Решение № 220 от 02.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Кърджали, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101501 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 34 от ЗС за делба във фазата по извършването й.

С Решение №213/***, постановеното по настоящото гр.д. № 1501/2023г., влязло в сила на ***. съдът допусна да се извърши делба на следните недвижими имоти , между следните съделители и квоти:

ДВОРНО МЯСТО от 620 кв.м., съставляващо парцел **, пл.цн. ***, в кв. ** по ДРП на **********, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от партерен/избен/ етаж и надпартерен/жилищен/ етаж, всеки от 60 кв.м. или РЗП 120 кв.м., при граници на поземленият имот: имот на К.Х., имот на Т.Ф.Ю. и улица, между съделителите:

1/ М. И. Ю. с ЕГН ********** от **********, ****

2/ С. И. Ю. с ЕГН ********** от **********, ****

3/ К. И. Ю. с ЕГН ********** от ********************

4/ И. И. А. с ЕГН ********** от ****

5/ Ш. И. А. с ЕГН ********** от **********, **********

6/ С. И. М. с ЕГН **** от ****

7/ Е. И. А. с ЕГН ********** от **********, ********** при квоти:

1

¼ идеална част за М. И. Ю. с ЕГН ********** от **********, **** ¼ идеална част за С. И. Ю. с ЕГН ********** от **********, **** ¼ идеална част за К. И. Ю. с ЕГН ********** от **********, **** 1/16 идеална част за И. И. А. с ЕГН ********** от ********

1/16 идеална част за Ш. И. А. с ЕГН ********** от **********, ********** 1/16 идеална част за С. И. М. с ЕГН **** от ****

1/16 идеална част за Е. И. А. с ЕГН ********** от **********, **** В първото заседание във фазата по извършване на делбата няма направено искане от съделителите за възлагане на делбения имот в дял на основание чл. 349, ал.1 от ГПК. В същото заседание е направено искане за сметки от съделителя К. И. Ю. против останалите съделители, което на основание чл. 346 от ГПК съдът прие за разглеждане в производството , както следва: съделителят К. И. Ю. претендира от останалите съделители по делото, а именно М. И. Ю., И. И. А., Ш. И. А., Е. И. А. и С. И. М. искане за сметки за заплащане на сумата от общо 7100 лв., за извършени от съделителя К. И. Ю., в периода от **** подобрения в имота, както следва: 1. ремонт на покрив, включващ смяна на керемиди 90 бр. и труд на стойност 600 лв., извършен през юли *** на стойност 1200 лв. 2. подмяна на ПВЦ дограма, включваща подмяна на 6 бр. прозорци и две врати на втория етаж през ***на стойност 2400 лв., 3. извършен монтаж на ламинат 78 кв.м през ***. на стойност 1500 лв., на втория етажа на сградата 4. Изградена баня в груб строеж през ***г. за сумата от 1400 лв. От общата сума 7100 лева се претендира припадащата се такава на всеки съделител, съобразно идеалната му част в съсобствеността.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

Целта на делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото, предмет на делбата, доколкото това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство, вкл. и по отношение на задължението за приключване на производството с решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи.

Способите за прекратяване на съсобствеността в делбеното производство са няколко: чрез теглене на жребий, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Тоест съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. В настоящия случай единствения приложим способ за реално извършване на делбата е установения в 2 разпоредбата на чл. 348 от ГПК, а именно – чрез изнасяне имота на публична продан. Това е така, тъй като делбеният имот е неподеляем, с оглед приетото заключение по СТЕ на в.л. В.

Д. и същевременно не може да бъде поставен в един от дяловете, тъй като никоя от страните не е поискала възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК. Ето защо и тъй като имотът е неподеляем и липсва искане от страните за възлагане на имота в дял на някоя от тях, съдът приема, че единственият вариант за извършване на делбата е по чл. 348 от ГПК, който предвижда, че когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Ето защо, процесния имот следва да се изнесе на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, като след това всеки от съделителите се удовлетвори с парична равностойност от продажната цена, съответстваща на дела му.

По отношение на допуснатите искания за сметки по чл. 346 от ГПК , съдът намира следното:

Съделителят К. И. Ю. претендира от останалите съделители, съобразно дела на всеки от тях, сумата в общ размер на 7 100 лева за извършените от него в делбения имот разноски за СМР в периода ****, както следва:

1.ремонт на покрива през ****., включващ смяна на керемиди 90 бр. и труд на стойност 600 лева – общо 1 200 лева.

2.подмяна с ПВЦ дограма, включваща 6 броя прозорци и 2 врати на втория етаж на къщата, извършено през ****

3.монтаж на ламинат 78 кв.м. на втория етаж през **г. – 1 500 лева.

4.изградена баня в груб строеж през **г. – 1 400 лева.

От показанията на разпитания по делото свидетел Х.Д. се установи , че през **г. К. извършил ремонт на покрива, на неговата част , като сменил валки, керемиди , дъски и др..

Майсторите били от друго село. К. платил за покрива около 2 000-2 500 лева. На втория етаж сменил прозорци и врати с алуминиеви такива, на прозорците сложил мрамор за перваз, всичко струвало около 1 500 лева. Сложил ламинат, който струвал около 1 500 лева.

Това направил през **г.. През периода ** направил баня в груб строеж отвън на къщата , банята още не била довършена. Не знае колко пари К. е дал за банята. Парите за ремонтите плащал К.. Работниците му били частници , а не фирма , на които платил със свои пари.

Страните си били направили разпределение на ползването на къщата, като К. ползвал на втория етаж едната стая, а другата била на Ш.. С. и мъжа й Р живеели на първия етаж.

От показанията на св. Х.Х. се установи , че през ** К. направил ремонт на половината покрив на къщата като сменил греди, керемиди, черна хартия, ремонтирал и комина. Бил казвал , че за това платил 2 000 лева. Сменил половината прозорци и врати на втория етаж. Сложил ПВЦ дограма и мрамор като перваз на прозорците. Вратите също били ПВЦ като дограмата. Казвал , че платил около 1 500-2000 лева. Сложил ламинат на неговата стая, свидетеля не знае колко квадрата е сложил , но К. му споделил , че му струвало около 1 3

500 лева. К. изградил с тухли баня на двора, бил му казвал, че струвала 2 500 лева. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите отразяват преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват, а също така показанията им са непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ относно претенциите за извършени подобрения, по делото се установи следното: по претенцията за извършени подобрения чрез основен ремонт – ремонт на покрива, след оглед на място, вещото лице констатира осъществен ремонт на източната половина на покрива и закупените материали и труд, които оценява на сумата от 1200 лева, както и констатира , че действително такива са вложени в ремонта. По претенцията за извършени подобрения, изразяващи се в смяна на ПВЦ дограма и врати на втория етаж , вещото лице чрез оглед на место констатира подменени два броя прозореца и една врата в помещение на втория етаж, представляващо стая със светла площ от 12 кв.м., разположена в северната и източната част на сградата, възлизащи на стойност 900 лева без ДДС. По претенция за положен ламинат на втория етаж на къщата вещото лице констатира на място положени 12 кв.м. ламинат в помещение на втория етаж, представляващо стая със светла площ 12.00 кв.м., на стойност 231 лева без ДДС. По претенцията за подобрения, касаещи изградена баня в груб строеж вещото лице констатира, че няма данни извършеният от съделителя разход да е полезен, тъй като същия не бил направен в съответствие с регламентирания ред. В заключение , вещото лице сочи , че стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на делбения имот, възлиза на сумата от 2 331 лева без ДДС, в която сума включва разходите за ремонт на покрива , полагането на ламинат на втория етаж и смяната на прозорци и врата на втория етаж на къщата.

От приетото заключение на вещото лице, както и от разпита му в съдебно заседание се установи , че реалната пазарна стойност на сградата и земята възлиза на сумата от 46 153 лева , включваща 28 478 лева – пазарна стойност на сградата и 17 675 лева – пазарна стойност на земята.

При така установената фактическа обстановка, съдът относно претенциите по чл. 346 о т ГПК за извършени подобрения, които са увеличили стойността на имота, съобрази следното: за уважаване на същите следва да се изясни дали се иска плащане на направени необходими или полезни разноски, т. к. между двете съществуват съществени разлики.

Според Решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II г. о.,преценката как да бъдат обезщетени в делбата направените разноски (като необходими, полезни или луксозни) се извършва съобразно пазарната стойност на вещта към момента на постановяване на съдебното решение. Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния случай от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на разноски по чл. 346 ГПК става дума за направени полезни разноски, т. е. за т. нар. подобрения.

4

Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и държател на идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги свои и подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите съсобственици, тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, който гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Съдът намира , че тази хипотеза се доказа по делото. Установи се , че съделителя К. Ю. е извършвал подобренията явно, същият е действал с намерението да подобри своята идеална част от делбения имот, без да променя намерението си на държател по отношение идеалните части на останалите съделители, както и не се установи някой от останалите съделители да се е противопоставил на извършваните от него действия, поради което същите следва да участват в разходите за тяхното извършване съобразно притежаваната от всеки идеална част. В този ред на мисли, съдът намира, че полезните разноски, извършени от съделителя К.

Ю. и подлежащи на възстановяване възлизат на общата сума от 2 331 лева без ДДС, съобразно приетото заключение на вещото лице , включваща 1 200 лева – направени разноски за ремонт на покрива , 900 лева – разноски за смяна на ПВЦ дограма и врата на втория етаж и 231 лева за полагане на 12 кв.м. ламинат на втория етаж. В тази сума не следва да се включват разходите за изграждане на баня до жилищната сграда , тъй като по делото не се установи постройката да е законна , респ. разхода за същата не представлява полезен разход , с оглед на което и вещото лице не даде оценка за неговата стойност.