Присъда № 8 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

МОТИВИ към Присъда № 8/24.02.2025г. по ВНОХД № 1124/2024г. по описа на Апелативен съд-София:

С Присъда от 10.06.2024 г. по НОХД № 422/2018 г., Софийски градски съд-Специализираният наказателен съд (закрит), 11 състав, е признал подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К. за ВИНОВНИ в това, че в периода от неустановена дата на 2003г. до края на 2012г. в гр. Плевен всеки един от тримата подсъдими е участвал в организирана престъпна група, с участници М. Й. К., ЕГН:**********, В. М. К., ЕГН:********** и М. М. К., ЕГН:

**********, като групата е създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, чл.159б и чл.159г, чл.213а ал.2 и ал.3, по чл. 214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК във вр. чл. 55,ал.1,т.1 от НК ги е ОСЪДИЛ на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от тях, като подсъдимите са признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ за това:

ОПГ да е действала в периода от 01.10.2002г. до неустановена дата на 2003г., както и от края на 2012г. до 13.10.2015г., а подс. М. Й. К. и за това да е ръководил същата ОПГ, като последният е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание на подсъдимия М. Й. К., да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

Със същата присъда, СГС-СНС/закрит/ е признал подсъдимите М. М. К. и В. М. К. за ВИНОВНИ в това, че в периода от 24.10.2013 г. до 24.12.2013г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили З. Т. М. чрез заплашване /че ще изпратят техни познати , които ще я пребият от бой/ да извърши нещо против волята й ежедневно в продължение на 2 месеца да им заплаща по 10 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен път София - Русе в близост до разклона за с. *** и в близост до Окръжна болница - гр.

Плевен, и с това й причинили имотна вреда в размер на 620 лв., като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с участници М. Й. К., В. М. К. и М. М. К. и извършено от подс. В. М. К. при повторност, поради което и на основание чл. 214, ал.2 т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142 ,ал.2 т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК за подс. М. М. К. и на основание чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8, чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК и вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК за подс. В. М. К.

1 ги е ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА всеки един от тях, като подсъдимите са признати за НЕВИННИ и ОПРАВДАНИ по първоначално повдигнатото им обвинение, за това: деянието да е извършено в съучастие с подс. М. Й. К.; за това да е извършено в периода от неустановена дата на месец ноември 2009г. до 24.10.2013г. и от 24.12.2013г. до 27.05.2015г.; както и по отношение размера на причинената вреда на З. М. за разликата над 620 лв. до пълния размер от 49 087 лв.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. М. К., е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на

ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ

МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На същото основание по отношение на подсъдимия В. М. К. е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през което всеки едни от подсъдимите е бил задържан по ЗМВР и НПК.

С постановената присъда пъровоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Й. К. за НЕВИНЕН в извършването на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5 и т.7 вр. чл.141, ал.2, т.8 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за това в периода от неустановена дата на месец ноември 2009 г. до 27.05.2015г. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършител с М. М. К.- извършител и В. М. К. - извършител с цел да набави за себе си , за М. М. К. и за В. М. К. имотна облага, да е принудил З. Т. М. чрез заплашване / че ще изпрати негови познати , които ще я пребият от бой/ да извърши нещо против волята й - ежедневно в продължение на 5 години и половина да му заплаща по 25 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен път София - Русе в близост до разклона за с. *** и в близост до Окръжна болница - гр. Плевен, и с това й причинил имотна вреда в размер на 49087лв.,като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група /ръководена от М. Й. К. и с участници В. М. К. и М. М. К./ и да е извършено при повторност - деецът е бил осъден по НОХД № 3831 / 2010г. на Районен съд - Плевен с Присъда от 06.10.2011г. , влязла в сила на 23.02.2012г., на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба 3000лв., като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение с посочената правна квалификация.

2

Отделно от това подсъдимите М. Й. К. и М. М. К. са признати за НЕВИННИ за това на неустановена дата през месец май 2015г. на главен път София - Русе в близост до разклона за с. ***, в съучастие като съизвършители1 да са отнели чужда движима вещ - парична сума в размер на 120 лв. от владението на З. Т. М. с намерение противозаконно да я присвоят, като да са употребили за това сила / нанасяне на удари с ръце по лицето на М. и удряне на главата й в капака на лек автомобил/, като са ОПРАВДАНИ изцяло по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.

198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият М. М. К. е признат за НЕВИНЕН и за извършено от него престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 от НК, за това в периода от 01.08. 2012 г. до 31.10.2012г. в гр.

Плевен с цел да набави за себе си имотна облага да е принудил М. Н. К. - ЕГН ********** чрез заплашване /че ще й нанесе побой/ да извърши нещо против волята й - ежедневно в продължение на 92 дни да заплаща по 10 лв. на ден за това, че извършва сексуални услуги на обществено място в близост до Окръжна болница - гр. Плевен, до Медицински институт - гр. Плевен и на главен път София - Русе в близост до разклона за с. *** и с това д а й е причинил имотна вреда в размер на 920лв., като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група /ръководена от М.

Й. К. и с участници В. М. К. и М. М. К., като на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН изцяло и по вмененото му в този смисъл обвинение.

Присъдата , единствено в осъдителните й части, е обжалвана от защитникът на тримата подсъдими М. Й. К., М. М. К. и В. М. К.- адв.И. Н..

/Присъдата на СГС /СНС-закрит/ в оправдателните й части, по отношение периодите на отделните престъпления; оправдаването на подс. М. Й. К. за ръководене на ОПГ; за извършено в съучастие с другите двама подсъдими престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5 и т.7 вр. чл.141, ал.2, т.8, вр. чл.20 от НК; за извършено в съучастие между подс. М. К. и М.

К. престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и самостоятелно такова от подс. М. М. К. престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5, вр. чл.141, ал.2, т.8 от НК, първоинстанционната присъда не е протестирана и съответно не е предмет на въззивен контрол/.

В жалбата на защитникът се развиват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния акт в атакуваната му част по отношение и на тримата подсъдими. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не са били събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установяват съпричастността на подсъдимите към вменените им престъпления. В допълнение към въззивната жалба се навеждат доводи за неправилен анализ на доказателствата, относими към обвинението по чл.321 от НК, довели и до незаконосъобразно крайно становище за вината на подсъдимите по това обвинение. Твърди се, че изводите на съда почиват основно на показанията на св. Р. Х., които са били възприети безкритично от съда и без да бъдат съпоставени с други събрани и проверени доказателства3 от една страна СТЕ на мобилен телефон и флаш-памет, установяваща и понастоящем действия на изнудване от страна на св. Х. спрямо подс. М. К., а от друга- показанията на свидетелите Е. П. и З. К., дадени в хода на съдебното производство, сочещи на тенденциозно отношение от страна на св.Х. спрямо подсъдимите.

По отношение на обвинението по чл.214 от НК, повдигнато на подсъдимите М. М. К. и В. М. К. също се заявява недоказаност на обвинението по несъмнен начин, като се развиват оплаквания по отношение неаргументираното от съда кредитиране на показания на св. З. М., депозирани в хода на ДП за сметка на заявеното от нея в съдебното производство и наличието на вътрешни противоречия в показанията на тази свидетелка.

С оглед на горното, се иска присъдата в атакуван ите й осъдителни части да бъде отменена, като тримата подсъдими да бъдат признати за невинни и оправдани по обвиненията, за които са били осъдени от първостепнният съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура-София, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на тримата подсъдими. Заема позицията, че деянията, за които подсъдимите са осъдени, са доказани по безспорен и несъмнен начин, изтъквайки, че присъдата почива на убедителна и кореспондираща си доказателствена съвкупност. Според прокурора фактическите и правни изводи на първата инстанция следва да бъдат споделени, тъй като са изградени в резултат на правилен и съвкупен доказателствен анализ, при който не са допуснати претендираните от защитата нарушения. Застъпва виждането, че показанията на св. Р. Х. не са тълкувани превратно, като внимателно при тяхното обсъждане са отчетени влошените й отношения с подсъдимите и причините за това, като правилно тези показания са възприети с доверие.

Акцентира се върху показанията и на останалите разпитани свидетели, относими към деятелността по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, както и по отношение на вторичната престъпна деятелност по чл.214 от НК. В този смисъл предлага присъдата, като законосъобразна, обоснована и справедлива, да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимите- адв. И. Н., поддържат изцяло депозираната жалба. В пледоарията пред Апелативният съд, развива аналогични на наведените в жалбата доводи и искания. В допълнение на тезата си за оказан натиск от страна на св. Р. Х. и св. З. З. върху свидетелите в хода на досъдебното производство с цел депозиране на показания във вреда на подсъдимите, се позовава на приетата и изслушана във въззивното производство техническа експертиза, която според защитата сочи на изнудване от страна на св. Р. Х. спрямо подс. М. К., с цел промяна на нейното процесуално поведение в хода на съдебния процес. В този смисъл се възразява срещу кредитирането с доверие на показанията тази свидетелка, както и на част от останалите разпитани свидетели, които според защитата са били манипулирани от същата свидетелка, като се твърди и липсата на безспорни 4 доказателства за действия на тримата подсъдими като част от ОПГ в инкриминирания период от време.

Подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К., заявяват, че се придържат към изразената от защитникът им теза, като в допълнителни обяснения пред въззивната инстанция подс. М. К. заяви, че и към настоящия момент продължава да е обект на заплахи и изнудване от страна на св. Р. Х. и нейния приятел.

В последната си дума и тримата подсъдими молят за отмяна на присъдата и оправдаване изцяло по повдигнатите им обвинения.

Апелативният съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК и в чл.337, ал.1 т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК.