Определение № 1215 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 02.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601528 по описа за 2024 година за да се произнесе, прие следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. А., защитник на лишения от свобода К. И., срещу определение № 5430 от 11.11.2024г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 41-ви състав, по нчд № 7027/2024, с което съдът оставил без уважение искането на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на една година наложено по нчд № 13902/2023 на Софийски районен съд.

С жалбата се правят оплаквания за неправилност на определението, което не отчело всички обстоятелства, че лишеният от свобода се е поправил. Прави се искане да се отмени определението и вместо него се постанови условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок и допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Определението е правилно и законосъобразно. За да го постанови, първостепенният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства от значение за приложението на института на условното предсрочно освобождаване.

Правилно съдът е приел, че понастоящем К. И. изтърпява наказание лишаване от свобода от една година наложено по нчд № 13902/23 на Софийски районен съд. Наказанието се явява едно общо, най-тежко, определено на основание чл. 25, ал. 1 НК и чл. 23, ал. 1 НК между наказанията по нохд № 266/21 на РС Ловеч, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – една година лишаване от свобода и по нохд № 15306/2021 на СРС, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – пет месеца лишаване от свобода.

1

Това наказание лишеният от свобода търпи в Затвора София от 19.06.2024г. Дотогава е търпял наказание лишаване от свобода от една година, 11 месеца и 20 дни, за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, по нохд № 1677/19 на СГС, и изтърпяно на 19.06.2024г.

Към датата на заседанието на първия съд – 11.11.2024г. осъденият е изтърпял от наказанието фактически – четири месеца, от работа – 9 дни, всичко – 5 месеца и 1 ден, с остатък – 6 месеца и 29 дни. Правилно градският съд е приел, че с това е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК за фактическо изтърпяване на не по-малко от половината от наказанието.

Верен е и следващият извод на първостепенният съд - че не е налице другото условие на чл. 70, ал. 1 НК - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Констатациите за осъдения в различните аспекти на корекционния процес са предимно негативни.

От доклада от 14.10.2024г. на ИСДВР към Затвора се извежда, че лишеният от свобода К. И. няма устойчиво поведение и не е последователен в изпълнение на възложени му трудови задачи. За него е съставена докладна записка от 12.07.2024г. за отказ да изпълнява задачи, поради което на основание чл. 170, ал. 2 и 3 ЗИНЗС е освободен от работа. Предимно негативните констатации не се променят от това, че осъденият не е нарушавал режимните изисквания, не е награждаван и е записан е като ученик в СОУ „Св. Иван Рилски“, доколкото тези положения не са израз на напреднал поправителен процес.

Първоначалната оценка на риска от вреди и рискът от рецидив за осъдения е в средни стойности – 61 т., която стойност се запазва и понастоящем.

При осъдения продължават да се наблюдават дефицитни зони. Дефицитна зона остават „уменията за мислене“, тъй като лишеният от свобода все още не е развил такива за осъзнаване на собствените си действия. Това кореспондира на оценката и на инспектор-психолог от 09.10.2024г, че личностните проблеми на лишения от свобода с криминогенен потенциал са свързани основно с дефицитите и с уменията за решаване на проблеми, т.е. работата в тази насока следва да продължи, тъй като наличието на криминогенна общност, в която той би се завърнал след освобождаването си и липсата на семейна подкрепа вероятно ще минимизират резултатите от корекционното въздействие.

Също така е отразено в доклада на ИСДВР, че лишеният от свобода е освобождаван от работа поради несправяне. Има конфликтни отношения с останалите лишени от свобода. Той е с история за несправяне с възложена трудова дейност, тъй като е освобождаван по тази причина със Заповед от 30.05.2023г. Независимо че фактът е от време преди началото на изтърпяването на настоящото наказание, той е показателен за трайни проблемни зони в личността на осъдения. За зоната „трудова заетост“ докладът на ИСДВР също е критичен. Посочва повишаване само с една точка на показателите поради освобождаване от заеманите от осъдения длъжности и несправяне с работата. Ето защо, не може да се сподели изводът на градския съд, че осъденият има положително отношение към труда, макар този извод по 2 тежестта си на правилността на крайните изводи на съда.

При лишения от свобода продължава проблемната зона „отношение към правонарушението“ . Все още са налице дефицити във вътрешната нагласа за промяна. Осъденият К. И. не разбира напълно мотивите за извършване на престъплението, за което е осъден и се наблюдава само частична мотивация за промяна в криминалното поведение. Продължават да се наблюдават криминални нагласи.

Като цяло рискът от вреди у осъдения остава висок, обобщено преценен от съотношението между риска за вреди за лишения от свобода – понижен от висок на среден, среден - за обществото, занижен от среден на нисък за персонала. Прогнозата за развитието на лишения от свобода остава неблагоприятна. При тези обстоятелства, становището на инспектор СДВР е отрицателно за целите на приложение на чл. 70, ал. 1 НК.

Респективно и становището на началника на затвора от 01.11.2024г., е отрицателно, доколкото целите и задачите, заложени в плана на присъдата на осъдения не са изпълнени. Дефицитите по проблемните зони не са преодолени, рискът от рецидив и вреди е с непроменени стойности.

Прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

Настоящата инстанция се съгласява с довода на първата за известна непоследователност между доклада на ИСДВР, който заявява, че са налице материалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения, и становището на началника на затвора за обратното. Стриктният преглед на доклада, сам по себе си, показва, че противоречието, включително и като вътрешно такова, е мнимо и формално. Въпросното твърдение не отговаря на цялостното съдържание на изложението на ИСДВР и отразените в него конкретни данни за личността на лишения от свобода. С тях докладът по същество отрича наличието на материални предпоставки по чл. 70, ал. 1 НК, тъй като твърди, че не са налице доказателства за приключила корекционна работа, не е занижена оценката на риска от рецидив в достатъчна степен и основните дефицити остават.

Извод от изложеното е, че за осъдения К. И. не са налице данни, от които да се изведе значителен напредък и завършеност на поправителния процес и не са налице основанията на закона за условното му предсрочно освобождаване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5430 от 11.11.2024г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 41-ви състав, по нчд № 7027/2024, с което съдът е оставил без уважение молба на осъдения К. Р. И. за условно 3 предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по нчд № 13902/23 на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4