Решение № 160 от 11.06.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Б., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200273 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление /НП/ № *** г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със заповед № **** г. на Министър на вътрешните работи, с което на К. Р. Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от Закона за административните наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Становища на страните:

Наказаното лице К. Р. Г. обжалва издаденото НП, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че нямал спомен на процесното място и дата да е бил преследван от полицейски автомобил с включени светлинни и звукови сигнали. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, при липса на фактическо и правно единство. Моли правораздавателния акт да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно-наказващият орган - началник група към ОДМВР, РУ 1

Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят К. Р. Г. е правоспособен водач на ППС. Притежава свидетелство за правоуправление с № *** издадено за категория „В” е „М“ от ОДМВР - София. Жалбоподателят многократно е санкциониран по административен ред за нарушение на правилата за движение.

На 22.08.2024 г., около 00,17 часа, полицейските служители мл. автоконтрольор А. П. и полицейски инспектор К. М. извършвали обход в гр. Б. по бул. „***“ с посока на движение към центъра на града. От бензиностанция „Тазтрейд“ излязъл л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К. Р. Г. от с. Р.. Свид. П. решил да извърши проверка на водача, обърнал патрулния автомобил по посока движението на водача Г. и го последвал, като това се случило в района на ** на бул. „***“, пред фирма „Премиер“. Като се изравнили двата автомобила, свид. М. подал на водача сигнал за спиране със „Стоп палка“ по образец тип МВР през прозореца на служебния автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, след което свид. П. подал светлинен и звуков сигнал, но водачът Г. не намалил плавно скоростта си на движение, а рязко ускорил движението си по път ПП-3 с посока на движение към с. Т.. Полицейските служители следвали водача Г. до с. Т. и след влизането си в с. Т., водачът продължил към с. Р. и те му изгубили следите и се отказали да го следват и да се опитват да го спрат. Двамата полицейски служители установили, че водачът Г. е сам в автомобила. За случая, свид. П. изготвил докладна записка до Началника на РУ Б..

На ***г. в сградата на РУ-Б. свидетелят А. Х. П., в присъствието на свидетеля И. Т. /свидетел при съставянето на акта/, съставил АУАН №***, Серия GA, като бил предявен на жалбоподателя К. Р. Г. за запознаване.

Последният отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.

На същата дата жалбоподателят дал писмени сведения, в които заявил, че действително на посочените в АУАН място и час е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***, както и че ясно е забелязал 2 полицейския автомобил движещ се след него с пуснати звуков и светлинен сигнал, но не спрял на подадените му сигнали, тъй като бързал да си вземе телефона от вкъщи.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното НП № *** г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б..

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството писмени доказателства – АУАН № ***/*** г.; заповед № *** г. на Министъра на вътрешните работи, докладна записка от мл.автоконтрольор А.П., сведение от К. Г., справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, докладна записка от А. П., ежедневна ведомост, дневник за получени сигнали, пътна книжка и събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните производството свидетели А. П., И. Т.. Показанията на разпитания в производството пред съда свидетел-очевидец П. са последователни и логични, а по съдържанието си са най-пълни и подробни и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Свидетелят уточни причината, поради която въпреки изминалото време и многообразието на случаите, има спомен за конкретното нарушение, като го свързва с поведението на жалбоподателя към момента на проверката. Не на последно място показанията му напълно са подкрепени и от писмените доказателства по д е л о т о . Съдът постави в основата на доказателствените си изводи гореизброените доказателствени материали, като отчете, че същите са безпротиворчеви и относими към предмета на доказване в производството.

Показанията на св. Т. /свидетел по съставянето на акта за установяване на административно нарушение/, съдът определя като неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване. Показанията му са относими единствено по отношение на участието му при съставянето на АУАН. В тази връзка думите му намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства.

Не са налице доказателства в подкрепа на възраженията на жалбоподателя, че поведението на актосъставителя е тенденциозно; че нямал спомен на процесното място и дата да е спиран от полицаи; че полицейските служители били допуснали грешка, като обект на проверка вероятно бил друг автомобил. В тежест на оспорващия беше да докаже фактите, на които базира възраженията си в жалбата, каквото доказване не бе проведено пред въззивната инстанция, поради което се явяват и неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за верни до доказване 3 на противното

– в рамките на производството пред административнонаказващия орган. Пред съда установените в акта факти подлежат на доказване с всички допустими от закона доказателства, което в случая беше направено.

От правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено оспореното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН е надлежно предявен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише и да получи препис от него, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.

Не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Актът за констатации е съставен от лице, което е присъствало на установяване на нарушението. В теорията и практиката е категорично изяснено, че ЗАНН допуска актът да се състави в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи – чл.

40, ал. 4 от ЗАНН. Настоящата хипотеза е именно такава. Актът за констатации против жалбоподателя К. Р. Г. е съставен въз основа на докладна записка, която притежава характеристиките на официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което не споделя и доводите, инкорпорирани в жалбата.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП при отказ да се изпълни нареждане 4 на органите за контрол и регулиране на движението на водача се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и с глоба от 200 лв. Налагането на наказание по този текст предполага виновно неизпълнение на задължения на водачите. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка установи, че в конкретната хипотеза жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата. Според цитирания текст при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на мястото, посочено от контролния орган. За да е налице нарушение по този текст е необходимо наличието на три общи предпоставки (две положителни и една отрицателна):

1. подаден сигнал от контролен орган; 2. възприемането му от водача и 3. отказ да спре. От данните по делото се установява по категоричен начин, че подадените ясни и недвусмислени сигнали за спиране са такива по смисъла на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Първо - със стоп палка от униформен полицейски служител от движещ се служебен автомобил и второ - със светлинни и звукови сигнали от гонеща го полицейската кола, като същите са били възприети от жалбоподателя, който вместо да спре, е увеличил скоростта си и продължил движението на автомобила си.

Предвид изложеното настоящият състав прие, че нарушението по чл.

103 от ЗДвП е установено по несъмнен и категоричен начин с оглед признаците му от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Наложените от административнонаказващия орган наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец и глоба от 200 лв. са точно фиксирани по размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че обжалваното Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата на К. Р. Г. съответно следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със заповед № **** г. на Министър на вътрешните работи, с което на К. Р. Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 53 от Закона за административните наказания във вр. с чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 6