Решение № 6430 от 25.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6430 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6833/02.05.2023 г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 62112/2022 г.„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на

ЗАД „А.“ АД, с ЕИК *******, сумата от 240 лв. застрахователно обезщетение по щета № 103 17 ***, ведно със законната лихва завеждане на исковата молба 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от 16.11.2019 г. до 16.11.2022 г., в размер на 73. 15 лв. и разноски в размер на 400 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.Б.Ж.И З.“ АД чрез представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът неправилно е изчислил дължимото застрахователно обезщетение. Сочи, че на ищеца е изплатено обезщетение за причинените вреди от ПТП на 16.12.2017 г. в размер на 1 031 22 лв. по процесната щета. Не е заплатено обезщетение само за десен фар и преден десен калник в размер на 240 лв., като се поддържа, че тези щети не се намират в причинно - следствена връзка с ПТП. Поддържа, че съдът не е съобразил заключението на САТЕ, която е съобразила щетите по средни пазарни цени към ПТП. Счита, че е налице произнасяне при свръх петитум и СРС е присъдил суми за ремонт над претендираните от ищеца.

Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че всички описани вреди са в причинна връзка с процесното ПТП, което се опровергава от заключението на САТЕ. Сочи, че е налице несъответствие между фактическите и правни изводи на съда. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищецът ЗАД „А.“ АД, чрез представителя си, оспорва 1 въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства в съвкупност. Излага доводи, че съдът следва да присъди обезщетение в размер на средната пазарна стойност на вредите по МПС към момента на ПТП, която е в размер на 1986, 18 лв., според САТЕ. Ответникът извънсъдебно е заплатил много по - малко обезщетение по щетата. Сочи, че не е налице произнасяне свръх петитум, тъй като искът е предявен за сума от 240 лв. Дори да не е налице причинна връзка между всички увредени детайли и размера на обезщетението, понеже е установено, че дължимата сума на обезщетението от процесното ПТП е в много по - висок размер от претендираното, основателно искът е уважен изцяло. Поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

От събраните доказателства, в това число двустранен констативен протокол за ПТП № 84789/16.12.2017 г., данни по преписката по щетата и заключение на САТЕ се установява, че на 16.12.2017 г., около 14. 00 часа, в град София, в кв. „Бояна“, на кръстовището на ул. „Ралевица" и ул. „Кумата" е настъпило ПТП. В протокола, като причина за настъпване на инцидента е отразеното, че водача на л. а. БМВ, модел 320, peг. № ******* отнема предимството и удря движещия се по улица „Кумата" л. а.

„Фиат“, модел 500, peг. № *******.

На 18.12.2017 г. е подадено уведомление - декларация за щета пред застрахователя по „каско“ на увреденото МПС.

Не е спорно и от доказателствата се установява, че към датата на ПТП л. а.

„Фиат 500“ е застрахован по имуществена застраховка „каско на МПС и „злополука" в ЗАД „А.", валидна за периода 28.02.2017 г. - 27.02.2018 г. Установява се и не е спорно, че л. а. БМВ има застраховка„гражданска отговорност" в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.", валидна от 07.08.2017 г. - 07.08.2018 г.

Също така не е спорно и се установява, че ЗАД „А.“ е изплатило за ремонта на 2 увредения автомобил сума в размер на 1 256.22 лв., към които са добавени и 15 лв., ликвидационни разноски - 1 271, 22 лв.

Ответникът е поканен да плати сумата от 1 271, 22 лв. Не е спорно също така, че ответникът е признал задължението за сума в размер на 1 031. 22 лв., заплатена в полза на ищеца по щетата, в отговор на регресната покана отправена до ответното дружество. Останала е неизплатената разлика от 240 лв.

Според приетата пред СРС САТЕ всички увреждания са в следствие на процесното ПТП, с изключение на десен фар и десен преден калник, като стойността на застрахователното обезщетение на вредите, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП е в размер на 1 986,18 лв.

По съществото на спора, като съобрази доводите на ответника във въззивното производство, въззивният съд намира следното :

Съобразен с доказателствата и материалния закон е извода на СРС, че ПТП е настъпило в срока на действие на договора, за което застрахователят - ищец е изплатил обезщетение за ремонтиране на причинените от ПТП на застрахованото имущество щети в размер на 1 271, 22 лв. с ликвидационните разходи.

Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се установяват както от двустранния протокол за ПТП, които е подписан от двете страни, участници в произшествието и от заключението на съдебно - автотехническата експертиза.

По изложените съображения в съвкупност следва, че обосновано СРС е приел, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.

Относно спорният въпрос за размера на отговорността на ответника, въззивният състав намира за обоснован извода на СРС, че отговорността се определя от пълната пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното събитие.

Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС.

Според заключението действителните вреди, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизат на 1 989, 18 лв., т. е. този размер е много по – висок от изплатеното обезщетение от застрахователя по „каско“ на увреденото МПС.

След като действителният размер на щетите е в по - висок размер от изплатената от застрахователя по „каско“ сума от общо 1 271, 22 лв., претендираната в производството сума от 240 лв. е дължима от ответника, който безспорно е изплатил обезщетение в размер само на 1 031, 22 лв. Този извод не се променя от обстоятелството, че според САТЕ десен фар и десен преден калник не се в причинна връзка с ПТП, както се поддържа в жалбата.

В обобщение настоящият състав намира за обоснован извода на СРС, че искът по чл. 411 КЗ е основателен за пълния претендиран размер.

По отношение на лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД, доколкото в жалбата, с която е обвързан въззивният съд при проверката си, не са изложени конкретни съображения по отношение претенцията за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът препраща към мотивите на СРС по въпроса, като не намира за нужно да ги преповтаря. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по въпрос.

3

Тъй като изводите на въззивния състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 6833/02.05.2023 г. на СРС, 53 с - в, по гр. д. № 62112/2022 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „Д-р ******* да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4