Решение № 389 от 19.08.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208619 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. СТ. П., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-009538/18.05.2021г., издадено от Г.В.Б. - Началник група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП и на основание чл.183, ъал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се оспорват приетите за установени фактически обстоятелства в АУАН, като се твърди, че нарушението не е извършено.

Отрича се виновно поведение за настъпването на ПТП, поради доказателствена непълнота. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща 1 представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.03.2021г., сутринта, свид. Янк. Пл. Н. паркирал лек автомобил „А”, с рег. № ХХХХ, на улица пред офиса си, находящ се в гр.С. ж.к.“М.Л.“, срещу бл.ХХХ

Около 14:00 часа на същата дата, нарушителят Д. СТ. П. навлязъл с управлявания от него лек автомобил „ХХ.С.“, с рег. №ХХХХ по същата пътна отсечка. Доколкото пътят бил преграден, той следвало да извърши маневра с превозното си средство, свързана с движение на заден ход. П. преценил, че страничното отстояние позволява да премине безпрепятствено покрай паркираните встрани автомобили, поради което бавно предприел движение по пътното платно. При тази маневра автомобилът му минал и покрай паркираното по- рано и от свид. Н. превозно средство. Неустановен по делото гражданин, който наблюдавал действията му, го предупредил да погледне дали не е докоснал странично паркирания автомобил на Н.. П. спрял за момент, огледал се и след като се убедил, че няма основание за притеснение, продължил пътя си.

Преминаването му било забелязано от свид. Н., който в този момент се намирал в своя офис и обслужвал клиент. Той обаче не можел да наблюдава пряко маневрата, тъй като не виждал дясната страна на автомобила си, респ. последният препречвал погледа му към другия водач. Едва по- късно излязъл от помещението и се приближил към паркираното си превозно средство.

Огледал го и различил върху заден десен калник две бледи драскотини.

Въпреки че не бил сигурен за момента на появата им, предположил, че е 2 възможно те да са оставени от оттеглилото се превозно средство на жалбоподателя, поради което подал сигнал до органите на ОПП – СДВР.

На място пристигнал полицейски екип в състав – Н.Г. Н. и колегата му П. В.. По данни на свид. Н., служителите на реда изготвили докладна записка за регистрационния номер на другия автомобил, били описани и обстоятелствата по случая. Бил изготвен протокол за ПТП № 1818153, а също и попълнена декларация от Н., в която последният изрично отразил обстоятелството, че автомобилът му е бил „одраскан“ от друг, чийто водач маневрирал назад, като посочил щета в областта на заден десен калник.

Полицейските служители не потърсили други очевидци, нито се огледали за камери в района, заснели събитията.

Като водач на напусналия произшествието автомобил бил установен Д.

СТ. П., който на 27.04.2021г. се явил в О"ПП" - СДВР за изясняване на случая. В представена от него писмена декларация той отразил, че на въпросната дата - 17.03.2021г. е управлявал автомобила си по продължението на гореописания маршрут, но категорично отрекъл ПТП с другото МПС.

На 27.04.2021г. свид. Ц.Ц. - служител от ОПП – СДВР, съставил АУАН по докладната записка и протокол за ПТП № 1818153/17.03.2021г., изготвени от колегите му – В. и Н., срещу Е. П. за това, че: на 17.03.2021г., около 14:00 часа, в гр. С. ж.к.“М.Л.“, с посока на движение изход управлява личния си л.а.”ХХ.С.”, с рег. № ХХХХ и срещу бл.ХХХ при извършване на маневра заден ход, реализира ПТП с паркирания л.а.„А”, с рег. № ХХХХ, след което напуска мястото, като не уведомява компетентните органи на МВР. Изрично било отразено, че АУАН е изготвен по докладна записка и протокол за ПТП.

В АУАН са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП и чл.40, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели и след подписването му, бил връчен на П.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН по преписката не постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.05.2021г. Началник група към ОПП - СДВР издал и атакуваното НП № 21-4332-009538, с което при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълнения относно фактологията на двете нарушения, непредявени до този момент с АУАН, на П. – въззивник, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена „глоба“ 3 в размер на 100,00 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, а на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева. НП е връчено на наказаното лице на 26.05.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и Н., както и в писмените доказателства по делото: протокол за ПТП № 1818153/17.03.2021г., декларации от П. и Н., справка от Централна база – КАТ, докладна записка, извлечение от справка – картон на водача, заповеди на министъра на вътрешните работи.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетеля Ц., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. Той е категоричен, че се е водил по информацията, изводима от материалите по преписката, чието съдържание, в частност това на докладната записка и протокола за ПТП, е било изпълнено с оглед изявленията на свид. Н.. Пропуските и и липсата на спомени, заявени в показанията на свид. Ц., съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетеля (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите макар да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими факти, не се отличават с информативност относно основните обективни характеристики на нарушението и неговото място.

От изключително значение за изясняване наличието или липсата на настъпило ПТП, респ. за обективното проявление на твърдяното от административните органи нарушение на правилата за движение по пътищата от П., са показанията на разпитания в съдебно заседание свид. Н.. Доколкото същият се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от него, като го съпоставя с останалия доказателствен материал. Свидетелят споделя, че е забелязал от разстояние и от позицията на работното си място в офиса си маневрите на 4 водача П.. Подчертава обаче, че не е очевидец на механизма на твърдяното от него одраскване на елемент от корпуса на автомобила му, доколкото не е имал възможност от своята позиция в офиса да види директно, дали действително между неговия и този на другия водач автомобил е имало съприкосновение. Отрича да е разговарял с други граждани, които да са му предавали детайли за събитията. Прави впечатление обаче, че категорично заявява, че макар да е отличил наличието на драскотини върху калника на превозното си средство, той единствено е предположил, че е възможно да са се появили в резултат поведението на жалбоподателя. В сведенията му отсъстват данни кога за последно е оглеждал автомобила си, поради което се поражда и основателно съмнение дали тези щети не са били даденост преди описваните от свидетеля събития, респ. са резултат от различни фактори. В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност съдът, впрочем, не открива противоречия със заявените пред контролните органи и в попълнената декларация факти, доколкото в този документ е отразен твърде обрано откъм подробности забелязания резултат, но не и конкретика за механизма, по който той е предизвикан. Същевременно, в показанията си пред съда свидетелят подчертава, че не е влизал нито във визуален, нито във вербален контакт с П., поради което и не може да се коментират възникнали помежду им разногласия.

С оглед съдържанието на свидетелските показания съставът на първата инстанция не може да кредитира с доверие и писмените доказателствапротокол за ПТП и докладна записка, за които бе установено, че са съставяни изключително по сведения на лицето, подало сигнала, доколкото полицейските служители, посетили мястото, не се ползват с качеството на очевидци на инцидента. С оглед новоустановените чрез разпита на свид.Н. факти се налага извод за съществена промяна в данните за събитието, която не е намерила отражение в така изготвените от органите на МВР документи.

Противоречиви са и декларациите на жалбоподателя и свид. Н.. Липсата на доказателства, изхождащи от независими източници, които да подкрепят едната или другата теза, разколебават изводите относно пълнотата на проведения доказателствен процес. Пропуските в тази насока са допълнително задълбочени, а проверката на всяко от противостоящите си твърдения съществено и обективно затруднена и предвид че в материалите не се откриват приобщени своевременно записи от камери на държавни, 5 общински органи или частни организации, които се намират монтирани на мястото, като контролни доказателства, които да са достатъчни, за да потвърдят една от двете версии, възникването на инцидент въобще, както и действително осъществените маневри на водача П..

Обстановката около мястото на инцидента не може да се изведе и от снимков материал към протокола за ПТП, доколкото макар и изготвен, същият фиксира единствено следи, различими върху автомобила на свид. Н., но не дава повече информация за времето, мястото и механизма на тяхното причиняване. Още повече когато самият собственик не е сигурен, че те не са били даденост преди твърдените от него събития, като не представя и доказателства в тази насока. Същевременно, видно и от споделеното от актосъставителя в съдебното заседание, той или колегите му, посетили мястото на хипотетичния инцидент, не са инициирали изискване или съхраняване за нуждите на делото на записите от камерите, които евентуално са били разположени в близост, не са търсили и трети лица – очевидци, които обективно да подкрепят или отхвърлят изказаните предположения от свид.

Н., с което да обезпечат попълването на достатъчен доказателствен материал.

В този смисъл неопровергано остана отрицанието на водача П. за настъпило ПТП. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като поведение на лице, реализирано в обективната действителност.