Определение № 179 от 14.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Сливен, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500095 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена о т „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника юриск. Георги Антонов против Разпореждане №2626 от 28.02.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№973/2025г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ж. Д. С. за сумата от 28,03лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на договаряне. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва 1 по просрочени задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. По отношение на законната лихва посочва, че присъждането на лихва било последица от уважаването на главния иск, като не се предявява самостоятелно и не се дължи държавна такса. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане за договорно възнаграждение. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София против Ж. Д. С. за заплащане на следните суми: неплатена главница в размер на 200лв. по Договор за потребителски кредит №40024792619 от 05.04.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 28,03лв. за периода 10.05.2024г. – 10.11.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 84,76лв., дължимо до 10.11.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 70лв., дължимо до 10.11.2024г.; неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100лв., начислени на 09.08.2024г.; лихва за забава в размер на 28,70лв. за периода от 11.05.2024г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 10.11.2024г.; законна лихва в размер на 15,36лв., дължима от 10.11.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.02.2025г.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №40024792619 от 05.04.2024г.; общи условия към договора за кредит, погасителен план. Не е представен СЕФ.

С договора за потребителски кредит е договорена сума по кредита от 200лв. за срок от 7 месеца, ГПР 47,12%, ГЛП 40,70%, дължима сума по кредита 228,03лв. В договора са включени допълнителни услуги Факт и Флекси и е предвидено заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 90лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси от 70лв., т.е. общото задължение възлиза на 388,03лв. с вноска от 55,44лв.

2

С Разпореждане №2626 от 28.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№973/2025г.

Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за следните суми: 200лв. главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на 28,47лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за всички останали вземания – за договорното възнаграждение, обезщетенията за забава, вземанията по допълнителните услуги и таксите по Тарифата. В мотивите си заповедния съд е приел, че искането по отношение на тези вземания се основават на неравноправни клаузи и договорът е недействителен на основание чл.21,ал.1, чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпореждането е изпратено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София чрез ССЕВ на 28.02.2025г., като няма данни за получаването му, липсва потвърждение.

Частната жалба е подадена с пощенско клеймо от 10.03.2025г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок /с оглед липсата на потвърждение, съдът приема, че същата е в срок/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС само в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 28,03лв. В останалата отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Ж. Д. С., имаща качеството потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента 3 на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 47,12%. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т.

10 от ЗПК.

Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 47,12% /като петкратният размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет „допълнителни услуги“ /които също са предмет и на заявлението, макар в тая част разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на съглашението/, цената на тези пакети – общо 160лв. /при главница от 200лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на тези пакети е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите, което ги превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната част на разпореждането, по отношение на тези вземания, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакетите допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по тях и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.

С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на договорната лихва – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на тази възнаградителна лихва е неоснователно 4

/между впрочем и по отношение на останалите претендирани обезщетения за забава по посочените съображения/.

С оглед изложеното, като е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за договорно възнаграждение, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №5409 от 11.03.2025г., по входящия регистър на СлРС, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ******* против Разпореждане №2626 от 28.02.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№973/2025г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ж. Д. С. за сумата от 28,03лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит от 05.04.2024г., за периода от 10.05.2024г. до 10.11.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5