Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4098 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11885/2023
Вид
Решение № 4098
Подписан
21.10.2024
В сила
21.10.2024
Състав
Александър Венков Точевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330111885 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 415 ал. 3, вр. ал. 1 т. 3 от ГПК, вр. чл.

240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от ********** С.Н. и Н.Л., чрез пълномощник ********** Г.А., е предявил против Н. С. К., ЕГН:

**********, от ** ** **** ****************, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 425, 78 лева- възнаграждение за услуга „Фаст“ по договор за потребителски кредит № ***** от 30.12.2021 г., сумата от 1 050 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“ по договора, сумата от 318, 88 лева- лихва за забава по договора и сумата от 67, 39 лева- законна лихва за периода 04.05.2023 г.- 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, същият не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 30.12.2021 г., при следните параметри: сума по кредита- 2 000 лева, срок- 24 месеца, размер на вноската- 123, 46 лева, ГПР- 48, 90 %, ГЛП- 41 % и 1 общо задължение по кредита- 2 962, 95 лева. Допълнително бил закупен пакет от услуги:

„фаст“ (приоритетно разглеждане на кредита)- 500 лева и „флекси“ (отлагане на вноски, смяна на падежни дати, намаляване на вноски)- 1 200 лева. На лицето преди подписване на договора му била предоставена необходимата преддоговорна информация и кредитен експерт му разяснил условията. Заемната сума била преведена по банков път на ответника, който се задължил да спазва вноските по погасителния план. Поради неизпълнение обаче, на основание чл. 12.3 от ОУ към договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил писмено уведомен. По кредита имало само частично погасяване на сумата от общо 643, 60 лева. За събиране на дължимите суми по договора се образувало частно гр. дело № 9409/ 2023 г. на ПРС, XIV гр. с-в, по което заявлението било отхвърлено частично и в тази връзка се предявявал настоящият осъдителен иск. Претендират се и разноските по делото.

В първото по делото съдебно заседание ищецът в отделна писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото е прието кредитното досие на длъжника по договора за кредита, ведно със справка за извършените плащания по заема.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез работодателя на ответника на 14.08.2024 г. Същият е бил редовно призован по този начин и за първото по делото заседание, чрез получена призовка по месторабота на 04.10.2024 г., като в изпратеното съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Вземането за разноски по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в отхвърлената й част, предмет на настоящия иск, също е дължимо, като според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. В тази връзка на ищеца следва да се присъдят съответните суми: за държавна такса- 37 лева (като разлика между внесената по заповедното производство ДТ в размер на 86, 95 лева и присъдената по заповедта за изпълнение от 49, 95 лева) и за юрисконсултско възнаграждение- 21, 28 лева (отново като разлика между определеното от съда юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и присъденото от 28, 72 лева).

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на 2 ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително направени- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 113, 95 лева, както и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от ********** С.Н. и Н.Л., сумата от 425, 78 (четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) левавъзнаграждение за услуга „Фаст“ по договор за потребителски кредит № ***** от 30.12.2021 г., сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева- възнаграждение за услуга „Флекси“ по договора, сумата от 318, 88 (триста и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева- лихва за забава по договора и сумата от 67, 39 (шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) лева- законна лихва за периода 04.05.2023 г.- 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.06.2023 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от ********** С.Н. и Н.Л., разноските по заповедното производство по съразмерност, както следва: сумата от 37 (тридесет и седем) лева- държавна такса и сумата от 21, 28 (двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 113, 95 (сто и тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева- държавна такса и в размер на 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3