Решение № 1247 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330109134 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Р. Г. К., ЕГН: **********, от гр. ******, ул. „******“ № ***, ет. **, чрез адв. К. срещу Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 80,34лв. недължимо платена за възнаградителна лихва по договор за паричен заем ******/04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 27.05.2024 г до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ******/04.04.2022 г. за сума от 700 лв., при ЛП 40% и ГПР49,04% за срок от 9 м. Дължала се сума от общо 821,79 лв. Във връзка с него се подписал и договор за поръчителство с „Файненшъл българия“ ЕООД.

Договора за кредит е недействителен. Нарушени са разпоредбите на ЗПК досежно начина на формиране на ГПР. Клаузата за предоставяне на поръчителство е нищожна. Всички задължения по договора са заплатени.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Оспорва 1 недействителността на договора. Отрича наличието на нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за заем от 04.04.2022 г., погасителен план (лист 40-43 от делото); справка за извършени плащания (лист 38 от делото) ; договор за гаранция е видно, че на 04.04.2022 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 700 лв. за срок от 9 м. платима на вноски от по 91,31 лв. при ГЛП 40%, ГПР-49,04 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение, като едната възможност е избор на одобрен от кредитора гарант. Сключен е договор за гаранция с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по който се дължи възнаграждение на гаранта от 708,21 лв. платимо на вноски с тези по заема.

По договора са извършени плащания от длъжника в периода 04.05.2022-30.12.2022 г. в размер от 780,37 лв., с които е погасена дължимата главница-700 лв. и лихва от 80,37 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 80,37 лв. - отнесена за погасяване на дължимата договорна лихва.

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума извън предоставената заемна такава, в частност за договорна лихва.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи 2 връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т. к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по 3 заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,04 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл.

11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни услуги.

4

Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за договорна лихва в размер от 80,37 лв. същата се явава дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и обективосъединения с него такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му до изпълнение на задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на ищеца притендираната сума.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 44 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

К. следва да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер от 400 лв.

На ответинка разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С. К. да заплати на Р.

Г. К., ЕГН: **********, от гр. ******, ул. „******“ № ***, ет. **, сумата 80,34 лв.(осемдесет лева и 34 ст.) недължимо платена за възнаградителна лихва по договор за паричен заем ******/04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 27.05.2024 г до окончателното й изплащане, като и сумата от 44 (четиридесет и четири)лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от С. К. да заплати на 5 адвокат К. Й. К. с личен номер ****** с адрес гр. *******, ул. ********** № *** сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6