Решение № 13763 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13763 гр. ..., 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110174720 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от ... срещу Ц. П. Г., с която са предявени по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата в размер на 2974,13 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. до топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., с аб. № ..., ведно със законна лихва от 12.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 510,53 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 04.10.2021 г., сумата в размер на 17,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законна лихва от 12.10.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на 4,13 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 04.10.2021 г.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.10.2021 г. по гр.д. № 58338/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва претендираните вземания по размер. Прави възражение, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Ответникът не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна давност.

По допустимостта:

От приложеното ч.гр.д. № 58338/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на 12.10.2021 г. ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за изпълнение от 15.10.2021 г. След постъпило от длъжника възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.

По основателността:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна

/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, 2 към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От представения по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот ..., том I, рег. № ..., дело № ... г. на Нотариус с рег. № ... на НК, вписан в СВ – гр. ... с Акт № ..., том ..., дело № ... от ... г. /л. 16 от делото/, се установява, че Г. П. Х. и Х.

П. Г. са прехвърлили безвъзмездно на ответника Ц. П. Г. правото на собственост върху апартамент № ... находящ се в гр. ..., район „...“, ж.к. „...“, сграда – блок № ... вх. ... етаж II.

Същият е подал молба-декларация за откриване на партида за същия (на л. 18 от делото).

От изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че Ц. П. Г. е бил потребител на топлинна енергия на процесния имот през посочения в исковата молба период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС, се извършва от ищеца ... при спазване на чл. 61, ал. 2, като ТЕ за отопление на имотите се разпределя на база коригиран отопляем обем за имотите. Експертизата установява, че ищецът е извършвал разпределението на ТЕ в блока след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим "терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. За процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищецът не е посещавал имота поради неосигурен достъп от ответника като по данни на ищеца в имота се ползва топла вода и проади липса на водомер за топла вода, разходът за нея се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.

69, ал. 2. Експертизата твърди, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.

Относно топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, следва да се отбележи, че 3 процесният имот е с отоплям обем по проект 184,68 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата за Топлоснабдяването. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба № 16-334. Вещото лице твърди, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

Ищецът е изготвял изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа: ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия, ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода. Експертизата твърди, че ТЕ за общи части не се начислява, а изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването.

С оглед на изложеното съдът приема, че до имота е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.