Разпореждане № 26715 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26715 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110155232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени са осъдителни искове за осъждане на ответника „...............“ ДП, ЕИК .........., да заплати на ищеца М. Б. В., ЕГН **********, сумата в размер на 28800 лева представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение на работника за шест месеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7163,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за обезщетението за периода от 03.10.2022 г. до 16.09.2024 г.

Ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 55 от 02.03.2022 г., по който ищцата бил назначена при ответника на длъжност „Експерт маркетинг“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 3800 лева, изменено по съгласие на страните на 4800 лева считано от 03.05.2022 г. с Допълнително споразумение № 294 от 03.05.2022 г. за длъжност „Ръководител отдел реклама и дигитален маркетинг“. На 28.06.2022 г. страните подписали Допълнително споразумение № 472 от 28.06.2022 г., по силата на което се съгласили, че при прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това, с изключение на основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1, т. 12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т. 10б, т.

10в, чл. 330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, платимо в срок от един месец от прекратяването на трудовото правоотношение. На 01.09.2022 г. със Заповед № 243 от 01.09.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2022 г., като понастоящем обезщетението по т. 1.4 от Допълнително споразумение № 472/28.06.2022 г. към Трудов договор № 55/02.03.2022 г. не е изплатено. С оглед изложеното прави искане да й бъде заплатена описаната сума, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.10.2022 г. до 16.09.2024 г. в размер на 7163,13 лева. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощения адвокат, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение с описаното съдържание. Твърди, че със Заповед № ЗА-181/28.06.2022 г. актуализирал Вътрешните правила за работна заплата в ДП като според чл. 21 „Правото за получаване и размерите на възнаграждението за платен отпуск и обезщетенията, които могат да получават работниците и служителите в ДП БТС са 1 тези, определени в нормативната уредба.“, а подписаното в същия ден споразумение с ищцата пряко го нарушава.

Предявява инцидентен установителен иск за обявяване за недействително, на т. 1.4 от Допълнително споразумение № 472/28.06.2022 г. към Трудов договор № 55/02.03.2022 г., според която „при прекратяване на трудовия договор независимо от основанието за това, с изключение на основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1, т. 12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т.

10б, т. 10в, чл. 330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за шест месеца, ведно с други дължими съгласно трудовото законодателство обезщетения.

Обезщетението по предходното изречение е платимо в срок от един месец след прекратяването на трудовото правоотношение“, по изложените доводи и на посочените в отговора основания.

Съгласно чл. 212 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Обективното съединяване на искове е допустимо тогава, когато по инициатива на страна, с една искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или с последваща молба (чл. 211, чл. 212 от ГПК) са предявени искове, родово подсъдни на един и същ съд.

В хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза – чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно – претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението – в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т.

2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. – при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл.

212 от ГПК), а също – и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС – така Решение № 161 от 08.05.2015 г. по гр. дело № 4848/2014 г. на IV ГО на ВКС.

В настоящия случай доколкото се оспорва основанието/дължимостта на престация, която е парична, искът за прогласяване на нищожност на клаузата от споразумение е оценяем, като неговата цена съвпада с исковата сума от 28800 лева.

Ето защо на „...............“ ДП, ЕИК .........., следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да представи квитанция за внесена държавна такса по иска.

Предвид изложеното и на осн. чл.129, ал.2 ГПК вр. 212 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по инцидентния установителен иск.

УКАЗВА на „...............“ ДП, ЕИК .......... в едноседмичен срок от получаване на съобщението:

1/ да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд за държавни такси в размер на 1152 лева.

УКАЗВА на ищеца по инцидентния иск, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба с която искът е предявен ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3