Решение № 4260 от 29.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4260 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100503827 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и следващи ГПК.

Образувано е по жалби на Н.-Й. Б. Б. и Р.-М. Б. Б. с входящ №07774/02.02.2023г. срещу отказ на ЧСИ да прекрати или да спре изпълнението и вх.№13005/24.02.2023г. на ЧСИ С.Я. №844 на КЧСИ с район на действие СГС срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество- единственото жилище на длъжниците, по изп.дело №20228440402536.

Жалбоподателите твърдят в жалба с входящ №07774/02.02.2023г., че изпълнителното производство е недопустимо като второ по ред за едно и също вземане. Заповедното производство, по което били издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист било недопустимо, тъй като преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжниците подали отрицателен установителен иск относно вземането. Възражението по чл.414 било подадено в срок и изпълнението следвал да бъде спряно.

Вземането на взискателя се основавало на нищожен договор за кредит както на основание чл.26 от ЗЗД, така и на основание чл.143 от ЗЗП.

В жалба с вх.№13005/24.02.2023г. жалбоподателите твърдят, че 1 изпълнението е насочено върху единствения им жилищен имот- поземлен имот с площ от 2685 кв.м. в гр.Годеч, обл.София, заедно с построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 56,27 кв.м. и РЗП от 168 кв.м.

Молят съдът: да отмени отказа на ЧСИ да спре или прекрати изпълнението по изп.дело №20228440402536; да постанови прекратяване или спиране на изпълнението; да даде задължителни указания на ЧСИ при връчването на документи да спазва реда по ГПК и да връчва и изпълнителните листове заедно със заповедите за незабавно изпълнение; да отмени разпореждането за незабавно изпълнениеи да обезсили заповедта за изпълнение на парично задължениеи издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 14.11.2022г., както и на основание чл.420 от ГПК да спре изпълнението по изпълнителното дело. Молят също така да бъде отменено насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на двете жалбоподателки- 2/6 идеални части (по 1/6 за всяка от тях) от поземлен имот с площ то 2685 кв.м. в строителните граници на махала Стойкина, гр.Годеч, общ.Годеч, обл.Софийска, одобрени с околовръстен полигон, одобрен с решение №180/1964г., при съседи на имота съгласно доказателствен нотариален акт и актуална скица: път, наследници на Б.В., път, П.И.Д., Р.П.Б. и Г.В., заедно с построената в имота триетажна жилищна сграда със застроена площ т 56,27 кв.м. и РЗП от 168 кв.м. в режим на търпимост по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, построена в периода между 1984 и 1986г. в отклонение на одобрените строителни книжа, видно то удостоверение по пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ с изх.№АБ-228 от 03.10.2012г., издадено от главния архитект на община Годеч, идентична със сграда и описана в доказателствен нотариален акт съгласно одобрени строителни книжа- разрешение за строеж №27-В/06.08.1984г. и одобрен архитектурен проект като едноетажна вилна сграда.

В подаденото в срок възражение взискателят оспорва жалбите като неоснователни. Твърди, че действията на ЧСИ са законосъобразни.

ЧСИ в приложените мотиви счита жалбите за неоснователни, като излага подробни съображения за законосъобразност на предприетите от него действия.

Като обсъди доводите в жалбата и мотивите на ЧСИ, и като се запозна с материалите по приложеното копие на изпълнителното дело, Софийски градски съд намира следното:

2

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалват лица, поради което са процесуално допустими.

По основателността на жалбите съдът намира следното:

Жалба с входящ №07774/02.02.2023г. срещу отказ на ЧСИ да прекрати или да спре изпълнението е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство се спира при наличието на някое от посочените в чл.432, ал.1 от ГПК основания. Прекратяването предполага наличието на основание по чл.433, ал.1 от ГПК. В случая както от изложеното в жалбата и представените към нея писмени доказателства, така и от материалите по приложеното копие на изпълнителното дело не може да се установи наличието на предпоставка нито за спиране, нито за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Не е постановено спиране от съда в някоя от хипотезите на чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл.

438 и 524 ГПК (с изключение на постановеното по настоящото дело спиране по чл.438 ГПК до произнасяне с настоящото решение); липсва искане на взискателя за спиране (чл.432, ал.1, т.2 ГПК); не е настъпила смърт или необходимост да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните (чл.432, ал.1, т.3 ГПК); не е постановено спиране от ВКС по чл. 282, ал. 2 ГПК и обжалвано въззивно решение не е отменено от ВКС (чл.432, ал.1, т.4 ГПК); не е налице някоя от хипотезите на чл. 624б или чл. 627б, ал. 2 ГПК (чл.432, ал.1, т.5 и 6 ГПК; не е налице друг предвиден в закона случай, доколкото недопустимостта на заповедното производство следва да бъде установена от съда със съответния съдебен акт, както и евентуалната нищожност на договора за кредит, въз основа на който са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Не е налице и никоя от хипотезите на чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. По-конкретно в тази връзка и съобразно наведените в жалбата твърдения, изпълнителният лист не е обезсилен, актът въз основа на който е издаден изпълнителният лист не е отменен или признат за подправен с влязъл в сила съдебен акт, не е представено и влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440 относно вземането.

Освен изложеното следва да се подчертае, че извън правомощията на съда в настоящото производство е както да дава общи указания на ЧСИ при връчването на документи да спазва реда по ГПК и да връчва и изпълнителните листове заедно със заповедите за незабавно изпълнение, така 3 и да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и да обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Ето защо жалба с входящ №07774/02.02.2023г. срещу отказ на ЧСИ да прекрати или да спре изпълнението по изп.дело №20228440402536 следва да се остави без уважение като неоснователна.

Жалба с вх.№13005/24.02.2023г. срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество- единственото жилище на длъжниците, е основателна.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно е от разпоредбата, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело №2 /2013 год., ОСГТК. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребими вещи, забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и 4 др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделно обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои кредиторови вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната /подадена преди да започне да тече срока/ жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта /при промяна на обстоятелствата, например придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен/. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. Отменяването на изпълнителното действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаване на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

В разглеждания случай длъжниците се позовават на несеквестиуемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесния имот, върху който е насочено изпълнението. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

По делото са събрани писмени доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателите, че процесният недвижим имот е единственото тяхно 5 жилище. Липсват както твърдения, така данни, че длъжниците притежават друго жилище, поради което настоящият съдебен състав приема, че възбраненият имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Процесното изпълнително дело е образувано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудително изпълнение върху имот, който е несеквестируем по отношение на него /за обезпечаване на вземането, предмет на принудително изпълнение, не е била учредена ипотека в полза на банката (чл. 445, ал. 1 ГПК). Такова право има само ипотекарен кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнителното производство. Следва да се посочи също така, че и чрез присъединяване на ипотекарен кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарните кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не се служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание.

Целта на несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника е да запази това жилище за него и членовете на семейството му, с оглед това да имат подслон. Ето защо и доколкото по делото не са събрани данни, които да обуславят извод за частична секвестируемост на имота, съобразно правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство и на чл. 39, ал. 2 ЗС, настоящият съдебен състав приема, че действията на частния съдебен изпълнител по насочването на изпълнение върху несеквестируемия имот на длъжниците следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.