Решение № 179 от 29.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000196 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 28727/05.12.2022г. на Г. Д. А. от гр. Варна, подадена чрез адв. С.

С. от ВАК, и насрещна въззивна жалба вх. № 3300/08.02.2023г. на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД със седалище гр. София, представлявано по пълномощие от адв. Д И. от ВАК, срещу решение № 544/01.12.2022г., постановено по т. д. № 366/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 28727/05.12.2022г. е насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявен от Г. Д. А. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника „ДЗИ– Общо застраховане “ ЕАД - гр. София за сумата 175 000лв., представляваща разликата над присъдените 25 000 лв. до исковата сума от 200 000лв., претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й Й И А, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 13.09.2020г., виновно причинено от И Ж П, дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица

№

BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от датата на 1 предявяване на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 160 000 лв. (преди редуциране на сумата, на основание чл. 51, ал. 3 ЗЗД). Твърди се, че този размер е занижен, с оглед установените от събраните доказателства преживени от ищцата силни болки, страдания и силен емоционален стрес от внезапната загуба на съпруг. Излагат се съображения за необоснованост на извода на първоинстанционния съд по възражението на застрахователя по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, и в евентуалност, се поддържа становище, че определената от съда степен на съпричиняване от 50 % е завишена с оглед установения механизъм на ПТП, с подробно изложени съображения за това.

Не са релевирани конкретни оплаквания срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен поради погасяване на процесното вземане до размер на сумата 55 000 лв. чрез последващо завеждането на иска доброволно плащане от страна на застрахователя, което не се оспорва от ищцата. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковите претенции изцяло, така както са предявени.

Процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД - гр.

София е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, както и насрещна въззивна жалба вх. № 3300/08.02.2023г. С тази жалба се атакува решението на ВОС в цялата му осъдителната му част, с която въззивникътответник в първоинстанционното производство, е осъден да заплати на увреденото лице Г. Д. А. сумата 25 000 лв., представляваща незаплатена от застрахователя част от дължимо застрахователно обезщетение за болки и страдания, претъпени от посоченото по- горе застрахователно събитие, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя– 21.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Оплакванията отново са за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 160 000 лв., който според ответника се явява завишен. Излагат се 2 съображения за съществен принос за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия моторист, еквивалентен на приноса на осъдения водач на застрахованото МПС, т.е. в тази част съображенията по насрещната въззивна жалба са за неоснователност на оплакванията във въззивната жалбата на другата страна относно неправилно определената от съда степен на съпричиняване от 50%, и съответно редуциране на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В евентуалност се оспорва със самостоятелни оплаквания акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя– 21.10.2020г. до 12.11.2020г.

Съображенията на въззивника за неправилност на решението в тази част са, че приложима за началната дата, от която следва да се присъдени законна лихва за забава, е нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, която се явява специална по отношение на общата норма на чл. 429 КЗ. Искането към въззивния съд е отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете изцяло.

Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното от открито съдебно заседание в тази инстанция жалбите и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Варненският окръжен е бил валидно сезиран с искова молба на Г. Д. А. от гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, за присъждане на обезщетение в размер по 200 000лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Й И А, настъпила на 13.09.2020г. вследствие на ПТП, виновно причинено от И Ж П като водач на 3 товарен автомобил „Дачия Докер”, рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020г. до 29.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя– 21.10.2020г., до окончателното погасяване на задължението.

Предмет на инстанционен контрол е решението на ОС– гр. Варна в цялост, с което главният осъдителен иск е частично уважен за сумата 25 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, и отхвърлен за разликата до 200 000 лв. Атакуваното решение е валидно (по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и специални такива, предвидени в приложимия за процесните отношения КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

На 21.10.2020г. ищцата в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявила чрез упълномощен адвокат писмена претенция пред застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане “ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, както и след този срок до завеждане на исковата молба- 08.06.2022г. , по образуваната ликвидационна преписка по щета № 43072952000196/21.10.2020г. застрахователят не е определил и не е заплатил застрахователно обезщетение на ищцата. В хода на процеса, а именно на 13.07.2022г., е изплатено по посочена в писмената претенция клиентска банкова сметка по чл. 39 от ЗАдв, с титуляр адв. С. С., 4 застрахователно обезщетение в полза на ищцата в размер на 55 000лв. Според застрахователя платената сума репарира напълно причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруг й Й И А.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на И Ж П като водач на застрахования при ответника т. а. „Дачия Докер”, рег. № Х ХХХХ ХХ за причинена в резултат на ПТП на 13.09.2020г., по непредпазливост, смърт на Й И А- участник в ПТП като водач на мотоциклет „Сузуки ВЗ 800" с per. № Х ХХХХ ХХ, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила с присъда № 5/19.01.2022 г., постановена по НОХД № 486/2021г. по описа на Окръжен съд– гр. Варна.

Същевременно, застрахователят не оспорва правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за процесното застрахователно събитие и е заплатил в хода на процеса сумата 55 000 лв., което не се оспорва от ищцата.

Следователно, не е спорно между страните и се установява от събраните в производството доказателства наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите” , сключено с ответника за увреждащия товарен автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП по вина на водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение. Ищцата – съпруга на починалото лице в резултат на ПТП (видно от удостоверение за наследници изх. № 30549/16.09.2020г. ), е от кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата на чл. 45 ЗЗД, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., а не от разширения кръг по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и 5 допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Първият спорен въпрос по предявения главен иск, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, с релевирането на конкретни оплаквания и съображения, е за размера на застрахователното обезщетение, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Оплакванията в жалбата на ищцата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на твърденията, че определеното от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение в размер на 160 000лв. (преди редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приспадане на платеното обезщетение в хода на процеса) не кореспондира с критериите за справедливост с оглед установената силна емоционална връзка между нея и съпруг й и претърпените от неговата смърт болки, страдания и психически травми.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетение е в размер на 160 000 лв., от което е присъдена сумата 25 000 лв. след редуцирането му на основание чл.