Определение № 658 от 31.01.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120100540 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД против Й.

Й. Д., с постоянен адрес в гр. К. и настоящ адрес в гр. София, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. № 2362/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, дължима въз основа на сключен между страните договор за кредит за текущо потребление, депозирана пред Софийския районен съд.

С определение от 12.12.2022 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на настоящия съд, като е приел, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното такова и искът е подсъден на съда, пред който е висящо заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че така извършените действия не намират опора в закона, поради което и счита, че следва да повдигне препирня за подсъдност. Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Действително съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК въпросът за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая особената местна подсъдност по този текст е установена в полза на потребителя и се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата уредени в Закона за защита на потребителите. Приложимостта на чл. 113 от ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който в случай безспорно е потребителски такъв, тъй като се касае до вземания, произтичащи от сключен договор за кредит за текущо потребление между 1 банка и физическо лице, което в правоотношението безспорното се явява потребител по смисъла на ЗЗП. Поради и това съдът намира, че Софийският районен съд неправилно е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд. Действително производството по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното такова, но за разрешаването на възникналия правен спор важи специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, която е предвидена именно с цел да осигури по-лесна и достъпна възможност на потребителя да се защити пред съда именно по настоящия му адрес и само ако няма такъв на съда по постоянния му такъв.

С горните мотиви съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност пред Бургаския окръжен съд, който да определи кой е местно компетентният съд да разгледа и да се произнесе по депозираната искова молба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д. № 540/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.

Повдига спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас за определяне на местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на „Банка ДСК“ АД против Й. Й. Д., с постоянен адрес в гр. К. и настоящ адрес в гр. С. с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. № 2362/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, дължима въз основа на сключен между страните договор за кредит за текущо потребление.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2