Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 129 от 19.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 110/2024
Вид
Определение № 129
Подписан
19.06.2024
В сила
19.06.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 18.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000110 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление град София, бул. „България“ № 85, чрез пълномощник – адвокат Й.

Д., срещу Определение № 87/21.03.2024г., постановено по т.д. № 226/2023г. на Окръжен съд - Русе, с което е оставено без уважение направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност на спора и изпращане на делото за разглеждане от СГС на основание разпоредбата на чл.105 от ГПК. Частният жалбоподател намира обжалвания акт за неправилен. Излага, че съдът не следва да се позовава само на посочените от ищеца основания за определяне на местната подсъдност, а следва да извърши преценка на всички представени по делото доказателства, от които в случая се установява, че разпоредбата на чл.115 от ГПК е неприложима. Посочва, че предмет на иска е вземане, произтичащо от облигационно правоотношение между страните. Счита, че разпоредбата на чл.115 от ГПК е приложима само към искове, насочени срещу прекия причинител на непозволеното увреждане, а не от договор, като пораждащ отговорността юридически факт, съобразно който се ангажира отговорността на ответното дружество. Прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и вместо това настоящият съд да уважи направеното от дружеството възражение за местна неподсъдност, като изпрати делото на компетентния съд – Софийски градски съд по правилата на чл.105 от ГПК или чл.108 ал.1 ГПК .

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна 1

„ВИНЧЕРЕ“ ЕООД, ЕИК 207131328, със седалище и адрес на управление град Русе, *********, чрез пълномощник – адвокат В. М., в който се заема становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното определение за правилно, като развива аргументи в подкрепа на това становище. Излага, че с исковата молба са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност, като главният иск е за вреди от непозволено увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор с поделението на „ИНВЕСТБАНК“ АД, осъществено в град Русе, поради което и съобразно нормата на чл.115 ал.1 от ГПК дружеството е в правото си да предяви иска по местоизвършване на деянието. Развива съображения за липса на фактическо или правно основание за събиране на таксите, предмет на спора и че не се касае за договорни отношения. На това основание моли атакуваният акт да бъде потвърден.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба, становището на насрещната страна в депозирания отговор и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството по т.д. № 226/2023г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на „ВИНЧЕРЕ“ ЕООД срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., част от главница в размер на 89 272.76 лв., представляваща вреди от непозволено увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги, сумата от 1 762.29 лв. – част от мораторна лихва върху главницата от 89 272.76 лв., начислена за периода от датата на удържане на таксите 31.05.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 06.12.2023г. в размер на 6 050.96 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, е поискано осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги в същия размер. Изложени са твърдения, че при прекратяване на рамковия договор банката неоснователно е начислила и събрала такси, които не й се следват и по този начин е увредила ищеца.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът „ИНВЕСТБАНК“ АД, чрез своя пълномощник, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност на спора, аргументирайки се с това, че седалището и адресът на управление на дружеството се намират в град София и в случая е приложимо правилото на чл.105 от ГПК, съгласно което искът се предявява пред съда, в чийто район се намира седалището на ответника. Изложени са допълнителни съображения за неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл.108 ал.1 от ГПК, доколкото спорът не е възникнал от преки отношения с поделения или клонове на банката в град Русе, тъй като няма клон или поделение, което да има самостоятелност, а Финансовия център в град Русе не е 2 правоприемник на Клон Русе, а само офис на банката, подчинено структурно и дисциплинарно на ЦУ на „ИНВЕСТБАНК“ АД в град София. Поискано е прекратяване на производството пред Окръжен съд – Русе и изпращането му за разглеждане на Софийски градски съд.

В допълнителна искова молба ищецът е изразил становище за неоснователност на заявеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото. Изложени са твърдения, че събраните такси, предмет на спора, не са възникнали от договорни отношения между страните, нито по силата на закона, поради което не е било налице нито фактическо, нито правно основание за събирането им.

С обжалваното определение, постановено след двойната размяна на книжа между страните, съдът е приел, че в случая е приложимо правилото на специалната местна подсъдност по чл.115 ал.1 от ГПК, тъй като предявените искове имат за предмет вреди от непозволено увреждане в резултат от неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор с поделението на „ИНВЕСТБАНК“ АД в град Русе и ищецът е в правото си да предяви иска по местоизвършване на деянието.

Великотърновският апелативен съд счита обжалваното определение за неправилно.

В настоящия случай, видно от изложените фактически твърдения и заявен петитум в исковата молба, ищецът основава претенцията си по предявения главен иск на твърдения за настъпили вреди от непозволено увреждане вследствие неправомерно събрани такси по прекратен рамков договор за платежни услуги в размер на таксите. В допълнителната искова молба и отговора на частната жалба също се посочва, че главният иск се основава на деликтна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието, т.е. ищецът по такъв иск може да избира пред кой съд да го предяви – по местожителството /местоседалището/ на ответника съгласно чл.105 от ГПК или по местоизвършване на увреждащото деяние – чл.115 ал.1 от ГПК. Този избор се прави от ищеца с подаване на исковата молба до съответния съд, каквото е сторило „ВИНЧЕРЕ“ ЕООД в случая. Доколкото местоизвършването на твърдяното деяние е в град Русе, тъй като таксите, които се сочи да са настъпилата за ищеца вреда, са неправомерно събрани в град Русе, то към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност отговаря на определената от закона.

Не може да намери приложение общата местна подсъдност по чл.108 ал.1 от ГПК.

Седалището на ответното дружество към момента на подаване на исковата молба е в град София, видно от вписванията по партидата му в ТР, а също от там се установява, че клонът на банката в град Русе е закрит и няма данни за наличие на поделение там. Съществуващият финансов център не представлява структурно обособено поделение по смисъла на горепосочената разпоредба, в каквато насока са и изложените от ответника доводи в отговора на исковата молба.

Ето защо, с оглед изложеното по-горе, компетентен да разгледа възникналия между 3 страните правен спор е Окръжен съд – Русе, пред който е подадена исковата молба.

Поради съвпадане изводите на настоящия състав с тези на първата инстанция в обжалваното определение, то последното следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 87/21.03.2024г., постановено по т.д. № 226/2023г. на Окръжен съд – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4