Определение № 1840 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500960 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на „Кредирект“ – ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, против Определение №218/16.03.26г., постановено по гр.д.№84/25г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 330/29.12.2025г., досежно разноските, с отмяна на решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ЕАД Елена Иванова, представлявано от Елена Георгиева Иванова, адвокатско възнаграждение в размер на 660,00 лева или за намаляване на присъдената сума за адв. възнаграждение поради прекомерност. Частният жалбоподател намира, че представеният договор за правна помощ не е индивидуализиран с оглед процесуално представителство по делото, а касае множество дела. С позоваване на съдебна практика, жалбоподателят излага подробни съображения, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за оказване на безплатна правна помощ на ищеца, в т.ч. с представени доказателства за трудови договори, реализирани печалби от хазартни игри и притежавано МПС. С позоваване на съдебна практика и практика на СЕС, жалбоподателят излага съображения относно размера на възнаграждението – незадължителен характер на Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) и справедливост на размера на възнаграждението.

Въззиваемият – ищец И. К. Д., чрез адв. Елена Иванова представя писмен отговор на жалбата, в който излага съображения за оставянето й без уважение.

Намира, че правото на възнаграждение не е ограничено от броя на водените дела; не е необходимо адвокатското пълномощно да е представено в оригинал. С позоваване нормите на чл.25, чл.36, ал.1 ЗАдв. и съдебна практика обосновава тезата, че Наредбата служи за ориентир при определяне размера на възнаграждението. Излага съображения, касаещи понятието „фактическа и правна сложност“ на делото. С позоваване на практика на СЕС, както и на предпоставките на чл.38 ЗАдв. извършва подробен анализ на начина, по който следва да се формира адвокатското възнаграждение, съпоставено с това по ЗПП, за да обоснове извод, че при потребителска защита срещу договори, съдържащи неравноправни клаузи, 1 присъждането на разноски на потребителя, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да не сключва договори, съдържащи такива клаузи.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по искова молба на И. К.

Д., срещу „Кредирект“ – ЕООД, с която се претендира да бъде прогласен за нищожен като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ закона договор за паричен заем от 14.11.23г. Представен е препис (фотокопие) на договор за правна защита и съдействие, носещ дата 07.01.25г., с който ищецът е упълномощил Еднолично адвокатско дружество (ЕАД) Елена Иванова за „проц.представителство по гр.д. РС Айтос“.

Посочено е, че представителството се осъществява безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Ответникът „Кредирект“ – ЕООД, чрез адв. Христо Милчев представя отговор на исковата молба. С молба вх.№3444/06.06.25г. ответникът е оспорил съществуването на предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. за осъществяване на безплатна адвокатска помощ на ищеца, като е направил доказателствени искания за установяване на трудово правоотношение, трудов и осигурителен доход, недвижими имоти и лек автомобил.

Исканията са уважени от съда и в тази връзка са представени доказателства от ответника.

С молби вх.№5417/01.09.25г. и вх.№7445/27.11.25г., ищецът, чрез адв. Иванова е поискал и присъждане на съдебно – деловодни разноски, в размер на 300 лева – за експертиза и 660 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. С молба вх.

№6471/17.10.25г. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева с ДДС.

С молба вх.№6799/31.10.25г., като е представил доказателства, ответникът е направил искане в полза на ищеца да не се присъжда адвокатско възнаграждение, т.к. не са налице условията за ползване на безплатна адвокатска защита.

С постановеното по делото Решение № 330/29.12.2025г., АРС е уважил предявения иск. Присъдил е в полза на ищеца разноски, в размер на 300.00 лева – за извършване на експертиза и 660.00 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№220/13.01.26г., ищецът е поискал изменение на решението в частта, относно разноските, с присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

С молба вх.№656/26.01.26г., ответникът е поискал изменение на решението в частта, относно разноските, с отхвърляне на искането, евентуално – намаление на размера на адвокатското възнаграждение.

С тук обжалваното определение АРС е оставил и двете молби без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбите са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

В допълнение следва да се каже: при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор - дали са предявени един или няколко искове, вида на обективно и/или субективно съединяване; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото; константата, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес; вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, 2 реплики и дуплики (Определение №150/16.01.2025г. по к.т.д.№2767/2024г. на ВКС).

В настоящия случай предявеният иск по своята характеристика е потребителски –потребителят е бил принуден да предяви иск за защита на своите права и да направи разноски за това, срещу нелоялната търговска практика на ответното дружество; материалният интерес на иска е стойността на договора или 2340 лева; проведени са 5 съдебни заседания. При тези данни, с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и ориентировъчния характер на Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, правилно и законосъобразно БРС е определил размера на адвокатското възнаграждение – 660 лева.

По изложените съображения молбите по чл.248 ГПК са неоснователни.

Първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №218/16.03.26г., постановено по гр.д.№84/25г. по описа на Районен съд Айтос в обжалваната част.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3