Определение № 1401 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 29.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20238003901664 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“АД срещу Определение № 1353/22.05.2023г., постановено по гр.д. № 2474/2022г., с което състав на Софийски апелативен съд по реда на чл.248 ГПК е допълнил постановеното по делото въззивно решение, като е осъдил ищеца в производството „Банка ДСК“АД да заплати на а. Боянина и а. Б. сумите от по 1001.50 лв. за всяка от тях, представляващи възнаграждения за особен представител пред въззивната инстанция. Възраженията са срещу размера на определеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът А. Д., чрез особения му представител адв. Б., депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната неоснователна, по следните съображения: жалба се преценява като

В случая адвокатското възнаграждение е определено от въззивния съд по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, т.е. не е обусловено от изхода на спора.

Дължимите при преценка размера на възнаграждението на особения представител обстоятелства са фактическата и правна сложност на делото.

Броят и видът на извършените от особения представител процесуални действия не са сред посочените в сочената разпоредба критерии за определяне размера на възнаграждението, поради което възражението на частния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. Предвид предмета на спора – дължимост на суми за главница, възнаградителна лихва и лихви за забава в общ размер от 49 098 лв. по договор за потребителски кредит и присъщите на този вид дела доводи и възражения във връзка с потребителската защита на длъжника, настоящият състав намира, че определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника в размер на общо 2003лв. е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1353/22.05.2023г., постановено по гр.д. № 2474/2022г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2