Определение № 683 от 01.09.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 396/2023
- Вид
- Определение № 683
- Подписан
- 01.09.2023
- В сила
- 01.09.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.313 · Кодекс за застраховането
- чл.324 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл.382 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683 гр. Ловеч, 31.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500396 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
С Разпореждане № 1355 от 13.07.2023 год., постановено по ч.гр.дело № 912 по описа за 2023 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., срещу длъжника П. Б. Д. , ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 3 765.36 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до изплащането й, 665.94 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 22.05.2023 г., 88.47 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г. до 15.06.2023 г., както и за присъждане на разноски по делото.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, като в чл.7.2.3 от договора страните са договорили, че при сключване на застраховки, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент при условията на чл.19 от договора, частта от кредита, 1 представляваща сумите за застраховките, се превежда от кредитора за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница. Акцентира, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави и мотивите на районния съд са в разрез с целта на заповедното производство.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника П. Б. Д..
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 912/2023 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника П.
Б. Д., ЕГН **********, за следните парични вземания: 3 765.36 лв.- главница, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до изплащането й, 665.94 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 22.05.2023 г., 88.47 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г. до 15.06.2023 г.
Претендирани са и разноски в размер на 90.40 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит № ********** от 05.12.2022 г., рамков договор за платежни услуги за физически лица от 05.12.2022 г., декларация по чл.57, ал.3 от ЗКИ, информационен документ за застрахователен продукт, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, информация по чл.324327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат № ***************, уведомление за предсрочна изискуемост на Договор за потребителски кредит № ********** и известие за получаването му.
С Разпореждане № 1231 от 27.06.2023 г., Ловешкият районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на 2 заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на тяхното формиране.
Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 6475/11.07.2023 г., в която изразява становище, че не е налице нередовност на заявлението по чл.417 ГПК, тъй като в него и извлечението от счетоводните книги се съдържа достатъчно информация за индивидуализация на длъжника и вземането съгласно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 3765.36 лв., в която е включена предоставения кредит за ползване в размер на 3000.00 лв., 525.59 лв. за заплащане на избрана допълнителна услуга застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 239.77 лв. за заплащане на избрана допълнителна услуга застраховка „B a n k пакет 3 сметка“. Представена е разбивка на претендираната главница и възнаградителна лихва. Пояснено е, че при изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите за предоставените допълнителни услуги, като се позовава на §1, т.1 от ДР към ЗПК. Посочено е, че по процесния договор няма постъпил плащания.
В мотивите на обжалваното разпореждане и след направените от заявителя уточнения в молба вх. № 6475/11.07.2023 г., ЛРС е изложил съображения, че двете правоотношения /по кредита и по застраховката/ са възникнали в един и същи ден, което не изключва едното да е условие за възникване на другото. Направено е заключение, че в този случай задълженията по застрахователното правоотношение следва да се отчетата като разход по договора и размерът на ГПР ще надхвърли допустимия по закона към датата на сключване на договора. На следващо място районният съд е приел, че сключените с посредничеството на банката застрахователни договори са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и установяват значително неравенство в правата и задълженията на търговеца и потребителя, т.е. налице е неравноправна клауза или обоснована вероятност за това.
Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Въпреки дадените от ЛРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности и съдът е в невъзможност да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. Изложеното е пречка да се направи извод, че се е осъществила материално-правната предпоставка за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно 3 заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.
Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.
В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът П. Б. Д. е застраховано лице за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.
Настоящият въззивен състав счита, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на 4 застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.
Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.