Решение № 199 от 05.10.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Враца, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500298 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР, гр.Враца, чрез главен юрисконсулт Д. П., против Решение № 260040/16.06.2022 г. по гр.д.№ 1043/2021 г. на Районен съд-Враца, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Г. Т. , ЕГН **********, сумата 1 076,74 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. /чиста сума за получаване след приспадане на законоустановените удръжки/ , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 321,83 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г., както и сумата от 350,00 лв., представляваща направени по делото разноски, както и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса в размер на 100,00 лв. и разноски за експертиза в размер на 200,00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и е необосновано. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като в процесния период е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., обн. на 02.08.2016 г., в която липсва тест, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен.

1

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би ги поставила в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Счита, че служителите на МВР не са в понеблагоприятно положение, тъй като са със специален статут и с повече привилегии с оглед спецификата на службата им.

В жалбата се посочва, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Подчертава се, че в случая съответното работно място е МВР, където на служителите на сменен режим на работа е предвидено 8 часа нощен труд (чл.179 ЗМВР), а не както при останалите държавни служители и лица по трудово правоотношение – 7 ч. нощен труд, поради което коефициентът на преобразуване в първата посочена група служители на МВР е равен на 1, а във втората група служители по ЗДСЛ и работещи по трудово правоотношение – на 1.143. Извършва се и позоваване на практика на ВКС в тази насока.

Въззивникът моли да бъде взето предвид, че ищецът е държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по аргумент от т.2 на същата законова разпоредба неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Посочва, че в чл.178, ал.1 ЗМВР изчерпателно са изброени дължимите допълнителни възнаграждения, а в чл.179, ал.1 и ал.2 от същия закон е предвидено, че се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа и за полагане на труд по време на официални празници и за времето на разположение при условия и ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. В чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по чл.178, ал.1 ЗМВР се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Счита, че в случая не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца. При тези съображения поддържа, че по отношение на държавните служители – полицейски органи не е приложима НСОРЗ, още повече, че с чл.2, ал.3 на същата приложението й е ограничено по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ.

В жалбата се развиват съображения, че съгласно ЗМВР на служителите на МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд на смяна за разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения, и от държавните служители по ЗДСл, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, поради което при служителите на МВР съотношението между дневен и нощен труд е равно на 1 и е недопустимо прилагането на коефициент 1,143, тъй като по този начин би се достигнало до дублирано заплащане на положените часове нощен труд - веднъж с изплатеното допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на част и втори път - с направената трансформация. Жалбоподателят счита, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е работил над рамките на 2 установеното за него работно време по график, поради което не може да иска заплащане на извънреден труд.

Изтъква се, че дори и да се приеме, че за положения нощен труд следва да бъде извършено преизчисление в дневен с коефициент 1,143, то това би дало основание да се претендира възнаграждение в увеличен размер, каквото обаче не поискано, тъй като е предявен иск за заплащане на извънреден труд.

В тази насока се извършва и позоваване на практика на районни съдилища.

Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно изброените предпоставки за увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното време помалко от продължителността на дневното работно време и трудово възнаграждение, заработено по норми. Посочва се, че по отношение служителите на МВР не са налице последните две предпоставки, поради което не е приложима НСОРЗ.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна А. Г. Т., чрез пълномощника му адв. Г. Г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззиваемият изразява несъгласие с наведените в жалбата доводи, че при изчисляване на положен нощен труд и извънреден труд от държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР не следва да се прилагат норми от общото гражданско законодателство. Счита, че изводът на районния съд за приложимост на чл.9, ал.2 НСОРЗ е в съответствие с приложимата норма на чл.48 от Конституцията на Република България, изискваща справедливо възнаграждение за положения труд, и с прогласения в чл.6 КРБ принцип на равенство. Развива съображения, че принципът lex speciali derogat legi generali, на който се опира жалбоподателят, е неприложим, тъй като противоречи на принцип от по-висш порядък, а именно – принципа на справедливост.

Навежда доводи, че разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА изрично сочи, че прилагането на законова норма по аналогия е допустимо, ако такава е целта на закона. Счита, че при изследване нормите на ЗМВР не се открива забранителна норма, която да препятства получаването на справедливо парично обезщетение от служителите на МВР за положен нощен труд, а тъкмо напротив – законодателят е предвидил множество норми, които да спомогнат за получаване на различни възнаграждения и обезщетения от тези служители, т.е. целта на закона е да им бъде дадена възможност да получават възнаграждения и обезщетения.

Въззиваемият изразява несъгласие и с изложените в жалбата твърдения за неприложимост на предвидения в чл.9, ал.2 НСОРЗ механизъм за преизчисляване на нощния към дневен труд, като изтъква, че употребата му отговаря на духа на закона, а именно – сходните случаи да се третират еднакво, и развива съображения, че нощният труд засяга по един и същи начин всички работници и служители и те трябва да имат сходни по резултата 3 си компенсации.

Намира за несъстоятелно твърдението, че за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ следва да са изпълнени едновременно четири основания, между които работа при подневно отчитане на работното време и работа на смени. Счита, че тези два режима на работа са в състояние на алтернативност и едновременното им приложение е невъзможно, както и отразено и в чл187, ал.1 и 3 ЗМВР.

Въззиваемият изразява несъгласие и с доводите на жалбоподателя, че държавните служители по ЗМВР получават други привилегии – напр. ранно пенсиониране, първа категория труд и пр., които компенсират полагането на нощен труд. Посочва, че тези привилегии се ползват от всички служители в МВР, вкл. и от тези които работят при подневно отчитане на работното време и обичайно не полагат труд през нощта или изобщо не полагат такъв труд, поради което може да бъде направен извод, че уредбата на възнагражденията, професионални, икономически и социален статут на полицаите е с оглед факта, че изпълняват дейност като такива, а не с оглед факта, че полагат нощен труд. На следващо място се изтъква, че в нито един от мотивите към законопроектите за приемане, изменение или допълнение на ЗМВР не е посочено някоя от тази привилегии да обезщетява именно полагането на нощен труд.

В отговора на жалбата се посочва и това, че обжалваното решение е изцяло в съответствие с Решение по дело № С-262/20 на Съда на ЕС, тъй като липсва законоустановена цел при изработването на графиците за наряд, която да изисква полагането на повече от седем часа нощен труд.

Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Между страните не се спори, че през процесния период – от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът А. Г. Т. е изпълнявал длъжността "***" в сектор "Охранителна полиция" – Районно управление-АЕЦ Козлодуй – ОДМВР Враца, както и че е полагал труд на смени с продължителност 24 часа и 12 часа, като е полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.

Основният спорен въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба , или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за 4 извънреден труд се съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Следователно при извършването на преценката дали е полож ен извънреден труд следва да се изходи от това каква е законовоустановената нормална продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му време се определя от същия закон. Съгласно приложимата редакция на чл.