Решение № 936 от 26.09.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Перник, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102115 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Т. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. М., против „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева – частичен иск от сумата от общо 277.28 лева, която сума била платена от ищеца на ответника без правно основание – като неустойка съгласно чл. 4 по договор за паричен заем № 3097376/06.12.2017 г., сключен между ответника като заемодател и ищеца като заемополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., ищецът е заявил увеличение на исковата претенция като е посочил, че предявява същата в размер от 268.48 лева, като искът вече не е заявен като частичен. Посоченото изменение на иска е прието от съда с протоколно определение.

В исковата молба се твърди, че ищецът като кредитополучател сключил с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем № 3097376/06.12.2017 г. По силата на същия му била отпусната в заем сумата от 700 лева. Съгласно клаузите на договора обаче същият следвало да върне на дружеството сумата от общо 746.72 лева на шестнадесет седмични вноски – при размер на всяка вноска от 46.67 лева, ГПР 49 % и ГЛП 40 %. Заедно с това обаче в тежест на ищеца било уговорено и задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от 1 сключването му. Доколкото ищецът не изпълнил това задължение, то същият твърди, че по договора му била начислена и неустойка от 277.28 лева. Това задължение също било разсрочено на по 17.33 лева седмична вноска или общо вноската станала 64 лева седмично. Посочва се, обаче че ищецът погасил изцяло предсрочно задълженията си по договора като внесъл на ответното дружество сумата от 1024 лева /746.72 лева + 277.28 лева/. В тази връзка и ищецът счита, че разликата между сумата по заема с договорната лихва от 746.72 лева и сумата от 1024 лева или сума в размер на 277.28 лева е платена от него без правно основание.

В подкрепа на своето искане ищецът излага подробни твърдения, че клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, били нищожни като противна на добрите нрави, както и на редица разпоредби на ЗПК и ЗЗП. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена – доколкото била заплатена при липса на основание – неравноправна клауза в договор за кредит.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 13.05.2022 г.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на иска.

Претендира разноски като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Изразява писмено становище по делото., с което предявеният иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка се уточнява, че на 06.12.2017 г. между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем № 3097376/06.12.2017 г. – като по силата на същия на ищеца е отпусната сумата от 700 лева, главница, при 16 вноски и падеж на последна вноска 29.03.2018 г. т.е. кредитът е със срок от 16 седмици. Не се оспорва и че ищецът е платил всички дължими суми по кредита.

По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.

Излагат се подробни доводи, че заемът бил преди всичко реален договор, който се считал за сключен с получаване на заемната сума от 2 заемателя. В тази връзка и се поддържа, че ищцата съзнателно е поискала кредита като е получила надлежно сумата, отпусната й по кредита, като така е изразила недвусмислено воля за сключване на сделката. Обръща се внимание, че ако ищцата не е искала да бъде обвързана от сделката е можела да не взима сумата по кредита и така договорът е нямало да бъде сключен.

На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца. Към становището са представени писмени доказателства: справка на извършени плащания по дати и договор № 3097376/06.12.2017 г., подписан от страните по него.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за паричен заем с № 3097376/06.12.2017 г се установява, че на 06.12.2017 г. между дружеството „ИЗИ Асет Мениджмънт“ АД и ищеца е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 700 лева, срок на кредита 16 седмици /16 седмични вноски/ – при първо плащане с падеж – 14.12.2017 г. и последно плащане с падеж – 29.03.2018 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 48.21 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 746.72 лева – като същото включва главница от 700 лева и 46.72 лева – договорна лихва.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищецът е получил сумата от 700 лева.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1/ чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря поотделно на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател, от която да е видно, че работи по трудов договор и има нетен осигурителен доход в размер над 1000 лева; освен това трудовият договор на лицето следва да е безсрочен и същото да не е поръчител или заемател по друг договор с ответното дружество. Поръчителят следва да няма неплатени осигурителни вноски през последните две години, нито неплатени задължения по кредити като статусът му в кредитния регистър към БНБ следва да е „редовен“. Заедно с това поръчителят следва да подпише и договор за поръчителство или 2/ безусловна банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем със срок до 30 дни след падежа на последната вноска. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 268,48 лева, която е дължима разсрочено, заедно с шестнадесетте вноски по погасителния план – по 16.78 лева на вноска. Така и след начисляване на 3 задължението за неустойка всяка вноска по кредита възлиза на 63.45 лева.

Така общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план, възлиза на 1015.20 лева и включва 700 лева главница, 46.72 лева – договорна лихва и 268,48 лева неустойка.

По делото не се твърди договор за кредит № 3097376/06.12.2017 г. да е сключен от разстояние. Представеното от ответника копие на договора носи подписа на представител на ответното дружество, както и саморъчен подпис на ищеца. Последният не оспорва автентичността на подписа си в договора.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 1002.96 лева – на няколко вноски. Съгласно представената от самия ответник справка плащанията са, както следва: на 19.12.2017 г. – 70 лева, на 29.12.2017 г. – 121 лева, 10.01.2018 г. – 65 лева, на 31.01.2018 г. – 252 лева и на 02.02.2018 г. – 494.96 лева.

Последната вноска е от 02.02.2018 г. като с нея ищецът е изплатил заема предсрочно. С тази сума в счетоводството на ответника са погасени 700 лева главница, 34.48 лева – договорна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 02.02.2018 г. и 268.48 лева – неустойка за непредоставено обезпечение. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за кредит при договорна лихва от 46.67 лева за периода от 07.12.2017 г. до 29.03.2018 г., то ГПР възлиза на 48.21 %. От своя страна ГЛП възлиза на 40.00 %. Ако обаче се съобрази и неустойката от 268.48 лева за периода от 07.12.2017 г. до 29.03.2018 г., то ГПР би възлизал на 7892.24 %.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени им от страните, както и налични по делото, т. е. въз основа на всички документи съставени по договора за кредит.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение №189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

4

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът следва да установи и че е заплатил сумата от 1002.96 лева при главница по кредита в размер на 700 лева и договорна лихва от 34.48 лева /разминаването с първоначалния размер на лихвата се дължи на предсрочното погасяване съгласно ССчетЕ/. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумата от 268.48 лева над главницата и договорната лихва е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да задържи същата.

В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна в пълния си размер от 268.48 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че договорът за кредит от 06.12.2017 г. не е изцяло нищожен, но начисляването на сумата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение се основава на неравноправни клаузи като съображенията за това са следните:

В конкретния случай липсва спор, че ищецът е получил заемната сума от 700 лева. От поведението на същия не може да се заключи, че е оспорвал действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма /още повече, че ищецът е положил своя подпис в договора, което обстоятелство не се оспорва/.