Определение № 15323 от 16.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1105/2026
- Вид
- Определение № 15323
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 183 ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15323 гр. София, 16.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Маврова
Членове:
Стилияна Григорова
Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501105 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 357635 от 31.10.2025 г., подадена от В. Л. П., чрез адв. Й.Ю., срещу решение от 16.10.2025 г., имащо характер на определение, постановено по гр.д. № 51827/2024 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излага, че посоченото решение, имащо характер на определение е неправилно, защото се касае за наказателно производство с предмет неплащане на издръжка от страна на другия родител на детето – неговата майка, поради което бащата също търпи вреди от неплащането на такава, доколкото неплащането на присъдена издръжка от нейна страна предполага именно той да поеме цялата такава за детето. Сочи се, че въпросът дали тези вреди съществуват е по същество.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е взела становище по частната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр.д. № 51827/2024 г. по описа на СРС, 31 с-в е образувано по искова молба от В. Л. П. срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 2б от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, вследствие на продължило почти 1 години и 5 месеца производство по пр.пр. № 16952/2023 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.09.2024 г. до плащането.
Ищецът сочи, че е поискано от СРП да образува досъдебно производство с цел ангажиране на наказателна отговорност на Л.М.С. за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като до момента на исковата молба производството пред СРП не е приключило. Сочи, че в резултат на забавянето по такова елементарно производство, в което има влязло в сила решение за присъждане на издръжка, се чувства изключително пренебрегнат, разстройва се постоянно, не спира да мисли за случая. Изпитва отчаяние и безнадеждност, няма желание за нищо, разчитал е на държавата в лицето на Прокуратурата, но и до днес не е получил правосъдие.
1
С обжалваното решение, имащо характер на определение СРС е върнал исковата молба, като е приел че ищецът не активно процесуалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вреди, защото пострадал от престъплението по чл. 183, ал. 1 НК се явява неговата дъщеря, която има право да претендира обезщетение за вреди.
Настоящият състав не споделя доводите на първата инстанция, че в случая ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за вреди по чл.2б от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
В исковата молба се твърди, че ищецът В. П. е търпял неимуществени вреди от бавното правосъдие по посочената прокурорска преписка, подробно изложени в обстоятелствената част на същата. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че ищецът поддържа, че неплащането на присъдена издръжка от страна на другия родител, предполага именно той да поеме цялата такава за детето, т.е. рефлектира и спрямо ищеца. Изложеното обуславя активната процесуално правна легитимация на В. П. като ищец в производството по иска за вреди. Доводите в обжалвания акт касаят основателността на предявената претенция, но не е допустимостта на производството. Обстоятелството дали са претърпени неимуществени вреди от бащата на непълнолетното към онзи момент дете в действителност, с оглед релевираното твърдение в исковата молба за наличие на такива в неговата правна сфера, е въпрос по основателността на предявената претенция за заплащане на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ и същите подлежат на доказване на общо основание.
Следователно обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върната на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.10.2025 г., имащо характер на определение, постановено по гр.д. № 51827/2024 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩ А делото на СРС, 31 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2