Решение № 302 от 15.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000041 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба против първоинстанционното решение и частна жалба на ответника „ЕУРОПИЯ“ООД против определение по чл.248 ГПК.

Въззивната жалба на ответника „ЕУРОПИЯ“-ООД чрез пълномощника му адв.Ч. Д. е насочена против решение №963 от 30.06.2025г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№ 2437/2024 год. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „Елит Стайлс“-ЕООД на основание чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 85 274,19 лева, платена по Предварителен договор от 29.03.2024г. и Анекс №1 към него, ведно със законната лихва от 05.12.2024г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски от 12 344,60 лева в исковото производство и 4 919,16 лева в обезпечителното. / Иска по чл.86 ЗЗД е отхвърлен частично за сумата от 235,99 лева за периода 28.11.2024г. – 04.12.2024г./

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост, а алтернативно и за неправилност на решението.

Твърди, че в мотивите на решението съдът приема, че към датата на предявяване на иска не са настъпили предпоставките за разваляне на Предварителния договор, но в хода на исковото производство приема, че ответникът е следвало да предложи подходящ срок за изпълнение и на това основание, без да са заявени тези обстоятелства от ищеца, е уважил иска. А в 1 исковата молба не се съдържат искания съдът да се произнесе за настъпили в хода на исковото производство предпоставки за разваляне на предварителния договор. Затова именно счита, че постановеното решение е недопустимо, тъй като въведеното от съда основание за уважаване на иска не е било въведено от ищеца с ИМ, а ответникът е организирал защитата си съгласно предявените с ИМ основания за настъпили обстоятелства преди предявяване на иска.

Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като прехвърлянето на собствеността на процесния имот е обвързано от издаването на Акт обр.15, а издаването на този акт е свързано с етапа на строителството. Допустимите срокове за забава, предвидени в чл.14, ал.2 от Договора са 6 месеца за всеки етап на строителството и едва след изтичането им купувачът има право да развали договора и да иска връщане на платените суми в срок до 10 дни. За да предложи подходящ срок за изпълнение, ответникът следва да е изпаднал в забава, а той не е в забава, което неправилно е прието от съда. Цитира относима практика на ВКС.

Твърди, че готовността за заплащане на последната вноска по договора от ищеца не означава плащане, а представлява манипулативен подход с цел въвеждане на съда в заблуждение.

Твърди, че липсват доказателства, че изпълнението на договора е станало безполезно за ищеца, поради което иска бил неоснователен.

Ответникът в предвидените срокове по чл.14, ал.2 от Договора издал Акт обр.15. Забавата била от 25 дни, като не е просрочен 6-месечния срок, предвиден в посочената разпоредба от договора. Акт обр.15 е представен с отговора на ИМ. Затова „ЕУРОПИЯ“-ООД не е изпаднало в забава съобразно условията на договора и предявения иск е неоснователен.

Моли съда да обезсили решението като недопустимо, а алтернативно, ако не приеме доводите за недопустимост, да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК против жалбата е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ЕЛИТ СТАЙЛС“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Г. М., в който излага подробни доводи за нейната неоснователност.

Твърди, че в ИМ ищецът претендира връщане на платената сума по сключен с ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, получена от последния на отпаднало основание, с оглед неизпълнение от страна на ответника и разваляне от страна на ищеца на сключения помежду им договор. Предявения иск е по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, с който се претендират последиците от отпадане на договорната обвързаност между страните с обратна сила. Твърди, че в практиката си ВКС безпротиворечиво приема, че когато с ИМ се претендират последици от разваляне на договор, съдът прилага съответната норма за развалянето /в случая чл.87,ал.2 ЗЗД или чл.87,ал.1 ЗЗД/ служебно, въз основа и с оглед 2 установените по делото обстоятелства. Освен това съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, а от изложените и установени факти и от заявеното искане. Заявява, че съдът не дължи произнасяне по буквата на цитирания от страните закон, а по естеството на настъпилите и установени факти, а освен това следва да вземе предвид и фактите, настъпили до приключване на устните състезания.

Независимо дали развалянето е настъпило по реда на чл.87, ал.2 или по чл.87, ал.1 ЗЗД, и независимо дали е настъпило в хода на процеса или преди него, то поражда еднакви правни последици, които именно претендира ищецът с предявения иск и по които съдът дължи произнасяне. Затова счита обжалваното решение за допустимо и законосъобразно.

Подробни и конкретни доводи са изложени по отношение на оплакването за неправилност на решението. Твърди, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички елементи от фактическия състав на разпоредбата. Дава подробен отговор на всички възражения на ответника, направени с въззивната жалба.

Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Представя и моли съдът да приеме като ново писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба №59 от 03.04.2025г., с който имота, предмет на предварителния договор, е продаден на трето лице.

Постъпила е и частна жалба на ответника „ЕУРОПИЯ“-ООД чрез пълномощника му адв.Ч. Д. против определение №3649 от 15.09.2025г. на СГС по същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК.

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на определението, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди, че своевременно е направил възражение за прекомерност на разноските, а изводът на съда, че не е налице такава прекомерност, бил необоснован. В частната жалба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските, като се намали адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срок е постъпил писмен отговор от ищеца „ЕЛИТ СТАЙЛС“ЕООД, в който подробно се излагат доводи за неоснователност на частната жалба, като напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на определението по чл.248 ГПК като правилно и съобразено със закона, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в 3 жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „Елит Стайлс“ ЕООД срещу „Еуропия“ ООД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В ИМ ищецът твърди , че на 29.03.2024г. сключил с ответника Предварителен договор, по който ответникът поел задължението да изгради и продаде апартамент № 203, находящ се в гр.***, ул. „***“ № *, ет. * с площ от 63,61 кв.м. заедно с подземно паркомясто с площ от 14,78 кв.м. срещу цена от 109 000 евро /93 000 евро за апартамента и 16 000 евро за паркомястото/ , дължима на разсрочено плащане, като вноските и падежите им са конкретизирани в чл.2 от договора. В чл.11 страните уговорили сключването на окончателен договор за прехвърляне правото на собственост върху обектите да бъде в срок до 30.08.2024г.

Уговорено било също така, че ако страните не са сключили окончателен договор до посочения срок, те се задължават да се явят на първия работен ден, следващ датата на изтичане на срока в 10 часа в кантората на нотариус Д. Т. в гр.София.

С Анекс от 30.08.2024 г. е изменен чл.11 от предварителния договор досежно срока за изповядване на сделката по нотариален ред, като страните уговорили срока за сключване на окончателен договор да бъде удължен до 30.10.2024г. при представяне на купувача подписан Акт обр.15 от продавача съгласно чл.2, ал.2 от договора. С анекса бил изменен и чл.2,ал.3 от договора в следния смисъл – втората вноска, представляваща част от договорената продажна цена в размер на 55 400 евро купувачът бил длъжен да заплати на продавача до 5 дни от представяне на подписан Акт обр.15 в деня на подписването на НА. Третата вноска в размер на 10 000 евро била дължима до 5 дни от представяне на констативен акт обр.16.

Ищецът твърди, че на 29.03.2024г. платил на ответника сумата от 85 274,19 лв., равняваща се на 43 600 евро, както е уговорено в чл.2, ал.3 от договора.

На уговорената дата 30.10.2024г. и на 31.10.2024г. в кантората на нотариус Д. Т. ответникът не изпълнил задължението си и не се явил за сключване на окончателен договор. Поради това с уведомление от 19.11.2024г. ищецът развалил предварителния договор, защото изпълнението му станало безполезно.

Моли съда да бъде осъден ответника да му върне сумата от 85 274,19 лв. платена като първа вноска по разваления договор на отпаднало основание, както и сумата от 225,99 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.11.2024 г. - 04.12.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че съгласно Анекс 1 условие за сключване на окончателен договор е издаването на Акт обр.15 и плащането от ищеца на сумата от 55 400 4 евро пет дни след представянето му. Към уговорената в анекса дата за изповядване на сделката Акт обр.15 още не е бил издаден, нито е платена втората вноска. Оспорва да е отпаднал интереса на ищеца от сключване на сделката, защото не са представени доказателства за този факт.

Твърди, че в чл.14, ал.2 от договора е предвидена допустима забава от 6 месеца, след изтичането на които срок може да се развали договора.

Твърди, че на 25.11.2024г. е издаден Акт обр.15, но ищецът не е платил сумата от 55 400 евро по чл.2 от Анекса, поради което не са налице условията за сключване на окончателен договор.С отговора на ИМ представя Акт обр.15.

Твърди, че с електронно писмо от 29.11.2024г. уведомил ищеца, че не са налице условията за сключване на окончателен договор и предложил предварителния договор да бъде прекратен на основание чл.16, т.1, като се върне получената сума на разсрочено плащане.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че ответникът не е изпълнил задължението по чл.11 от договора да се яви при нотариус, поради което е неизправна страна.

Твърди, че е имал готовност да плати и втората вноска от продажната цена, като представя доказателства в тази насока, и като изправна страна е имал право едностранно да развали договора. Изтъква, че правото да се развали договора е законово и няма значение дали е отпаднал интереса от изпълнението му. Поддържа, че основанието за разваляне на договора не е забава в етапите от строителството, а неизпълнение на задължението на ответникът да се яви в нотариалната кантора в уговорения срок за изповядване на сделката. Сочи, че условието по чл.2, ал.3 от договора не представлява предпоставка за сключване на окончателен договор, а има значение за падежа на задължението да се плати втората вноска от продажната цена. Поради неявяване на ответника ищецът не е узнал за издаването на Акт обр.15, доколкото и в отговора на уведомлението от 29.11.2024 г. ответникът не е уведомил ищеца за наличието на този акт. Твърди, че с ДИМ представя доказателства от които е видно, че има готовност да плати втората вноска още в деня на сключване на окончателния договор, а поради непредставянето от ответника на Акт обр.15 не е настъпила изискуемостта на задължението по чл.2, ал.3 от договора за плащане на втората вноска.