Решение № 3277 от 27.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3277

Хасково, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700634 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. И. А. от [населено място], подадена чрез адв. Д. К., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица] , ет.* против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0217-000036 от 12.05.2026г. издадена от В. В. Г. на длъжност мл. ПИ при РУ Харманли към ОДМВР – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена от некомпетентен орган. Липсвало нужната по закон конкретизация, точно и ясно посочване на фактическите основания за издаването й, както и волеизявление от страна на органа относно разпоредените с нея последици. Заповедта не посочвала и срока, за който се налага ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Излагат се аргументи, че оспорената заповед е издадена и при неизяснена фактическа обстановка, а изложеното в нея не отговаря на обективната действителност. Моли се оспорения акт да бъде отменен изцяло. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Допълнително пълномощника на жалбоподателя представя писмено становище, в което подробно се обосновават твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответната страна не взема становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2026г. срещу Д. И. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4466158 за това, че на същата дата, в 11:20 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]управлява мотоциклет [Марка], модел „[Наименование]“, с регистрационна табела [Наименование]от В., като при извършената проверка се установило, че водачът не притежава СУМПС- катег.А, не е поставил защитна каста, не спира на подаден звуков и светлинен сигнал и мотоциклетът не е минал през годишен технически преглед. Посочено е, че с това Д. И. А. виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП , чл.137Е от ЗДвП , чл.103 от ЗДвП и чл.147 ал. 1 от ЗДвП.

Оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0271-000036/12.05.2026г. е издадена от мл.ПИ при РУ Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-877/26.03.2026. на Директор на ОДМВР Хасково.

Като обстоятелства за издаването й се посочва, че на 12.05.2026г. против Д. И. А. е съставен АУАН серия GA с номер № 4466158, за това че на 12.05.2026г., около 11:20 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]е управлявал мотоциклет [Марка], модел „[Наименование]“, с регистрационна табела [Наименование]от В., като при извършената проверка се установило, че водачът не притежава СУМПС- катег.А, не е поставил защитна каста, не спира на подаден звуков и светлинен сигнал и мотоциклетът не е минал през годишен технически преглед, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП , чл.137Е от ЗДвП , чл.103 от ЗДвП, чл.147 ал. 1 от ЗДвП.

С разпоредителната част на акта на Д. И. А. [ЕГН] се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, без да се сочи за какъв конкретно срок се налага. Цитирана е разпоредбата на ЗДвП, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 12.05.2026г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 23.05.2026г. директно пред Административен съд – Хасково.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган.

На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 272з-877/26.03.2026г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.12) държавните служители от звената „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково както и служителите от участъците към всички РУ при ОДМВР Хасково- полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Към административната преписка са представени надлежни доказателства, удостоверяващи, че издателя на акта заема именно длъжност сред изброените в т. 12 от цитираната заповед, предвид което, процесната заповед е издадена от лице разполагащо с материалната и териториална компетентност.

Същата е издадена в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 146, т.2 от АПК за нейната отмяна.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно законът не определя фиксиран срок, а предоставя на административния орган оперативна самостоятелност да определи конкретната продължителност на мярката в рамките на законово установения диапазон.

В конкретния случай на жалбоподателят е наложена ПАМ по чл.171 т.2А, б.“А“от ЗДвП- прекратяване на ППС за срок от 6 до 12 месеца.

Така даденото от органа разпореждане не съдържа каквото и да било волеизявление относно конкретния срок, за които се налага мярката за административна принуда. В процесната заповед административният орган единствено е възпроизвел законовата разпоредба, без да индивидуализира срока, за който се прекратява регистрацията на процесното моторно превозно средство. В разпоредителната част липсва волеизявление дали мярката се налага за шест месеца, за осем месеца, за една година или за друг конкретен срок в рамките на закона. Липсата на изрично определен срок представлява съществен порок на административния акт. Именно разпоредителната част на заповедта следва ясно, точно и недвусмислено да определя съдържанието на наложената принудителна административна мярка. Не е допустимо адресатът на акта да извлича съдържанието на разпореждането чрез тълкуване на законовата норма или чрез предположения относно волята на административния орган.

Неопределянето на конкретен срок препятства и съдебния контрол относно спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Без да е посочено за какъв срок е наложена мярката, съдът не може да извърши преценка дали определеният срок съответства на тежестта на установеното нарушение, личността на нарушителя и целта на принудителната административна мярка. От своя страна административният орган не е изложил никакви мотиви защо е възприел конкретна продължителност на мярката, тъй като такава изобщо не е определена.

Същевременно липсата на конкретен срок е в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК административният акт да съдържа ясна и конкретна разпоредителна част. Когато законът предоставя възможност за определяне на различен срок в определени граници, административният орган е длъжен да упражни предоставената му оперативна самостоятелност чрез изрично определяне на конкретен срок, а не чрез препращане към законовия диапазон.

Не може да се приеме, че срокът се подразбира или че следва автоматично да се счита за минималния предвиден от закона. Подобно тълкуване би означавало съдът или адресатът на акта да заместят липсващата воля на административния орган, което е недопустимо.

Следва да се посочи, че цитирането единствено и само на текст от ЗДвП, без индивидуализация на наложената мярка в пределите на предвиденото по закон времево изпълнение води до невъзможност за осъществяване на какъвто и да било съдебен контрол. В случаите, когато законът предвижда диапазон на продължителността на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен не само да определи конкретния срок, но и да изложи мотиви защо именно този срок е необходим за постигане целта на закона. Липсата както на определен срок, така и на мотиви относно неговата продължителност представлява нарушение на принципите на мотивираност, съразмерност и правна сигурност и препятства ефективното упражняване на съдебен контрол.

Нещо повече, налице е невъзможност и за нейното изпълнение, доколкото не е ясно за какъв конкретно период от посочения срок от 6 месеца до 1 година се налага същата. По тези съображения настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за изцяло неизпълнима.

Ето защо процесната заповед страда от съществен порок във формата на административния акт, който води до и до нейната материална незаконосъобразност и обуславя отмяната ѝ на основание чл. 146, т. 2 и т.4 от АПК.

При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в общ размер на 525.11 евро, от които внесена държавна такса в размер на 5.11 евро и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2026г., в размер на 520 евро .

Така мотивиран, Административен съд - Хасково:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 26-0217-000036 от 12.05.2026г издадена от В. В. Г. на длъжност мл. ПИ при РУ Хасково към ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на Д. И. А. [ЕГН] от [населено място], общ. С., сумата от 525.11 евро – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�