Решение № 126 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000737 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва: въззивна жалба вх. на СГС № 270329/28.03.2023 г., подадена от К. Г. А. с ЕГН:********** чрез адвокат Л. В. от САК и въззивна жалба вх. на СГС № 27112/03.04.2023 г., подадена от „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, гр.

София, ул. „20 април“ № 13, с ЕИК:200088696 чрез особения представител – адвокат П. П. от САК, двете жалби срещу решение № 260133/20.03.2023 г., постановено по търг. дело № 1577/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прието за установено на основание чл. 71 ТЗ, че М. Б. Н. с ЕГН:********** е съдружник в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД като решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника съдружника К. Г. А..

Жалбоподателят К. Г. А. счита решението за недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли апелативния съд да го обезсили или отмени. Излага съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Правото, за което търсел защита М. Б. Н. се реализирало не с иска по чл. 71 ТЗ, а само с иск по чл. 74 ТЗ, какъвто не бил предявен в 14-дневния преклузивен срок от провеждане на общото събрание от 24.06.2020 г. Ищецът предявил иск за нищожност, а съдът се произнесъл по иск по чл. 71 ТЗ. Предявеният иск не можел да се води при влязло в сила решение на общо събрание, 1 поради непредявен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Б. Н. с ЕГН:********** чрез адвокат В. Т. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба на К. Г. А. и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

„Атлон Ди Пи Ес“ ООД чрез особения представител адвокат П. П. от САК е подало отговор, с който изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Жалбоподателят „Атлон Ди Пи Ес“ ООД чрез особения представител адвокат П. П. от САК счита обжалваното решение за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените претенции като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че не било налице и не можело да бъде налице спорност по отношение на това, дали М. Б. Н. имал качеството на съдружник в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, предвид обстоятелството, че към датата на предявяване на исковата молба, както и към датата на настоящия отговор фигурирал като вписан съдружник по партидата на дружеството, с оглед и на което така предявения положителен установителен иск, с който се искало от съда да установи, че ищецът бил съдружник в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, бил неоснователен, тъй като съществуването на това обстоятелство безспорно се установявало от наличието на валидното му вписване по партидата на дружеството и то до момента, в който последното бъдело заличено по предвидения в закона ред и начин.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Б. Н. с ЕГН:********** чрез адвокат В. Т. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят К. Г. А. чрез адвокат Л. В. от САК поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Атлон Ди Пи Ес“ ООД чрез особения представител – адвокат П. П. от САК поддържа жалбата си. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна, като разноски по делото.

Въззиваемият М. Б. Н. редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител. Депозирал е писмено становище чрез адвокат В. Т. от САК, с което поддържа отговорите си, с които оспорва въззивните жалби. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледани по същество приема следното:

Производство пред Софийски градски съд, след частичното му прекратяване с влязло в сила определение от 14.06.2021 г., е с предмет иск с правно основание чл. 71 ТЗ, предявен от М. Б. Н. срещу „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, с който се претендира съдът да приеме за 2 установено на основание цитираната разпоредба, че ищецът е съдружник в ответното дружество. С определение от 27.01.2021 г. К. Г. А. е конституиран като трето лице-помагач на ответника.

Ищецът твърди, че бил съдружник в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД от 06.02.2012 г.

На 24.06.2020 г. било проведено общо събрание на съдружниците, на което, по искане на съдружника К. Г. А., в дневния ред били включени следните точки: т. 7 – предупреждение за изключване на съдружника М. Б. Н. от дружеството поради действия против интересите на юридическото лице и неизпълнение на решенията на предходно общо събрание, проведено на 20.12.2019 г.; т. 9 – при неизпълнение на задълженията по т. 7, взимане на решение от общото събрание за изключване на съдружника М. Б. Н..

Според ищеца решението страдало от процесуални пороци: не му било връчено надлежно и своевременно предупреждение за изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Не било взето предвид, че действията, които му се вменявали като нарушение, а именно неизпълнение на решения на предходно общо събрание, от една страна му били възложени в качеството на управител, което не било основание за търсенето на отговорност от него като съдружник. От друга страна, точките, приети на общото събрание от 20.12.2019 г., които съдружникът К. Г. А. считал за неизпълнени от ищеца, се отнасяли до представяне на съдружниците на бизнес план за проект „Резонатор“ и предоставяне на обща информация на съдружниците относно всички служители на дружеството, назначени по трудов и граждански договор, били своевременно изпълнени.

Твърди още, че при гласуването по т. 9 от дневния ред на проведеното на 24.06.2020 г. общо събрание предложението за взимане на решение за изключване на М. Б. Н. било отхвърлено, тъй като не било налице необходимото според дружествения договор и Търговския закон мнозинство. Отново по предложение на К. Г. А. в дневния ред били включени точки 8 и 10, едната като предупреждение за изключване, а втората за изключване и на третия съдружник Р. К., по отношение и на който, независимо от нарушената процедура и липсата на фактическо основание за изключване, до подобно решение не се стигнало, тъй като при проведеното гласуване това предложение също не събрало необходимото според дружествения договор и Търговския закон мнозинство.

Въпреки липсата на взето решение за изключването му, както и на съдружника Р. К. – факт, който надлежно бил отразен в подписания и нотариално заверен протокол от проведеното общо събрание, съдружникът К. Г. А. предприел действия пред Агенцията по вписванията за вписване по партидата на дружеството в търговския регистър на несъществуващите решения, като подал заявление образец А4 с вх.№ 20200728171335 за вписване на тези обстоятелства, по което имало постановен и влязъл в сила отказ, последвано от второ заявление образец А4 с вх.№ 20200731194725 за вписване на същите обстоятелства, по което също имало постановен отказ, който обаче не бил влязъл в сила, доколкото бил обжалван и по жалбата било образувано и все още било висящо търг. дело № 1535/20 г. по описа на СГС. Според ищеца, дори и този отказ да влязъл в сила, опитите за 3 вписване в търговския регистър на решение за изключването на ищеца от дружеството щели да продължат.

Със заявление от 06.10.2020 г. ищецът посочва, че решението за изключването му като съдружник не било вземано, т.е. решението било нищожно като невзето, поради което продължава да бъде в членствено правоотношение. Правния си интерес от установителния иск извежда, от това че съдружникът К. Г. А., който се манифестирал и като управител на дружеството, оспорвал членственото му правоотношение.

Ответното дружество „Атлон Ди Пи Ес“ ООД оспорва така предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, евентуално като неоснователен.

Третото лице помагач на страната на ответника – съдружникът К. Г. А. оспорва иска.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, но счита същото за недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявен процесуално недопустим иск с правно основание чл. 71 ТЗ, поради следните съображения:

Съгласно разясненията по т. 4 от тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/ 2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от общото събрание органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството – управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр.

Допустимостта на установителния иск по чл. 71 ТЗ се обуславя от наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка. Правен интерес за предявяване на този иск съществува винаги, когато органите на дружеството, различни от общото събрание, нарушават с действията си съдебно или извънсъдебно законно регламентирани членствени права на конкретния акционер или съдружник или изобщо отричат правото му на членство.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 71 ТЗ.

Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, К. Г. А. не е вписан като управител на дружеството, т.е. не е орган на дружеството, нито са представени протоколи от решения на общо събрание, към датата на инициираните от него вписвания, същият да е избран за управител. Следователно, липсва предпоставката, да има нарушение на правата на съдружника от орган на дружеството. Съобразно данните в протокола от заседанието на общото събрание от 24.06.2020 г., ищецът е взел участие в работата на дружеството и няма никакви данни, правата му на такъв да са отречени от 4 вписания управител М. Б. Н.. Инициираните от съдружника К. Г. А. действия, без да притежава легитимацията на лице по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, да вписва промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, с решения, които не са обективирани в протокол от заседание на общото събрание, а само въз основа на личните му разбирания за начина по който следва да интерпретира проведеното гласуване, нямат никаква правна стойност, за да бъдат причина за установяване от останалите съдружници на членствените им права по съдебен ред. Ако хипотетично, длъжностното лице допусне вписване на процесните обстоятелства, то тогава съдружниците разполагат с правото, да атакуват вписванията, като недопустими и като вписвания на несъществуващи обстоятелства – такива, по които общото събрание на дружеството не е вземало решения, но тази само предполагаема постъпка, не може на настоящия етап да е аргумент за съществуването на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съдружниците, за предявяване на установителен иск по чл. 71 ТЗ.