния изпълнител. Също така, основанието за постановения отказ е липсата на настъпила перемпция, поради което и сред фактите, подлежащи на установяване, не са тези относно валидността на менителничния ефект, наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и изтекъл давностен срок, поради което мотивите в тази насока, изложени в жалбата, са неотносими към проверката за наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На следващо място, предмет на жалбата са и определените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело, които В. Г. Д. счита, че не дължи, тъй като не е дал повод за образуването му, но не оспорва правилността на определяне на техния размер. В случая съдебният изпълнител няма нарочно постановление във връзка с разноските, но доколкото на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който са определени разноски по изпълнението, включително и когато същите са определени с поканата за доброволно изпълнение, то съдът приема, че предмет на обжалване са именно разноските, определени с поканата, получена от длъжника на 04.02.2025 година. Доколкото в жалбата не е обективирано искане за изменението им, а се оспорва принципно тяхната дължимост, жалбата не е и преждевременно предявена и съответно е допустима, тъй като не се налага произнасяне на съдебния изпълнител по искане за изменение на поканата в частта относно присъдените разноски. Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.

К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Тези предпоставки, при наличието на които длъжникът се освобождава от отговорността за разноски не са налице в конкретната хипотеза, поради което в тази част жалбата е неоснователна.

По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК. Жалбата е неоснователна и в тази част по следните мотиви.

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното 3 производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива и т.н./. В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение.

На следващо място, съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.